Понеделник,

Тома Белев: 60 милиона лева висят 23 години в екологията

От: Екатерина Николова -
356
Тома Белев: 60 милиона лева висят 23 години в екологията
A
A
A

 

  • Няма повишена радиация и замърсяване в резултат на войната в Украйна
  • Държавата засажда 100 млн. дървета, всеки може да се включи
  • За 10 години съставът на МОСВ се е стопил наполовина, а задълженията му са се удвоили
  • Предизвикателство ще е увеличението на защитените зони в морската част
  • Държавата още не е платила стари екологични щети по сделки от приватизацията, разкрива зам.-министър Тома Белев  в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Г-н Белев, руската военна агресия стигна и до Запорожката АЕЦ, в която избухна пожар в следствие на обстрел. Това породи огромна паника да не би да има повишена радиация. Каква е реалната ситуация и има ли основания за тревога?

- Няма данни за повишаване на радиацията в България. Разликата между ситуацията преди три и половина десетилетия в Чернобил и сега е, че всеки гражданин може да отвори сайта на Европейската агенция по околна среда и да провери радиацията във всяка точка на Стария континент. Украинската държава също поддържа прекрасен сайт с данни от множество автоматични станции. За съжаление вчера МААЕ съобщи, че лисата на електрозахранване в бившата централа в Чернобил е довело до спиране на данните от автоматизираните станции там и до риск пред инсталациите обслужващи централата. Войната още веднъж показва колко е голям рискът от атомната енергетика.

- Министър Сандов изрази опасенията си, че военните действия в Украйна, включващи и взривяването на енергийни инфраструктури, могат да доведат до тежки последици за околната среда и за хората. Какво сочат анализите на МОСВ и вземат ли се специални мерки?

- Нямаме данни за последствия върху околната среда в България в резултат на войната. В самата Украйна могат да се проследят локални замърсявания. Но пряко въздействие върху околната среда у нас няма.

- Екоминистерството обяви мащабна кампания по залесяване - държавата ще финансира засаждането на 100 милиона дървета до 2030 г. Кои зони ще бъдат залесени?

- Това е част от политиката на европейската зелена сделка, включена в новата стратегия за биологичното разнообразие на ЕС. Освен като част от биологичното разнообразие, засадени в градска среда, дърветата имат защитно въздействие от шума и замърсяването с фини прахови частици и за намаляване на разходите за охлаждане. Дърветата в населените места са добро лечение срещу тези недъзи на градовете ни. Политиката на МОСВ за 100 милиона дървета до 2030 г. включва както увеличаване на горите, така и залесяване в и около градовете.

На първо място сме планирали чрез ресурса на ОП "Околна среда" в рамките на текущата и следващата финансова година да се финансират дейности по залесяване и борба с ерозията в горски територии. Партньори ще ни бъдат държавните горски предприятия. В рамките на новата оперативна програма "Околна среда" са предвидени средства отново, както за залесяване на гори, така и за засаждане на дървета в градска и околоградска част, където партньори се надяваме да ни бъдат общините. Естествено, залагаме и на силно гражданско участие. Настояваме залесяването да се извършва и с участието на доброволци. Това създава и вътрешно удовлетворение на всеки човек, който участва.

- Какви средства са предвидени по оперативните програми?

- Новата оперативна програма все още не е финализирана. Чакаме по нея да се произнесе ЕК. В настоящата оперативна програма договаряме засега 60 млн. лв. Тя трябва да завърши плащанията си на 31 декември 2023 г.

- Споменахте, че зелените пояси около градовете са сред мерките срещу мръсния въздух. Каква част от програмата за залесяване е конкретно за София и ще бъде ли реализирана идеята отпреди няколко години за нова гора край столицата?

- Тази идея е част от реализацията на Общия устройствен план на София. Още, когато през 2009 г. се правеше последното сериозно изменение на Общия устройствен план с цел увеличаване на зелените площи, бяха заложени такива зони около цялата транспортна инфраструктура - покрай довеждащи и обиколни пътища, около канали, в територии около самия град. Те заедно със зелената връзка с Витоша трябваше да създадат по-добри условия за жителите на София. За съжаление обаче виждаме, че няма средства в Столична община, което е голям проблем.

В новата оперативна програма ще има средства както за озеленяване, така и за създаване на т.нар. градски гори - част от стратегията за биоразнообразие на ЕС. Ще има пари за общините. Те ще се разпределят според проектите, които успеят да защитят.

-  България е сред държавите с най-висок процент защитени зони в Европа - близо 35% от територията на страната ни попада в обхвата на мрежата НАТУРА 2000, което е доказателство богатото ни биологично разнообразие. Какви мерки взема МОСВ опазването му?

- България е на трето място в Европа по размер на мрежата си Натура 2000. С новата стратегия за биологично разнообразие на ЕС пред всички страни от съюза са поставени задачите за достигне на 30% територии в режим на защита, както за сухоземната, така и за морската част. По отношение на сухоземната България е постигнала този индикатор. За нас ще бъде предизвикателство определянето на защитените територии в морската част. В момента имаме 10-12% под различни форми на защита.

Другото сериозно предизвикателство пред всички страни-членки е втората политическа цел в областта на териториалната защита - 10% територии под строга защита и в морската, и в сухоземната част. В момента ние имаме само 6-7% такива територии. Определението за строга защита в съюза включва и териториите, на които е разрешена пашата, лова и риболова, а ние имаме доста такива. В момента подготвяме концепция как ще постигнем тези две цели, която трябва да представим до края на 2022 г. в ЕС.

- Предвижда ли се включването на нови зони в мрежата Натура 2000?

- Ние сме изпълнили ангажиментите си по отношение на видовете и местообитанията, които бяха докладвани през 2007 г. Естествено, природата е нещо, което се развива и знаем, че откриваме имаме нови видове и местообитания. Такъв, например е бобърът в Русенски Лом. Той е разпространен в една защитена зона и трябва да го включим в закона като цел за опазване. Но все пак нека да сме сигурни, че има твърда и постоянна популация, а не е просто някакъв мигриращ индивид. Със сигурност ще имаме необходимост от разширяване на мрежата в морската част. Там имаме недостиг на територии.

- МОСВ пусна за обществено обсъждане картите на районите под заплаха и с риск от наводнения. Къде са най-големите опасности?

- Картите са част от задълженията по изпълнение на европейското законодателство, свързано с водите. Те трябва да бъдат актуализирани на всеки 5 години. В момента сме във фазата за изработване на новите планове за управление на риска от наводнения, в основата на които стоят тези карти. За съжаление те не бяха подготвени в необходимото време и ние вече сме в наказателна процедура от края на миналата година. Затова един от приоритетите ни бе  изпълнителят на проекта - Световната банка, да ускори публикуването на тези карти. Това вече е факт. Но за жалост не отменя нарушението на европейското законодателство.

- Какви са санкциите?

- Надявам се да нямаме финансови санкции по това нарушение. Тези карти не разкриват нищо по-различно от предишните преди 5 години. Те просто са по-точни.

- След спасяването на Мелнишките пирамиди от багери и на уникалната пещера Башовишки печ кои други обекти от природното и културно-историческото ни наследство се нуждаят от специална защита?

- Ние вървим систематично. На първо място в националната концепция за пространствено развитие е посочено, че има близо 40 общини в България, в които няма нито една защитена територия. Пуснали сме писма до общинските съвети и до колегите от регионалните инспекции по околната среда и водите да се опитат да постигнат по-равномерно разпределение на защитените територии във всички общини на България, да имаме пълнота на биогеографско ниво. На второ място в тази концепция е посочена необходимостта от създаване на по-големи защитени територии в рамките на граничните територии - по границите с Гърция, със Северна Македония, със Сърбия. Става дума за едни по-големи защитени местности в Източни и в Западни Родопи, в Сакар, в Осогово, в Западна Стара планина. Създаването на трансгранични защитени територии е част от споразумението ни със Северна Македония и в момента работим по това. Всъщност, у нас 20 години се работи по създаването на трансгранични защитени територии, и нашите съседи вече ги обявиха. Изоставането е в България. Има множество предложения. В момента извършваме някакъв вид административна археология - проверяваме всички процедури, които са спрени през годините, за да видим защо не са завършени. Имаме процедури от 1999, от 2000-а година. Всичко това е застинало в шкафовете на МОСВ, в прашасалите папки, които в момента се опитваме раздвижим.

- Явно проблемите в МОСВ са много. Какво Ви шокира най-много, влизайки в министерството?

- Точно тези невероятно много застинали процедури по ключови въпроси. Давам Ви пример - старите екологични щети, свързани с приватизацията. Когато се извършваше приватизацията на дружествата, държавата е поемала ангажимент да заплати премахването на старите екологични щети. Това са решения от 1999 до 2003 година. Сега, над 20 години по-късно, все още има 60 милиона лева, които държавата трябва да отдели за премахване на стари екологични щети, включително на ключови места като "Лукойл" и ОЦК Кърджали. Нищо не е мръднало. Това е ужасяващо.

- Как си го обяснявате - безхаберие или умисъл?

- По-скоро безхаберие. Както е безхаберие преди пет години инвеститори да са снесли  процедури по комплексни разрешителни и да няма дори отговор. Инвеститор казва преди 4 или 5 години: Искам да си променя комплексното разрешително, за да направя нещо по-добро. И досега дори не е получил едно писмо, в което да му отговорят: Уважаеми господине, трябва да направите това и това. А в повечето случаи става въпрос за ключови инвеститори за България и за опазване на околната среда.

- Какво друго смятате за предизвикателство като зам.-министър?

- Наваксването на действия, които е трябвало да бъдат извършени през годините. В момента приключваме анализа за нормативната база, която не е приета. И тук положението е ужасяващо. Имаме задължения да приемем съгласно законите определени наредби, методики, инструкции, които 15 и повече години не са разработени и не са приети. И съответно тази част от законодателството не се прилага.

Другият проблем е с наказателните процедури. В момента, например, има наказателна процедура, свързана с инвазивните видове, защото държавата не е създала системата да регистрира къде се разпространяват те и не е направила план за действия срещу това навлизане, а някои от тях действително са опасни за човешкото здраве. Има едни хераклеуми - тревисти растения, високи до три метра. Когато човек ги докосне, ако е с чувствителна кожа, получава болезнени мехури. Растенията от тази група са силно токсични. Но никой не е предприел действия срещу тях. И тези видове са се настанили, започнали са да се разпространяват. Слава Богу, предвидихме средства в бюджета, но въпросът не е в парите. Те дори не са големи. Става въпрос за грижа и отговорност, която е липсвала през годините.

Това нищоправене се е отразило и на самото министерство. За 10 години съставът му се е стопил наполовина, а функциите и задълженията са се удвоили. Служителите са ниско платени, има огромно текучество - 17-18% годишно. На 5 години да се смени половината човешки капитал на ведомството е  сериозен проблем. Натрупали са се много различни проблеми и полагаме всички възможни усилия за да ги преодолеем в полза на природата и гражданите.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички