Радев на 60 г. Битката за властта зависи от тоста му днес

Президентът влиза в нова роля навръх юбилея си

Радев на 60 г. Битката за властта зависи от тоста му днес | StandartNews.com

Когато на 18 юни 2018 година президентът Румен Радев навърши 55 години, все още не беше изсъхнало мастилото на Алексис Ципрас и Зоран Заев, положено под подписите им в Преспанския договор, даващ името на Северна Македония и слагащ край на 30-годишния спор с Гърция. Докато пороят от протести заливаше македонците, Радев бе приветстван на първото си посещение в Словакия с дъжд от топовни салюти.

5 години по-късно за Заев се говори в минало време, Ципрас понесе пореден съкрушителен удар на изборите в Гърция, а Андрей Киска гръмовно слезе от горещия стол в Братислава. Политическият порой след Преспанското споразумение обаче не спира да предизвиква огромни свлачища, затрупващи всички пътеки между София и Скопие.       

Пороят от пандемията и войната отми славата на много политици, но Радев успя да задържи на достатъчна височина президентския си самолет и да не го разбие в турбулентното време. И въпреки, че рейтингът му остава на върха,  днес в държавата няма празненства  за 60-тата му годишнина. Мълчанието е толкова оглушително, колкото и преди 5 години.

Възможно е радостта от юбилея да потъна в извънредното положение от природната стихия в Северозападна България. Вярно е, че у нас политическото лицемерие е достигнало неземни върхове и когато има наводнения, политиците се чувстват длъжни да се изказват само с ботуши, нагазили в калта. Но не само това е причината за липсата на поздравления.

Радев се превърна в непредсказуем политически порой, последствията от който не се коментират еднозначно. За феновете си той е дългоочакваният дъжд, който ще напои политическата суша на ГЕРБ и ПП, за да поникнат новите политически проекти. Представят го като дигата на умерения консерватизъм, вдигната срещу неолиберализма и джендърството.

За опонентите си президентът е политическата градушка, която ще покоси крехкия коалиционен кабинет и ще отнесе България отново към блатото на хаоса и безвремието, за да си върне управлението на служебния кабинет. Смятат го за опасния ураган, който е на път да помете парламентарната република и да наложи президентска диктатура с ледения вятър от Москва. Твърдят, че може да бъде спрян само с импийчмънт.

Преди 5 години патриотичните слова на Радев носеха приятна музика на хората и лека усмивка на политиците. Днес никой не приема лековерно думите му. Вдигнатият му юмрук отприщи политическия порой на омразата и шарлатанията.  И доведе до промяна на върха в прокуратурата.

Безапелационните му команди за влизане и излизане от властта вещаят опасни разломи не само в администрацията, но и нова желязна стена между институциите.

Но истината е, че в много от кризисните моменти на държавата Радев успя да направи така, че президентството да е единствената стабилна институция. А служебните му кабинети преведоха страната през огромните предизвикателства в последните години и то с не по-лоши резултати от редовните правителства, но с далеч по-малко интриги и скандали.  

Отровните думи към премиера Денков и демонстративното напускане на парламента по време на клетвата на новия кабинет бяха доста изненадващи. Но са поредното доказателство, че той умишлено започна да разбива изваяния образ през последните 2 години - на умерения критик и балансьор в политиката. Както и на ловкия държавник, който пипаше с кадифени ръкавици в трите служебни кабинета.

На прага на юбилея си Радев излиза от ролята на политик, за да влезе в тази - на генерал. Опознахме я преди 6 години, когато шашна депутатите със знаковата фраза – Остава ви една седмица.

Кога ще я повтори, тепърва ще видим. Но отсега е ясно – в ход е промяна на промяната на Радев, с която той се впуска в грижливо подготвена битка с властта за властта. Първоначално на прицел е местната. 

Чакат се черните облаци, надвиснали над коалиционния небосклон, да се сгъстят. И да тръгне пороят. Той може набързо да измие полепналия от дълго време прах в градовете. Но може и да срути основите на масивни партийни къщи. Кого ще отнесе стихията и кого ще се спаси, до голяма степен зависи от реакцията на армията. И от заповедта на генерала. Така е било преди, така ще е и занапред.

Дали след като пороят отмине, главнокомандващият отново ще влезе в опасната ролята на политик? Зависи от това какъв тост вдига днес Радев. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай