С качествата си на международник, икономист и финансист, човек с остра социална чувствителност Ивайло Калфин е най-подготвен за президентския пост, твърдят колегите му. И допълват, че за близо 20 г. на политическата сцена Ивайло Калфин е политик, който е доказал, че не се бои да се заема с трудни проблеми и да постига резултати в най-сложни ситуации. Винаги подготвен и компетентен, той се стреми към успешните постижения, без да търси излишна показност и извличане на политически дивиденти. Името му е свързано с почтеност, висок авторитет и безспорен професионализъм, без някога да е било замесвано в публични скандали от каквото и да е естество, категорични са привържениците му. Ивайло Калфин е извървял дълъг път, докато изгради имиджа си на добър дипломат, международник, икономист и финансист, както и на човек с остро изявена социална чувствителност. Той е избиран за депутат в четири различни парламента, като през 1994 г. е сред най-младите народни представители. Още тогава се заема с отговорни задачи и трупа богат опит като член на комисиите по външна политика и по бюджет и финанси. По същото време е и заместник-председател на Съвместния парламентарен комитет "България-Европейски съюз" от 1995 до 1997 г. В 40-то и 43-то Народно събрание също е избран за народен представител, но и двата пъти става министър и вицепремиер в различни по политическа принадлежност правителства, което е свидетелство за подчертания му професионализъм и способността му да постига консенсус. Преди да стане външен министър, от 2002 г. до 2005 г., е секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов. През това време Калфин чертае стратегическата визия за страната и е инициатор на изготвянето на икономическите доклади за президента на републиката. В периода от 2005 г. до 2009 г. е вицепремиер и министър на външните работи. В неговия мандат България постига забележителни външнополитически успехи. Сред тях са ратификацията на договора ни за членство в Европейския съюз от 25-те страни членки при вече започнала умора от разширяването на съюза. Към онзи момент само Словакия е дала своето съгласие, а именно Ивайло Калфин е този, който убеждава една по една останалите 24 държави. В някои от тях първоначално получава отговор, че парламентът не е готов да ратифицира българското членство. Той е и инициатор на преструктурирането на регионалното сътрудничество и до днес в Югоизточна Европа работят създадените оттогава структури. Калфин налага нови инициатви в ЕС, каквато е Черноморската синергия. През това време отношенията с Русия и САЩ са в кулминационна фаза, като са постигнати много конкретни договори. Тогава е приет и Законът за дипломатическата служба. В мандата на Калфин се разрешават много сложни политически и дипломатически казуси като този с българските медици в Либия, отвлечени българи в Нигерия и Сомалия. Ивайло Калфин е сред малкото политици, които реагират остро на опита за преиначаване на българската история от страна на Република Македония и призовава за възстановяване на принципите за добросъседство като елемент от нашата подкрепа за еврочленство на страната. Предлага нов договор за добросъседство. През 2009 г. Калфин е избран за евродепутат. За работата си в ЕП, според авторитетната международна организация "ВоутУотч", той е класиран в топ 20 на най-добрите евродепутати от над 700 такива, излъчени от 500 милиона граждани на Европа. През това време той е заместник-председател на комисията по бюджетни въпроси. Заради своята ярка компетентност Калфин става основен преговарящ по 7-годишния бюджет на ЕС. Вследствие на работата си е оценен като незаменим експерт в тази област и дори след като вече не е евродепутат, е поканен да представлява Европейския парламент в Групата на високо равнище по реформата в европейския бюджет под председателството на Марио Монти. Така наречената група "Монти" ще предложи структурата на следващите европейски бюджети след 2020 г. Калфин е и активен участник във всички политики по развитие на технологиите, на цифровия пазар, на киберсигурността, за въвеждането на дуалната система в образованието, срещу АКТА, за легализирането на дипломите от чужбина и много други. През 2011 г. едва 140 хил. гласа на достигат на двойката Калфин-Данаилов да победи в президентската надпревара, но печели доверието на над 1 530 000 български граждани. През ноември 2016 г. политическа партия "Алтернатива за българско възраждане", в името на стабилността и проблемите пред страната, решава да приеме участие в Кабинета "Борисов 2". Ивайло Калфин е избран за вицепремиер по демографската политика и министър на труда и социалната политика. Сред най-големите му успехи е постигането на консенсус по пенсионната реформа както между работодатели, така и сред синдикатите. В този период се увеличават доходите от труд в страната, а минимална работна заплата нараства от 340 лв. до 420 лв., както и средната работна заплата. По идея на Калфин се въвежда по-справедливо данъчно облагане с увеличаването на максималния осигурителен доход от 2400 лв. на 2600 лв. Докато е министър, характерно е още намаляването на безработицата до равнищата от 2008 г. и увеличаване на заетите на над 3 млн.души. По инициатива на Ивайло Калфин се предприемат редица позитивни законодателни промени.
С тези свои постижения той е гордост за учебните заведения, които е завършил и в които е специализирал. Калфин е следвал в УНСС - специалност "Международни икономически отношения" и в Университета в Лофбъро, Великобритания - "Международно банкиране". По последни класации университетът в Лофбъро е на 4-то място във Великобритания след Оксфорд, Кеймбридж и Сейнт Андрюз. Той е доктор хонорис кауза на същия университет, и на Русенския университет "Ангел Кънчев". Калфин е носител на редица чуждестранни държавни ордени и на много национални награди за своята дейност. Владее английски, френски, руски и испански езици. Активността му в кариерата и политическата ангажираност не са попречили на съхраняването на здравото му семейство. Калфин е женен за ерудирана и реализирана жена - г-жа Цветанка Калфин и е горд баща на студентка по комуникации - Биляна. Очертавайки професионалния му портрет, едва ли би имало съмнение, че той е най-подготвеният и по-добър кандидат за най-високата държавна позиция, твърдят колегите му.
"Стандарт" публикува интервюта с основните претенденти за "Дондуков" 2:
Нужна ни е доктрина с национални приоритети
Държавният глава трябва да води диалога за развитие на страната, казва Ивайло Калфин
Ивайло Калфин ще премери сили за втори път за поста на президент на България. Името му дойде от коалиция "Калфин-Президент", зад която стоят няколко партии начело с АБВ. За вицепрезидент от името на коалиция "Калфин-Президент" се бори проф. Любомир Халачев. Двамата са с номер 15 в изборната бюлетина.
- Г-н Калфин, като кандидат за президент вече цял месец обикаляте села и градове из страната и се срещате с хората. За
какви проблеми Ви споделят те? От какво имат нужда хората в България?
- Тогава, когато човек обикаля страната, най-фрапиращото, което вижда, е много бързото обезлюдяване на региони. Дори вече не мога да кажа, че това се отнася за по-отдалечени региони и малките градчета. Изводът е, че все повече млади хора ги напускат, напускат и България и се променя обликът на тези селища. Това е един от големите проблеми на хората, които остават. Така те нямат поминък, младите напускат, остават повече възрастни хора. Друг голям проблем е свързан с доходите и бедността в страната. Трети сериозен проблем е свързан с образованието, перспективите, които то дава и възможностите да се обхванат все повече деца, които да получат родолюбиво образование. Образование, което ги учи на това да живеят в общество и да съблюдават правилата в него.
- Можете ли да разрешите тези проблеми и по какъв начин, ако сте петият президент на България?
- Президентът няма преки функции, за да реши всички тези проблеми. Има обаче огромни възможности да предизвиква дискусия, да търси съгласие и да направи така, че отделните институции да участват в търсенето на по-дългосрочни решения на тези проблеми. Той може да свързва различните партии, различните равнища на власт - централна и местна. Няма друга институция освен президентската, която би могла да създаде такъв диалог. На нас ни е необходимо да се отърсим от партийните страсти и противопоставянето в парламента и да поставим този въпрос и на тях. Президентът може да е активен в разрешаването на проблеми.
- Г-н Калфин, според Вас заявката на премиера Бойко Борисов, че ще подаде оставка, ако кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева не е първа на първи тур, успя ли да накара избирателите да объркат президентската подкрепа с подкрепата за правителство, партия?
- Президентските избори безспорно могат да променят политическата картина в страната. В момента единственият, който би могъл да предизвика парламентарни избори, е премиерът. Няма друг политически лидер или политическа сила, която да има тази възможност. Нека да видим. Според мен неговата закана за предсрочни избори, ако загубят на първи тур, по-скоро е свързана с мобилизация на избирателите на г-жа Цачева.
- Така не повлича ли обаче и други избиратели, които не харесват г-жа Цачева, но не искат нови избори?
- Очевидно това е целта на премиера. Мисля обаче, че хората са достатъчно разумни да преценят, че политическият процес не зависи точно от това дали ще подкрепят желанието на Бойко Борисов. Дори обратното - много аргументи има за това във властта да се появят и други центрове.
- Кои приоритети си записахте по пътя към "Дондуков" 2? Кои трябва да са националните ни приоритети?
- Националните приоритети би трябвало да бъдат концентрирани в една национална стратегия или национална доктрина. Аз имах среща с ръководството на БАН и разбрах, че те са разработили един документ, който може да бъде използван за основа на дебата за създаване на национална доктрина. Това също е ангажимент, който президентът би трябвало да поеме. Аз бих се заел и с една широка дискусия за промяна на Конституцията, включително със свикване на Велико Народно събрание. С тази промяна най-после и без ограничения трябва да се реши какво не ни дава възможност да видим работеща съдебна система и добър баланс между институциите. Във външнополитически план виждам много по-активна роля на президента. Готов съм да започна много активна дейност и на Балканите, и в Черно море, за да върна ролята на България в нашия регион. Във вътрешнополитически план това са трите теми, които изискват взаимодействие между партиите, консенсус. Президентът е най-добрият двигател и домакин за тях. Това са демография, доходи и образование.
- Споменахте промяна на Конституцията - в нея има ли заложено даването на по-големи правомощия на президента?
- Промяната включва преразглеждане на правомощията на институциите, така че те да могат да се контролират една друга. Включително и тези на държавния глава. Трябва да ни е ясно, че тук става въпрос за правомощията на някой следващ президент. Държавният глава, който ще изберем на тези избори, ще работи по сегашните условия. Това не означава обаче, че не трябва да се поставят тези въпроси. Голяма част от тях изискват и Велико Народно събрание. Може би причината да се свика е и тази, за да се разпусне този орган, който блокира важни промени в Конституцията.
- Външна политика, насочена накъде?
- Външна политика, насочена към Балканите. Насочена към създаване на повече доверие, сигурност на Балканите и в Черно море. Имам конкретни инициативи, свързани със създаване на еврорегион в Черно море като противовес на напрежението, което в момента се натрупва. Той ще помогне и за координиране на позициите на петте балкански страни членки на ЕС за по-активни регионални връзки на Балканите. Всичко това е в интерес на България и прави страната ни по-силна навън и средата около нас по-стабилна.
- Г-н Калфин, какво е мнението Ви за референдумите като инструмент в ръцете на държавния глава?
- Референдумите са нещо изключително полезно. Те също крият своите опасности. Но аз призовавам да гласуваме с три "ДА" на предстоящия референдум.
- По кой въпрос бихте инициирали референдум, ако станете президент?
- Поставих вече темата за промяна на Конституцията, а там има въпроси, които са подходящи за референдум. Ето например една добра тема - тази за баланса между институциите.
- Въпреки опитите не успяхте да се явите заедно с БСП на изборите, което ще обърка левите избиратели. Чувате ли критики от хората за това?
- Чувам загриженост, болка на хора, които биха искали да видят левицата обединена. Но критиката трябва да бъде отправена към "Позитано" 20.
- Ако не стигнете до втори тур, кой кандидат бихте подкрепили?
- Няма как да отговоря на този въпрос. Боря се за победа, а не просто за участие в тези избори. Но и не мисля, че някой би могъл да повлияе на българските избиратели. Голяма част от тях сами ще преценят за кого да дадат гласа си. Българският избирател е достатъчно разумен.
- А ако вие излезете на балотаж, ще търсите ли подкрепа от други партии? Гласовете на ДПС са ключови при такъв сценарий.
- Това е решението изцяло на ДПС. На втори тур аз бих търсил подкрепа от всеки, който приема това, с което съм се ангажирал, и не ми поставя допълнителни условия. Всеки е добре дошъл.
- Какви избори очаквате в неделя? Парламентът промени само преди седмица изборните правила - секциите в чужбина, хората все още не знаят дали се брои после "Не подкрепям никого" или пък не...
- Парламентът създава от лоши по-лоши практики. Те са свързани с това, че изборното законодателство се променя в хода на изборите. Това се отразява и на рейтинга на самото Народни събрание, ако някой се чуди защо му е толкова нисък... А това, че хората са объркани и не знаят кое е последното и кое е предпоследното решение, е вина на парламента. Но по принцип призовавам избирателите да не гласуват с празното квадратче.
- Защо?
- За мен то не е добра идея. Има различни начини да подкрепиш или да не подкрепиш кандидатите. При рекордните 21 кандидати за президент все някой ще е по-близък до предпочитанията на избирателя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
