Бойците от Карлово поканиха на среща кандидат-президента на БСП ген. Румен Радев и кандидат-вицепрезидента от Столетницата Илияна Йотова днес. Срещата с войниците от 61-ва механизирана стрямска бригада ще е своеобразен финал на кампанията на БСП за първия тур на изборите за държавен глава. "Въпреки, че няма да има концерт или грандиозно закриване на кампанията, смятаме, че симпатизантите на БСП са достатъчно мобилизирани за вота в неделя", обясниха от Столетницата. От своя страна пък ген. Румен Радев и Илияна Йотова призоваха за честни и прозрачни избори. "На България й трябва стратегия за хармонично развитие на регионите, така че всички българи, независимо къде живеят, да имат еднакви права", заяви още вчера кандидатът за президент, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от БСП, ген. Румен Радев на среща с граждани в Болярово, област Ямбол. Той обясни, че малките общини имат нужда от грижа от държавата, за да се справят с трудностите си, а особена грижа изискват тези, които се намират в пограничните райони. Кандидат-президентът поясни, че стратегията за децентрализация от централната към местната власт изобщо не е сработила на практика. "От местната власт само се иска, а на тези хора трябва да се делегират по-големи правомощия, за да работят за развитието на регионите си, тъй като те ги познават най-добре", обясни ген. Радев.
"Стандарт" публикува интерюта с основните претенденти за "Дондуков" 2:
Нужен ни е действен и самостоятелен президент
Дъблинският регламент превръща периферните държави на ЕС в буферна зона, казва ген. Румен Радев
Ген. Румен Радев се бори за мястото на петия президент на България. Зад него застана Инициативен комитет, който събра подкрепата на политически формации и хора от обществения живот на страната ни. Кандидатурата на генерала обаче дойде от "Позитано" 20. Допреди няколко месеца ген. Румен Радев бе командир на Военновъздушните сили (ВВС) на страната ни. Веднага след като слезе от самолета, той се отправи към битката за "Дондуков" 2, както заяви вчера самият той в интервю за БГНЕС. Вицепрезидент на генерала е евродепутатът ни Илияна Йотова, която е готова да замени коридорите на ЕП с тези на "Дондуков" 2. Ген. Радев и Йотова са под номер 13.
- От какъв президент има нужда България?
- Нужен ни е действен и самостоятелен президент, а не рецитатор на чужди тези. Държавният глава не може да е генератор на кухи фрази, той трябва реално да отстоява националния интерес. Президентът трябва да формулира новите национални цели. Дълги години хоризонтът на българската политика беше присъединяването на България към ЕС и НАТО. Днес тези цели са постигнати. Според мен е време да обърнем поглед към българите, тяхната сигурност, благосъстояние, доходи, здраве. Да работим не само с мисъл за макропараметрите, а за качеството на живот на отделния българин.
- Има ли недостатъчно използвани функции на държавния глава, пренебрегвани досега от президентите ни през различните мандати, които биха увеличили ефективността на институцията?
- Считам, че КСНС може да бъде по-действен орган. Днес той се свиква рядко и често се превръща в трибуна за партийна пропаганда, а е призван да изработва национално съгласие по стратегически въпроси. Да не забравяме, че през призмата на сигурността могат да бъдат погледнати всички сфери на живота. Президентът може да използва по-активно ветото като социален филтър на законите, които ощетяват гражданите. Ако бях на мястото на днешния държавен глава, нямаше да допусна въвеждането на пръстовите отпечатъци като идентификационен признак в здравеопазването. Президентът може да сезира Конституционния съд. Отсега заявявам, че ще сезирам КС, ако властта подпише и ратифицира договора за свободна търговия с Канада (СЕТА), който крие огромни рискове за икономиката и демокрацията ни, както и за всеки отделен гражданин и потребител.
- Една от големите задачи пред обществото ни е да възстанови механизмите на демокрацията и правовия ред. Как може да стане това и каква, според Вас е ролята на президента?
- Самата победа на президентските избори ще бъде пробив в монопола на новата партия държава, а това ще ускори политическия процес. В момента нямаме реално разделение на властите, това обяснява абсурда в една и съща седмица мнозинството да разпусне парламента, а премиерът да свика обратно Народното събрание. Президентът не е най-могъщата фигура в българската конституционна конструкция, но е най-легитимната. Избира се с всенародно гласуване. Като такъв той има възможността да мобилизира гражданската енергия зад различни, национално значими каузи.
- Живеем в бурни времена. Ако бъдете избран за президент, как бихте подредили по важност проблемите, пред които е изправена България?
- Към момента горещият проблем е нарастващият миграционен поток през България. Той захранва корупцията и престъпността. Спомнете си югоембаргото от 90-те, то имаше пагубни последствия за българския преход. Най-тревожният проблем остава демографската катастрофа. Тя е резултат от атмосферата на несигурност и усещането за безпътица. Те пораждат емиграция и отказват семействата от намерението да отглеждат потомство.
- Как бихте използвали правомощията си на върховен главнокомандващ, за да увеличите бойната готовност на българската армия в интерес на опазване на мира и сигурността на държавата и гражданите й?
- За да имаме кадрова армия, трябва да решим социалните проблеми на военнослужещите. В момента има хиляди незаети места, защото няма кандидати за тези скромни заплати. Трябва да се ускорят процесите за реализация на проектите за модернизация. Недопустимо е подмяна на експертните критерии за избор на нови оръжейни системи с политически такива - каквито опити има за многоцелевия изтребител. Недопустимо е да се пренебрегва и проектът за новата бойна машина на пехотата. Това са част от моите приоритети като върховен главнокомандващ.
- България и Европейският съюз са изправени пред безпрецедентна мигрантска криза, която не е отминала. Какъв според Вас трябва да бъде отговорът на това предизвикателство?
- Мигрантският проблем започна като бежанска криза, а днес вече е истинско разместване на цивилизационните пластове. ЕС трябва да ревизира Дъблинския регламент, който превръща периферните държави в буферна зона. България трябва да изисква неговата промяна, в това отношение трябва да потърси съдействието на Италия, Испания и Гърция, които са в същото положение. Засега България е транзитна зона, но Дъблинският регламент съдържа потенциален риск тя да се превърне в европейско гето за мигранти.
- Вече повече от 10 години България е член на евроатлантическата общност, но все още заема пасивна позиция - тя не предлага политики, които да са от полза и на нея и на останалите страни членки. Как ще промените тази ситуация?
- Така е, защото българските политици нямат самочувствието да заявят свое мнение и предпочитат комфорта на йесмена. У нас има негласно табу върху критиките спрямо НАТО и ЕС. Като всички организации и те допускат грешки, обект са на лобистки натиск и вземат спорни решения. Нашата роля е да бдим над българския интерес и да изработваме ясни национални позиции. Българската външна политика днес е понятие с променлива геометрия. В един и същи ден г-жа Цачева заяви в дебата ни по БТВ, че ГЕРБ е за отмяна на санкциите срещу Русия, а премиерът Борисов каза в Брюксел точно обратното. По въпроса за така наречената Черноморска флотилия президентът, военният и външният министър работеха зад гърба на премиера - поне такова беше внушението. В ООН издигнахме две кандидатури. Политиката ни не само трябва да е много по-активна, но и да се изработва преди всичко в България, да е единна и основана на нашия национален интерес и да се отстоява навън.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
