Бюджетът за 2027 г. ще бъде първият напълно прозрачен, а правителството подготвя последователни мерки за оздравяване на публичните финанси, без да увеличава основните данъци. Това заяви председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия Стефан Белчев от „Прогресивна България“ пред Нова телевизия.
Той защити финансовата политика на управляващите, подкрепи проверките срещу необоснованото поскъпване на храните и отправи критики към опозицията. Белчев коментира и решението на Конституционния съд за бюджета.
Бюджет без скрити разходи и с ясна цел за дефицита
„Бюджетът за 2027 г. ще бъде първият напълно прозрачен“, заяви Стефан Белчев и посочи, че управляващите са си поставили за цел бюджетният дефицит да падне под 3% от брутния вътрешен продукт в края на 2028 г. и през 2029 г.
Според председателя на икономическата комисия настоящото управление е наследило сериозни финансови проблеми от предишните кабинети. Той обясни, че правителството работи за постепенно ограничаване на дефицита, като едновременно с това се стреми да запази условията за икономически растеж.
Белчев подчерта, че основните данъчни ставки няма да бъдат увеличавани. По думите му бюджетната консолидация трябва да бъде извършена чрез по-добро управление на публичните средства, а не чрез допълнително натоварване на гражданите и бизнеса.
Правителството вече представи проекта на бюджетния си план за 2027 г. пред Европейската комисия и Еврогрупата. Документът беше изпратен на 15 октомври и е първият подобен план, изготвен от България като пълноправен член на еврозоната.
Кабинетът предвижда повече средства за пенсии и заплати
Сред приоритетите на правителството са ограничаването на разходите, реформите в администрацията и подобряването на контрола върху публичните финанси. В представените от премиера Румен Радев мерки са включени промени в системата на ТЕЛК, оптимизиране на административните структури и по-строг контрол върху разходите на държавните предприятия.
Въпреки необходимостта от бюджетни ограничения кабинетът планира увеличение на пенсиите с 8%, на заплатите в бюджетната сфера с 5% и на възнагражденията на педагогическите специалисти със 7,5%. Предвидени са още мерки за подкрепа на семействата с деца, включително по-високи детски надбавки и допълнителни данъчни облекчения.
Друга важна част от бюджетната политика е повишаването на приходите чрез по-добра събираемост, дигитализация и засилване на контрола. Обсъжда се и еднократен принос от сектори, реализирали високи печалби, сред които банките, застрахователите и големите търговски вериги.
Конституционният съд остави бюджета в сила
Стефан Белчев коментира и решението на Конституционния съд от 20 октомври, с което беше отхвърлено искането целият Закон за държавния бюджет за 2026 г. да бъде обявен за противоконституционен.
Той определи мотивите на магистратите като „открит урок за много финансисти“ и заяви, че според него решението подкрепя позицията на управляващите срещу обвиненията на опозицията.
Конституционният съд прие, че приемането на бюджет с дефицит над установената референтна стойност не води автоматично до противоконституционност на целия закон. Подобно отклонение обаче изисква предприемането на коригиращи мерки в определен срок.
Същевременно магистратите обявиха за противоконституционни отделни разпоредби, свързани с изчисляването на трудовия стаж и възнагражденията в съдебната система.
Още след решението Белчев и председателят на бюджетната комисия Константин Проданов разкритикуваха опозицията за опита да бъде отменена цялата финансова рамка. Проданов определи отхвърлянето на искането като победа за финансовата стабилност и провал на опозиционната атака.
Белчев припомни и констатациите в мотивите на съда за практиката през последните години парламентът да забавя приемането на годишните бюджети, като едновременно с това гласува закони, водещи до увеличение на държавните разходи.
Белчев подкрепи проверките на хранителните вериги
Председателят на икономическата комисия коментира и предприетите от държавата действия срещу необоснованото поскъпване на основните хранителни продукти.
Той изрази надежда, че съвместните проверки на Комисията за защита на потребителите, Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите ще помогнат за изясняване на начина, по който се формират цените.
Според Белчев една от възможните причини за високите цени е недостатъчната конкуренция. Той посочи, че по негови наблюдения през последните един-два месеца няма съществено ново поскъпване на хранителните продукти, но върху цените продължават да влияят международната обстановка, петролът и транспортните доставки.
Депутатът подкрепи разширяването на проверките, като настоя контролът да обхваща всички търговски обекти. По думите му не трябва да се прави разграничение между големите вериги и малките магазини, когато става въпрос за спазването на правилата.
През последните дни държавните институции започнаха проверки в логистичните бази на големи търговски компании. Изискват се документи за доставките, произхода и движението на стоките, като проверките трябва да продължат и при производителите и посредниците.
България е сред страните с най-евтини горива, но Белчев постави въпрос
По отношение на горивата председателят на икономическата комисия отбеляза, че България продължава да бъде сред държавите в Европейския съюз с най-ниски крайни цени.
Той обаче постави въпроса защо страната отчита толкова голямо поскъпване в сравнение с останалите европейски държави. Белчев призна, че засега няма обяснение за разликата между сравнително ниското ценово равнище и високия темп на увеличение.
Темата придоби допълнителна актуалност заради международната обстановка и поскъпването на петрола, което влияе върху доставките и транспортните разходи.
За Огнян Атанасов: Прокуратурата трябва да си свърши работата
Председателят на икономическата комисия засегна и проваленото извънредно заседание на Народното събрание, на което трябваше да бъде проведено изслушване за помилването на Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар.
Белчев заяви, че не смята този случай за въпрос, който парламентът трябва да разследва. Той напомни, че президентската институция вече е предприела действия за изясняване на обстоятелствата, като е сезирала компетентните органи.
„Документацията е предадена на прокуратурата от президентството“, посочи депутатът и обясни, че следващите действия са от компетентността на държавното обвинение.
