Вторник,

50 нюанса (олигархично) сиво

От: Стандарт -
336
50 нюанса (олигархично) сиво
A
A
A
  • За Репортери без граници Иво Прокопиев се превърна в от „добрия“ в „невидимия“ бос
  • Рейтингът на България магически се подобри, след като проксита на разградския бос овладяха властта у нас
  • НПО-то смени тихомълком начина си на оценяване, продължава да мълчи и кой пише в Индекса

„Ако нямаш какво да кажеш – мълчи. Ако имаш какво да кажеш – кажи го, без да лъжеш“, бе казал френският писател Ромен Ролан. Близо век по-късно едно френско НПО очевидно е забравило повелята на големия си сънародник и търси нови форми за интерпретиране на фактите. И все полза на определени (олигархични) интереси.

В първият работен ден между празничните 1-ви и 6-ти май, „Репортери без граници“ обявиха чисто новичкия си Индекс за свободата на словото по света.

Всъщност, за да сме акуратни – Индекс за свобода на пресата по света. Печатът у нас обаче от години е трън в петата на едни определени олигархични кръгове и затова с всяка година „неудобните“ издания стават все по-малко. Но затова по-късно.

Сега ще започнем с „добрите новини“. А те са поне две и нито една от тях не е свързана с обявеното от Репортерите изкачване на страната ни в класацията с цели 21 позиции – от 112-то място до 91-во.

Дори бегъл поглед върху тазгодишната класация показва, че френското НПО най-накрая е решило да мине на поправителен и е сменило механизма, по който се пишат докладите за свободата на словото.

Самата организация, спазвайки типично евфемистичния си стил, само съобщава, че Индексът е подобрен и вече включва много допълнителни анализи на средата в съответната среда. Но пропуска да спомене, че години наред НПО-то търпи сериозни критики, че не е ясно нито как, нито кой дава данните за всяка една от страните в класацията.

Ясно беше единствено самопризнанието на директорът на сдружението Пиер Аски от 2020 г., че едва няколко души от всяка държава са сред „избраните“ да докладват пред Репортерите.

У нас, едва ли има изненадани, тези хора са все от най-близкото обкръжение на медийния монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев. Години наред, чрез сложна плетеница от връзки посоченият от Запада като „сляпото петно на медийния пейзаж“ у нас, използваше индекса в частта му за България като пръчка, с която пляскаше през пръстите „непослушните“.

Всички, които не искат да му играят по свирката или още по-зле, позволяват си да разкриват и пресичат аферите му. Ако някой не „папка и не слуша“, хората на Прокопиев натискаха бутончето и Индексът за България се спихваше като стар балон.  

И тук идва моментът за втората добра новина – тази година Иво Прокопиев, олигархът, медийният магнат, диктуващ мейнстрийм опорки по партийни сбирки, каолиновият издател, който заложи редакционната политика на изданията си срещу кредит, също е в индекса. Вярно, доста свенливо скрит зад „голяма част от медиите в България са олигархична собственост“, но го има. При това, почти поименно посочен. Защото у нас друг олигарх, който да притежава медии – няма.

А че Прокопиев държи в мрежите си голяма част от медиите у нас, не е тайна за никой – нито у нас, нито в чужбина. Самото брюкселско издание „Ню Юръп“ описа, че разградският бос притежава над 25 свои и още толкова медии чрез подставени лица и купени журналисти.

Той самият пък самодоволно си признава в стенограмите „АРГО“, че диктува дневният ред на обществото у нас. А преди няколко години в програмна статия на немското „Шпигел“ беше описан като „добрият олигарх“ - държи власт, медии, пари, съд, партии и НПО-та на каишка, ама какво от това?

Защо тогава толкова години Прокопиев остана не просто извън докладите на Репортерите като олигарх, а дори доста успешно се вкарваше в тях като жертва на репресии? И какво накара днес френското НПО да повдигне чаршафчето, с което така умело го криеше от външния свят?

Елементарно казано – нуждата. При това голяма, сериозна нужда да се посочи виновен за случващото се у нас. Вече го няма „лошият“ Делян Пеевски. Депутатът от опозиционната ДПС години наред беше враг №1 на „добрия“ олигарх Прокопиев заради пресгрупата, която притежаваше и която правеше сериозни разкрития за аферите на разградския бос и други като него.

И затова Пеевски беше най-удобната мишена за Прокопиев, който се упражняваше доста сериозно на негов гръб. С всички възможни (законни или не) методи. Клеветеше го през медийната си империя, използваше властта, за да му образува проверки през ден, позореше го у нас и в чужбина и използваше всеки възможен момент, за да си измие ръцете с него. Тук е моментът да споменем, че благодарение на тази грозна и подмолна война на Прокопиев срещу свободата на словото, печатните медии у нас буквално се стопиха. Като резултат от усилията му да няма качествена и честна журналистика, която помни, пита и пази архивите на нечии мръсни каолинови афери. С днешна дата Пеевски не притежава медии - продаде ги в началото на 2021 г.

Така оправданието, пробутвано от олигарха Прокопиев и „репортерите“ го няма. На власт в страната пък са едноличните проксита на каолиновия бос – Кирил Петков и Асен Василев, които също няма как да бъдат ползвани за параван от олигарха. И така, бавно, но сигурно Прокопиев блесна с цялата си олигархична същност.

Затова днес единственото, което остава на Репортерите е да приемат, че любимият им „добър“ олигарх сега е „невидимия“ и да чакат момента, в който ще се появи някой друг, който да опере пешкира на Прокопиев.

Грозна игра на 50 нюанса олигархично сиво, която рано или късно ще достигне до естествения си финал.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички