- За Репортери без граници Иво Прокопиев се превърна в от „добрия“ в „невидимия“ бос
- Рейтингът на България магически се подобри, след като проксита на разградския бос овладяха властта у нас
- НПО-то смени тихомълком начина си на оценяване, продължава да мълчи и кой пише в Индекса
„Ако нямаш какво да кажеш – мълчи. Ако имаш какво да кажеш – кажи го, без да лъжеш“, бе казал френският писател Ромен Ролан. Близо век по-късно едно френско НПО очевидно е забравило повелята на големия си сънародник и търси нови форми за интерпретиране на фактите. И все полза на определени (олигархични) интереси.
В първият работен ден между празничните 1-ви и 6-ти май, „Репортери без граници“ обявиха чисто новичкия си Индекс за свободата на словото по света.
Всъщност, за да сме акуратни – Индекс за свобода на пресата по света. Печатът у нас обаче от години е трън в петата на едни определени олигархични кръгове и затова с всяка година „неудобните“ издания стават все по-малко. Но затова по-късно.
Сега ще започнем с „добрите новини“. А те са поне две и нито една от тях не е свързана с обявеното от Репортерите изкачване на страната ни в класацията с цели 21 позиции – от 112-то място до 91-во.
Дори бегъл поглед върху тазгодишната класация показва, че френското НПО най-накрая е решило да мине на поправителен и е сменило механизма, по който се пишат докладите за свободата на словото.
Самата организация, спазвайки типично евфемистичния си стил, само съобщава, че Индексът е подобрен и вече включва много допълнителни анализи на средата в съответната среда. Но пропуска да спомене, че години наред НПО-то търпи сериозни критики, че не е ясно нито как, нито кой дава данните за всяка една от страните в класацията.
Ясно беше единствено самопризнанието на директорът на сдружението Пиер Аски от 2020 г., че едва няколко души от всяка държава са сред „избраните“ да докладват пред Репортерите.
У нас, едва ли има изненадани, тези хора са все от най-близкото обкръжение на медийния монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев. Години наред, чрез сложна плетеница от връзки посоченият от Запада като „сляпото петно на медийния пейзаж“ у нас, използваше индекса в частта му за България като пръчка, с която пляскаше през пръстите „непослушните“.
Всички, които не искат да му играят по свирката или още по-зле, позволяват си да разкриват и пресичат аферите му. Ако някой не „папка и не слуша“, хората на Прокопиев натискаха бутончето и Индексът за България се спихваше като стар балон.
И тук идва моментът за втората добра новина – тази година Иво Прокопиев, олигархът, медийният магнат, диктуващ мейнстрийм опорки по партийни сбирки, каолиновият издател, който заложи редакционната политика на изданията си срещу кредит, също е в индекса. Вярно, доста свенливо скрит зад „голяма част от медиите в България са олигархична собственост“, но го има. При това, почти поименно посочен. Защото у нас друг олигарх, който да притежава медии – няма.
А че Прокопиев държи в мрежите си голяма част от медиите у нас, не е тайна за никой – нито у нас, нито в чужбина. Самото брюкселско издание „Ню Юръп“ описа, че разградският бос притежава над 25 свои и още толкова медии чрез подставени лица и купени журналисти.
Той самият пък самодоволно си признава в стенограмите „АРГО“, че диктува дневният ред на обществото у нас. А преди няколко години в програмна статия на немското „Шпигел“ беше описан като „добрият олигарх“ - държи власт, медии, пари, съд, партии и НПО-та на каишка, ама какво от това?
Защо тогава толкова години Прокопиев остана не просто извън докладите на Репортерите като олигарх, а дори доста успешно се вкарваше в тях като жертва на репресии? И какво накара днес френското НПО да повдигне чаршафчето, с което така умело го криеше от външния свят?
Елементарно казано – нуждата. При това голяма, сериозна нужда да се посочи виновен за случващото се у нас. Вече го няма „лошият“ Делян Пеевски. Депутатът от опозиционната ДПС години наред беше враг №1 на „добрия“ олигарх Прокопиев заради пресгрупата, която притежаваше и която правеше сериозни разкрития за аферите на разградския бос и други като него.
И затова Пеевски беше най-удобната мишена за Прокопиев, който се упражняваше доста сериозно на негов гръб. С всички възможни (законни или не) методи. Клеветеше го през медийната си империя, използваше властта, за да му образува проверки през ден, позореше го у нас и в чужбина и използваше всеки възможен момент, за да си измие ръцете с него. Тук е моментът да споменем, че благодарение на тази грозна и подмолна война на Прокопиев срещу свободата на словото, печатните медии у нас буквално се стопиха. Като резултат от усилията му да няма качествена и честна журналистика, която помни, пита и пази архивите на нечии мръсни каолинови афери. С днешна дата Пеевски не притежава медии - продаде ги в началото на 2021 г.
Така оправданието, пробутвано от олигарха Прокопиев и „репортерите“ го няма. На власт в страната пък са едноличните проксита на каолиновия бос – Кирил Петков и Асен Василев, които също няма как да бъдат ползвани за параван от олигарха. И така, бавно, но сигурно Прокопиев блесна с цялата си олигархична същност.
Затова днес единственото, което остава на Репортерите е да приемат, че любимият им „добър“ олигарх сега е „невидимия“ и да чакат момента, в който ще се появи някой друг, който да опере пешкира на Прокопиев.
Грозна игра на 50 нюанса олигархично сиво, която рано или късно ще достигне до естествения си финал.
