Четвъртък,

Владика Серафим сам поръчал да му пишем

От: Монахиня Павла (Борисова) -
Владика Серафим сам поръчал да му пишем
A
A
A
  • Трябва да виждаме братята си като ангели,  а техните грехове - като болести, казвал светецът
  • Измолваме застъпничеството на Софийския светител с молитвени писма до него

В София има едно свято място, където всеки ден отиват много поклонници с вяра и надежда  да получат помощ от Господ за различни душевни и телесни потребности. Това свято място е Руската църква, а посредникът с Господ е светителят Серафим, до когото хорат пишат молитвени писма.

На 26 февруари 2016  година  в София едновременно от две поместни православни църкви - Българската и Руската, беше канонизиран свети Серафим, архиепископ Богучарски, наречен  Софийски Чудотворец.

Светителят Серафим (Соболев), архиерей на Руската православна църква, близо 30 години е на служение в България, където и завършва земният му път - на 26 февруари 1950 г. Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие "Св. Николай Чудотворец" в София. Популярен е сред хората с това, че помага като му се напише писмо и се остави при саркофага му.

Роден е на 1 декември (по стар стил) 1881 година в Рязан със светското име Николай Борисович Соболев. Учи в Рязанското духовно училище и Рязанската духовна семинария и през 1904 г. постъпва в Санкт-Петербургската духовна академия. Там на 26 януари 1908 г. приема монашеско пострижение от епископ Сергий (Тихомиров) и получава името

Серафим в чест на преподобни Серафим Саровски. На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах.

През 1908 г. става преподавател в богословското училище в Житомир, а след това е местен в духовните училища в Калуга, Кострома, Воронеж.

На 22 декември 1912 г. е въздигнат в сан архимандрит. На 1 октомври 1920 г., на празника Покров Богородичен, архимандрит Серафим е хиротонисан в сан Лубенски епископ  в катедралния храм на Симферопол.

На 14 ноември 1920 г. с военния параход "Херсон", заедно с коменданта на Севастопол - генерал Николай Стогов, емигрира от Русия в Истанбул.

Преподава в Халкинската семинария в Турция.

На 19 май 1921 г. пристига в България и с решение на руското Висше църковно управление зад граница е назначен за предстоятел на храма "Св. Николай Чудотворец" към руското посолство в София, както и на руския манастир "Св. Александър Невски" в Ямбол. На 31 август 1921 г. оглавява руските задгранични православни енории на българска територия с титлата "епископ Богучарски", отначало под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница (РПЦЗ), а по-късно, след 1946 г. - под юрисдикцията на Московската патриаршия.

Серафим (Соболев) приема съветско гражданство през 1946 г., а в края на декември същата година правителството на СССР предава под негова власт бившата Руска църква на посолството в София. Той оглавява руските православни общини в България от 1921 до 1950 г. Автор е на ценни богословски трудове и проповеди, както и на акатист на свети Йоан Рилски Чудотворец, когото нарича "слава и красота на Българската църква".

На 26 февруари 1950 г., празника Тържество на Православието, владиката завършва земния си път. Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие "Св. Николай Чудотворец" в София, където от кончината му до днес вярващи от всички възрасти и социални кръгове отправят към него молитви за помощ и свидетелстват за неговото чудотворство. Приживе Владика Серафим казвал: "Трябва да виждаме братята си като ангели, а техните грехове - като болести". Вярвал, че един човек не става лош заради лошите си действия и затова можел да прости на всички. "Най-главното е кротостта и смирението. Без тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи, в които липсва смирение, Господ наказва с блудна похот, за да смири човека.  Без любов и смирение при телесен подвиг човек може да се превърне в бяс. Аз познавах един монах, който толкова постеше, че само носът му беше останал да стърчи, но беше толкова злобен, че не можеше човек да се доближи до него", разказвал на своите духовни чеда владиката.

Той бил добродетелен още от дете, както сам споделил веднъж: "Когато бях още дете и се учех в духовното училище, сутрин, когато тръгвах за училище, моята майка ми даваше по две копейки за закуска. Едната от тях аз редовно давах на една просякиня. Един път започнах да тършувам в джобовете си, но се оказа, че съм забравил парите си вкъщи. А просякинята седи и чака милостиня. Тогава аз й казах: "Прощавай, мила бабичко, нямам нищо". Просякинята  ме погледна, усмихна се и заплака. "Защо плачеш? - я попитах аз. Тя отговори: "Твоите добри думи са за мене повече от всякакви пари."  Като свършил разказа си, Дядо Владика добавил: "Много хора има по света, които никога не са чували добра дума."

Историите за хората, на които е помагал, са хиляди. В деня преди да почине казал на една жена: "Когато си отида, пишете ми писма. Ако съм благословен с възможността да се срещна с Господ, ще се застъпя за вас и ще го помоля да ви помогне".

Цар Николай II дарил камбаните на Руската църква

Руската църква, както е известен храмът подворие "Св. Николай" в София, е основана от  княз Владимир Александрович (син на император Александър II), който идва в София със съпругата си херцогиня Мария Павловна и сина си княз Андрей Владимирович. На 30 август 1907 г. те участват в тържественото освещаване на паметника на Цар Освободител, забележителна творба на италианския скулптор Арнолд Зоки, а на 15 септември 1907 г. се  прави първа копка на църква на руското посолство. В ъглите на бъдещата основа на сградата са монтирани четири мраморни камъка, върху които със златни букви са гравирани инициалите на княз Владимир Александрович, неговата съпруга, син и княз Борис, бъдещия цар на България. На церемонията присъстват и български официални лица, членове на Светия синод на Българската църква, престолонаследникът княз Борис. Чинът на освещаването в името на св. Николай е оглавен от Софийския митрополит Партений.

Храмът се строи върху парцел на Руското посолство в София заради нуждите на руските емигранти от подобен храм, като първоначалната идея е да бъде малък параклис. Проектът за храма е на признатия майстор академик М.Т. Преображенски, автор на православни катедрали в Ница, Флоренция и на други места. Строителството се ръководи от руския архитект А. Н. Смирнов, който се е доказал преди това с изграждането на храм-паметник "Рождество Христово" в Шипченския проход и катедралата "Св. Александър Невски" в София. Строителството на храма е завършено през 1911 г.  В продължение на две години се работи по изписването на църквата от руски художници под ръководството на утвърдения  майстор на църковната живопис В. Т. Перминов, професор във Варшавския политехнически институт.

На 5 юли 1912 г. на яхтата "Щандарт"  цар Николай II поставя своята резолюция върху текста на закона за създаване на щат на православен храм към императорската руска мисия в София. Освещаването е на 24 ноември 1914 г.  Постепенно храмът става център на многобройната руска имиграция у нас. Камбаните са дарение от руския цар Николай II. Централният купол е висок 19 м. Петте малки купола на църквата са позлатени през 1970 г., когато  е подменена и старата отоплителна система и храмът е свързан към градската топлофикация. Тогава предстоятел на храма е архимандрит Методий  (Жерев). Той е начело на Руската църква от 1957 до 1973 г., управлява я най-дълго в сравнение в всички други предстоятели - цели 16 години, а след това е изпратен за игумен на Рилската света обител.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички