Какво следва след визитата на македонския премиер Зоран Заев в София? Как ще се променят отношенията между България и Македония след очакваното на 2 август подписване на Договора за добросъседство? Тези въпроси коментира пред "Стандарт" посланикът на Скопие у нас Мариян Гьорчев.
- Ваше превъзходителство, не беше отдавна, когато с Вас в разговор за „Стандарт" се съгласихме, че България и Македония трябва да имат отношения, както между Германия и Австрия. Трябва ли да се надяваме, че след позитивната визита на Зоран Заев в София тръгваме по този път?
-Посещението на премиера Зоран Заев в България беше очаквано с голямо внимание в двете държави. Съвсем логично е като се имат предвид посещенията му в София и срещите с премиера Бойко Борисов в периода, когато беше лидер на опозицията в Македония. Ето защо не ме изненадват огромните очаквания, които са причинно-следствен епилог на един двегодишен процес на изграждане, преди всичко, на приятелски лични отношения между Заев и Борисов. Това емоционално и положително отношение между личностите, които в момента ръководят изпълнителната власт в Македония и в България, дава възможност за широка рамка за намиране на компромисни решения, ефективни и за двете договарящи се страни с цел преодоляване на спорните разпоредби на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество /ДПДС/ и подписването му на 02 август 2017 г. в Македония.
- След срещите на премиера Заев с българските лидери и обявеният край на „хладния период", в кои области на отношенията първо ще проличи "затоплянето"?
- Длъжен съм да припомня, че между Македония и България, след подписването на Декларацията от 1999 г. се установиха изключително добри отношения. Подписаните 55 международни договори в почти всички области на обществения живот са реалност и факт, който не може да бъде пренебрегнат. След обявеното подписване на Договора за добросъседство на 2 август в Македония, аз лично очаквам голямо улеснение за гражданите на двете държави, които съзнават, че без добри отношения със съседите не може да се очаква развитие и просперитет на собствената им държава. Особено ако става дума за държави със сродни езици, държави, в които е приета кирилицата, държави, които споделят обща съдба в миналото и се надяваме на проспериращо бъдеще като две ценностни подсистеми в съвместната евро-атлантическа ценностна система. В този аспект, сътрудничеството в икономиката, културата, службите за сигурност и безопасност, науката, образованието, спорта и други, което и до сега е поставяно на здрави основи, може много бързо да достигне до най-високо ниво в досегашната история на взаимните отношения.
- Важна област на сътрудничеството в близко бъдеще очевидно ще бъде помощта на България за подготовката на Македония за членство в НАТО и ЕС. В какво конкретно ще се изрази тази подкрепа, особено по време на предстоящото българско председателство на ЕС?
- В контекста на сътрудничеството между двете държави и очакваната помощ от България по време на нашия дълъг път през европейските и НАТО институциите, заслужава си да се отбележи и да се знае: Македония 18 години съгласува своята стратегия за сигурност с плановете на Алианса. Осемнадесет са приетите планове за действие, както и препоръката на САЩ още през 2008 г. за пълноправно членство в НАТО. Република Македония още в далечната 1999 г. подписа договор за стратегическо партньорство с НАТО. В контекста на ЕС, 16 години трае нашият дълъг път по коридорите на европейската административна система. През 2001 г., подписахме Договора за стабилизация и асоциация. Единадесет години, още от 2005 г., сме кандидат-член на ЕС. Получили сме осем положителни препоръки за започване на преговори за пълноправно членство. Направили сме много реформи във всичките 34 глави на европейските правила и стандарти. Какво не достигаше досега?! Подкрепата от страните членки на ЕС. Потвърждение за постигнатото досега от моята държава. Оценка за всички усилия, направени от македонските граждани да адаптират македонската ценностна система към европейската. В много неща, почти във всички области на обществения живот, Република Македония е европейска държава! Ето това очакваме от България - да изтъкне това, което сме изпълнили. Също така, очакваме и сътрудничество с държавната администрация на България, прилагане на безценния опит, придобит по време на процеса за присъединяването й към ЕС. Сътрудничество на ниво на експертни екипи, обучения на македонската администрация, посочване на грешките. Опитът е много важно нещо. Между другото, опитът е дума, с която наричаме допусканите грешки, но грешките не трябва да се повтарят.
- Как в Македония се оценяват резултатите от визитата на премиера Заев в България?
- Отношенията между Македония и България дълго време бяха „в хладен период", особено в периода след 1948 г. до 1990 г., във времето, когато Македония беше федерална държава в Югославия. След обявяването на независимостта на Македония и въпреки факта, че България първа призна моята държава, до 1999 г. не бе подписан нито един междудържавен договор. В какво е проблемът? Проблемът не е само в решаване на историческото измерение на нашите отношения. Той е в приемането на реалността. Република Македония съществува вече 73 години. Независимо в какъв обществен облик, социалистически или капиталистически, като федерална или независима държава, гражданите на Македония определят, че субстракт на македонската държава е македонският народ. В Конституцията е предвидено, че писмеността е на кирилица, а езикът е македонски. В преброяванията от 1946 г. до днес над 70% от македонските граждани се определят като македонци. При първото преброяване през 1946 г. като македонци са се определили около 900 хиляди граждани на Македония, а през 2003 като македонци са се определили около 1 400 000 граждани. Това е реалността. Вярно е, че в Македония живеят и други представители на съседни държави, между тях и българи. В Македония живеят български граждани. При последното преброяване през 2003 г. 8000 граждани бяха заявени с българска национална принадлежност. Новото преброяване може да покаже и по-голям брой. Имам предвид, че над 67 000 македонски граждани имат двойно гражданство – македонско и българско. Те сами трябва да решат като какви граждани се определят. Това е тяхно неприкосновено, индивидуално гражданско право. Важното е, че никога не е имало проблем да се декларираш за българин в Македония, особено след промяната на Конституцията на СФРЮ от 1974 г. и по-голямата самостоятелност на шесте федерални югославски държави. Македония е взимала решения съвсем самостоятелно. Изключвам всички монтирани и изфабрикувани процеси на създаване омраза на етническо и религиозно ниво в периода от 1946 до 1980 г. Изразявам огромна почит към съдбата на хората, пострадали в политически процеси заради етническа или религиозна принадлежност. Извършената лустрация и обявяването на досиетата на политическите изстрадали хора в Македония не може да бъде удовлетворение, но е акт на признаване на историческите грешки. Аз съм работил в социалистическото време и работя в новото време. Имах приятели българи по националност и в банковия сектор, и в сферата на промишлеността. Когато бях министър на земеделието, водите и горите, моят държавен съветник по горското стопанство беше българин. Редовно бях канен на тържествата на българското дружество в Скопие. Мултикултурният и мултиетнически съвместен живот не е проблем в Македония. На Балканите се е живеело заедно от „памти век". Впрочем, в освободителните борби за македонска държава, независима или с идеите на балканска или югославска федерация, в края на 19 век и началото на 20 век, по време на Първата и Втората световни войни, участваха македонци, българи, сърби, турци, албанци, власи. Това го потвърждават спомените на всички революционни дейци в Македония и около нея в период от над 150 години. Период на създаване на национални държави в Европа, като всяка държава има своя историческа и политическа интерпретация. Тази интерпретация до голяма степен зависи от вмешателството на великите сили, които най-често кроят съдбата на малките народи. Историята винаги се пише от победителя, а победителите са великите сили. В този контекст се усложнява и въпросът за общото възраждане, или пък дебатите около пра-началото на приемане на християнството и писмеността от славяните и българите на Балканския полуостров. Винаги ще има кълнове на национал-шовинизъм. Това е естествено и нормално в период на помрачаване на идеала за гражданско общество. Също така, естествено е да има хора-космополити, които разбират, че ние, малките народи на Балканите, имаме общи неща в исторически контекст. Така че, общата история е нещо, което е неоспорим факт и не може да се направи рязко разделяне за това кой, кое, какъв и поради какви причини е държал за една или друга идея или визия и съответно е предприемал адекватни действия. Аз съм космополит по убеждение и уважавам всички индивидуални размишления и мнения. Убеден съм, че космополитизмът ще победи национализма и Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави ще бъде подписан в Македония на големия ден Илинден.
- Волята за развитие на връзките, изразена от политическите лидери, какъв отзвук може да намери в разширяването на икономическите връзки?
- Икономическите отношения между Република Македония и България са добри. А могат да бъдат още по-добри. Обемът на търговски обмен от около 600 млн. долара може много бързо да достигне обем над 1 милиард. В частта продукти от хранителната индустрия, Македония се третира като пълноправен член на ЕС. Всичко прясно, замразено, дехидрирано или консервирано като краен продукт се изнася без мита и квоти. Вносът за моята държава е изцяло либерализиран. Още през 2002 г. страната ни е приета за член на СТО. Търговията между нашите две държави се реализира без проблеми. Туризмът и услугите са едни от основните звена в нашите връзки. Над 500 хиляди македонци посещават България всяка година. Около 320 хиляди български граждани пътуват из Македония всяка година Какво показва това? Многообразие от инициативи за приятелство и сътрудничество между българските и македонските граждани. Желание за запознанство и приятелство. Не достигат инвестиции от български компании в македонската икономическа система. Областите, в които е възможен нов инвестиционен цикъл, са минното дело, неметалната индустрия, електропроизводството, производството на машини, хранителната промишленост, осигуряването. Няма и добри инфраструктурни връзки. Това са двете важни сфери, на които трябва да се обърне внимание при създаването на нови икономически перспективи във взаимното сътрудничество.
- Вие отлично познавате България от дълго време. Как се чувствате сега в този атмосфера на приятелство и надежда за сближаване на двата народа?
- Как се чувствам? Първо, възбудено и с нетърпение следя всичко, което се случва като коментар и анализи в двете държави около възможността да се подпише Договора за добросъседство на 2 август. Второ, за мен като човек, който всякога е вярвал, че българинът и македонецът са братя, това ще бъде потвърждение за моята лична предпоставка за близостта на двата народа. Трето, този договор ще даде възможност за по-нататъшна перспектива за още по-голямо сътрудничество и благополучие за двете държави и двата народи. Тогава нашата работа не е била напразна. Нашето търсене на истината не е било лишено от смисъл. А истината винаги излиза наяве и когато е необходима, в дадено място и в дадено време. Надявам се, че времето вече е дошло! За доброто на Македония и България!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
