Вторник,

В Ма­ке­до­ния се въз­раж­дат сви­ре­пи ан­ти­бъл­гар­ски чув­ства

От: Сте­ла Сто­я­но­ва -
A
A
A
  • Без дър­жа­ва­та ни да зас­та­не зад ки­ри­ли­ца­та, тя ще­ше да ос­та­не ис­то­ри­чес­ки ку­ри­оз, каз­ва проф. Иван Ил­чев
  • Заб­луж­да­ва­ме са­мо се­бе си, че дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние вър­ви по мед и мас­ло
  • Го­ля­мо на­хал­ство е да се твър­ди, че Ки­рил и Ме­то­дий са за­нес­ли пис­ме­нос­тта в Ру­сия
  • Тре­во­жи ме, че сту­ден­ти­те гу­бят со­ци­ал­ни­те си уме­ния да об­щу­ват
  • Ма­ке­дон­ски­те ко­ле­ги са под­ло­же­ни на нес­рав­ним на­тиск спря­мо нас

ЕТО КАКВО КАЗВА ПРЕД ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"

- Проф. Ил­чев, око­ло 24 май ре­дов­но за­поч­ват спо­ро­ве­те око­ло ки­ри­ли­ца­та, лан­си­ра­не­то на иде­я­та, че аз­бу­ка­та тряб­ва да бъ­де на­ри­ча­на "бъл­гар­ска", а не "сла­вян­ска". Вие на как­во мне­ние сте? Как­ви са ми­то­ве­те и как­ви са ис­ти­ни­те?

- Аз, раз­би­ра се, не съм те­сен спе­ци­а­лист в та­зи об­ласт, но дъл­бо­ко се съм­ня­вам, че мо­же да я на­ри­ча­ме "бъл­гар­ска". Мо­жем да я на­ре­чем та­ка до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то тя е свър­за­на с Бъл­га­рия, ко­я­то я по­де­ма и раз­прос­тра­ня­ва. Но ако го­во­рим за го­во­ра, вър­ху кой­то е съз­да­де­на тя, то­ва е го­во­рът на со­лун­ски­те сла­вя­ни. Да ги на­ри­ча­ме "бъл­га­ри" през та­зи епо­ха, би би­ло стран­но. Със съ­щия ус­пех мо­жем да на­ри­ча­ме древ­ни­те ва­ви­лон­ци "ирак­ча­ни". На хо­ра­та, ко­и­то са жи­ве­ли на те­зи те­ри­то­рии, не би им хрум­на­ло да се на­ри­чат "бъл­га­ри". Бъл­га­ри­те са би­ли ня­ка­къв на­род, до­шъл от се­ве­ро­из­ток. Са­ми­те со­лун­ски сла­вя­ни жи­ве­ят в дру­га дър­жа­ва - във Ви­зан­тия, там са пла­ща­ли да­нъ­ци, из­глеж­да там е уп­рав­ля­вал Ме­то­дий. В на­ши­те учеб­ни­ци, осо­бе­но за вре­ме­то на Пре­си­ян и Ма­ла­мир, се прок­рад­ва ми­съл­та, как ед­ва ли не сла­вя­ни­те от Ма­ке­до­ния де­нем и но­щем са съ­ну­ва­ли, че тряб­ва да ста­нат част от Бъл­га­рия. Та­ка на­ре­че­но­то "мир­но при­съ­е­ди­ня­ва­не" ни­ко­га и ни­къ­де в ис­то­ри­я­та не е би­ло чак тол­ко­ва мир­но. Ви­на­ги е би­ло съп­ро­во­де­но с на­си­лие - ня­кой е гу­бил мяс­то­то си в йе­рар­хи­я­та, друг бо­гат­ство­то си. Та­ка че не­ка не гле­да­ме на мир­но­то при­съ­е­ди­ня­ва­не с тол­ко­ва ро­зо­ви очи­ла. Пък и Со­лун­ско е би­ло част от те­ри­то­ри­я­та на Пър­ва­та и Вто­ра­та бъл­гар­ска дър­жа­ва об­що най-мно­го сто го­ди­ни. Аз­бу­ка­та мо­же да асо­ци­и­ра­ме с влас­тта в дър­жа­ва­та Бъл­га­рия. От та­зи глед­на точ­ка - да, тя е бъл­гар­ска пис­ме­ност, за­що­то дър­жа­ва­та зас­та­ва зад нея. В про­ти­вен слу­чай пис­ме­нос­тта ще­ше да ум­ре.

- То­ест го­во­рим за по­ли­ти­чес­ка­та ро­ля на дър­жа­ва­та?

- Да, но от ези­ко­вед­ска глед­на точ­ка смя­там, че мно­го труд­но мо­же да се на­ре­че бъл­гар­ска, но най-важ­но­то е, че без Бъл­га­рия пис­ме­нос­тта ще­ше да си ос­та­не ис­то­ри­чес­ки ку­ри­оз. Бъл­гар­ски език се на­ла­га ка­то тер­мин за ези­ка, го­во­рен в Бъл­га­рия ня­къ­де в сре­да­та на Х век. До­то­га­ва се го­во­ри за сла­вян­ски език. Или за бъл­гар­ски, ко­га­то ста­ва въп­рос за бъл­га­ри­те, дош­ли от Ве­ли­ка Бъл­га­рия.

- А как ще ко­мен­ти­ра­те по­ве­де­ни­е­то на Ру­сия, ко­я­то ома­ло­ва­жа­ва ро­ля­та на Бъл­га­рия за на­ла­га­не­то на ки­ри­ли­ца­та?

- По аб­со­лют­на слу­чай­ност, аз бях чо­ве­кът, кой­то ви­дя сла­га­не­то на таб­ла­та за та­зи из­лож­ба пред Рус­кия кул­тур­но-ин­фор­ма­ци­о­нен цен­тър. Оти­вах там, за да ви­дя да­ли ве­че не ра­бо­ти кни­жар­ни­ца­та, и ви­дях, че в то­зи мо­мент един мъж и ед­на же­на раз­по­ла­гат из­лож­ба­та. Ней­но­то заг­ла­вие бе "При из­во­ри­те на сла­вян­ска­та пис­ме­ност", ка­то из­во­ри­те, спо­ред нея, се ока­за­ха рус­ки. И го­ля­мо­то на­хал­ство е да се твър­ди, че Ки­рил и Ме­то­дий са до­нес­ли об­ра­зо­ва­ни­е­то и пис­ме­нос­тта в Ру­сия, при по­ло­же­ние че те­зи об­ра­зо­ва­ние и пис­ме­ност дос­ти­гат там 150-200 го­ди­ни след смър­тта на Ки­рил и Ме­то­дий.

- Тен­ден­ци­оз­но ли се пра­ви то­ва?

- На­пъл­но тен­ден­ци­оз­но. То­ва е ком­плек­сът на ве­ли­ка­та на­ция, ко­я­то не ис­ка да се чув­ства бла­го­дар­на и да приз­на­ва пос­ти­же­ни­я­та на по-мал­ки­те. Но то­ва не е ха­рак­тер­но са­мо за Ру­сия - да не би Фран­ция, Гер­ма­ния или САЩ да приз­на­ват пос­ти­же­ни­я­та на по-мал­ки на­ро­ди? Всич­ки си спом­ня­ме в пос­лед­ни­те пет­най­се­ти­на го­ди­ни кол­ко на­хал­ни съ­ве­ти ни да­ва­ха и френ­ски­те, и аме­ри­кан­ски­те, и гер­ман­ски­те дип­ло­ма­ти.

- Ка­то за­го­во­рих­ме за мал­ки на­ции, на­пос­ле­дък от­но­во ес­ка­ли­ра ези­ко­ви­ят спор меж­ду нас и Ма­ке­до­ния...

- Аз не спо­де­лям на­пъл­но по­зи­ци­я­та, ко­я­то бе из­ка­за­на от на­ше­то пра­ви­тел­ство. Оче­вид­но е, че има език, по­не за мен. Да, ези­кът е из­кус­твен, но ив­рит съ­що бе из­кус­твен език, на кой­то за­го­во­ри­ха ев­ре­и­те в Из­ра­ел. Из­кус­тве­ни­те ези­ци се съз­да­ват с по­ли­ти­чес­ко пред­наз­на­че­ние. Ло­шо­то е, че то­ва е език, съз­да­ден въз ос­но­ва на бъл­гар­ски­те го­во­ри, при­ме­сен с де­сет­ки и сто­ти­ци сър­биз­ми и чуж­ди­ци, са­мо и са­мо да бъ­де из­кус­тве­но от­да­ле­чен от бъл­гар­ска­та реч. Аз при­е­мам на­пъл­но ар­гу­мен­ти­те на на­ши­те ези­ко­ве­ди, но ка­то по­ли­ти­чес­ки кон­структ той си съ­щес­тву­ва и мла­ди­те хо­ра от две­те дър­жа­ви ве­че труд­но се раз­би­рат. Вче­ра по­лу­чих­ме про­то­ко­ла от пос­лед­на­та сре­ща на меж­ду­ве­дом­стве­на­та ко­ми­сия, на­пи­сан от ма­ке­дон­ски­те ни ко­ле­ги. Той е на­пи­сан на та­къв език, че до­ри и аз труд­но го раз­би­рам.

- То­ест ези­ко­ва­та раз­ли­ка се за­дъл­бо­ча­ва умиш­ле­но?

- Да, то­ва ста­ва още 1944-45 го­ди­на, ко­га­то ма­ке­дон­ски­ят език се ко­ди­фи­ци­ра. Та­ка че за ня­кои не­ща ня­ма сми­съл да пре­тен­ди­ра­ме. Ос­вен то­ва не­ка не заб­ра­вя­ме, че на­ци­я­та се съз­да­ва в об­щи ли­нии от ин­те­ли­ген­ци­я­та. Кол­ко вре­ме е има­ла бъл­гар­ска­та ин­те­ли­ген­ция да се раз­ви­ва срав­ни­тел­но сво­бод­но в Ма­ке­до­ния -  ня­къ­де от сре­да­та на ХIХ век до Бал­кан­ски­те вой­ни. След то­ва е мач­ка­на, арес­ту­ва­на, пра­ща­на в из­гна­ние, из­би­ва­на. Но оно­ва, ко­е­то не каз­ва­ме, е, че в съ­що­то вре­ме та­зи об­щност е лас­ка­на, пред­ла­гат й се при­ви­ле­гии са­мо и са­мо да се от­ка­же от бъл­гар­ско­то. Хо­ра­та са хо­ра, та­ка че са склон­ни да го нап­ра­вят. Ще Ви ци­ти­рам тек­ст от ед­на пе­сен, ци­ти­ра­на от Ди­ми­тър Та­лев, за вой­во­да­та Апос­тол Пет­ков: "На път те че­кат, а бре, бай Пос­то­ле/ на път те че­кат дор три по­сии./ Пър­ва по­сия - гър­ци ан­дар­ти./ Вто­ра по­сия - тур­ци жан­да­ри./ Тре­та по­сия - кле­ти шпи­о­ни." Труд­нос­ти­те са ог­ром­ни, а хо­ра­та са спо­соб­ни да се под­да­ват. Ще Ви при­пом­ня и още не­що от "Оди­сей", кой­то слу­ша си­ре­ни­те, за­що­то "тех­ния глас бла­гоз­ву­чен жаж­да­ше", как­то каз­ва Омир. Не­мал­ко се под­да­ват на та­зи пе­сен на си­ре­ни­те. А не би­ва да заб­ра­вя­ме и не­що дру­го - Вар­дар­ска Ма­ке­до­ния и Егейс­ка Ма­ке­до­ния са обез­кръ­ве­ни от­към ин­те­ли­ген­ция. Ин­те­лек­ту­ал­ци­те, ко­и­то имат бъл­гар­ско са­мо­съз­на­ние, в го­ля­ма­та си част емиг­ри­рат в Бъл­га­рия. В Югос­ла­вия и в Гър­ция ал­тер­на­ти­ва­та е мар­ги­на­ли­зи­ра­не. Кме­тът на Ско­пие Ди­ми­тър Ша­лев е учил в Бъл­га­рия, връ­ща се в Ма­ке­до­ния меж­ду две­те све­тов­ни вой­ни, за да ра­бо­ти за съб­ра­тя­та си. Той би­ва арес­ту­ван, из­мъч­ван, за да емиг­ри­ра в Швей­ца­рия и да за­поч­не да по­да­ва пе­ти­ции от име­то на ма­ке­дон­ски­те бъл­га­ри. За съ­жа­ле­ние оба­че има ги и те­зи, ко­и­то спо­де­лят мак­си­ма­та на Уин­стън Чър­чил "Мно­го ми е лес­но да вяр­вам в то­ва, ко­е­то ми е из­год­но". Ко­га­то го­во­рим за Ма­ке­до­ния, за ма­ке­дон­ския език, ня­как не си да­ва­ме смет­ка, че под­съз­на­тел­но при­е­ма­ме ос­та­ря­ла­та идея за "из­на­чал­ния зов на кръв­та". Вен­ко Мар­ков­ски, кой­то през жи­во­та си е бъл­га­рин, ма­ке­до­нец и пак бъл­га­рин, има ед­на по­е­ма "Кръв­та во­да не ста­ва". Са­мо че ста­ва. Ис­то­ри­я­та го по­каз­ва. За съ­жа­ле­ние, у нас ня­ма из­след­ва­не кол­ко ин­те­ли­ген­ти на­пус­кат то­га­ва Ма­ке­до­ния. Сним­ки­те на бе­жан­ци­те, дош­ли у нас, заб­луж­да­ват - виж­да­ме ед­ни бед­ни, дри­па­ви хо­ра. Всъщ­ност у нас ид­ват и хо­ра, за­вър­ши­ли уни­вер­си­те­ти­те в Швей­ца­рия, в Гер­ма­ния, ко­и­то би тряб­ва­ло да бъ­дат во­да­чи на своя на­род. Не­ка пак да ци­ти­рам Та­лев - ба­ба Сул­та­на, ко­я­то каз­ва в "Прес­пан­ски­те кам­ба­ни": "И те­бе те ви­ка там. По-ху­бав жи­вот ще жи­вейш... Ами ту­ка кой ще ос­та­не бе - са­мо на­ши­те гро­бо­ве ли?" Па­губ­на за бъл­гар­щи­на­та в Ма­ке­до­ния е емиг­ра­ци­я­та на во­да­чи­те.

- В край­на смет­ка по­ли­ти­чес­ки се съз­да­ва ед­на но­ва ин­те­ли­ген­ция..

- Да, при то­ва тя ве­че е раз­лич­на - кот­ка­на и зап­лаш­ва­на и за­то­ва раз­лич­на. Има един ве­ли­ко­ле­пен ли­ван­ски по­ет, Ха­лил Джуб­ран. Той има ед­но сти­хот­во­ре­ние, в ко­е­то каз­ва "Ва­ши­те де­ца не са ва­ши де­ца/, те са  си­но­ве и дъ­ще­ри на коп­не­жа на жи­во­та за соб­стве­но­то му осъ­щес­твя­ва­не./ По­я­вя­ват се на то­зи свят чрез вас,/ но не от вас про­из­хож­дат./ И ма­кар че пре­би­ва­ват с вас,/ не на вас при­над­ле­жат./ Мо­же­те да ги да­ри­те с лю­бов­та си,/ но не и с ва­ши­те мис­ли,/ тъй ка­то те соб­стве­ни мис­ли имат./ Не­ща­та се про­ме­нят.

- А да­ли ще се раз­бе­рем с Ма­ке­до­ния за ези­ка и ис­то­ри­я­та?

- Мо­же би ще се тър­си ня­ка­къв ком­про­мис, за­що­то то­ва, ко­е­то ста­ва в пос­лед­ни­те сед­ми­ци в ре­пуб­ли­ка Се­вер­на Ма­ке­до­ния, е и смеш­но, но и ужас­но. Въз­раж­дат се сви­ре­пи ан­ти­бъл­гар­ски чув­ства. И то­ва е свър­за­но не тол­ко­ва с Бъл­га­рия, кол­ко­то с то­ва, че очак­ват из­бо­ри. Ло­шо­то е, че как­то ста­ва и у нас, и те не се ко­ле­ба­ят да из­пол­зват важ­ни ис­то­ри­чес­ки въп­ро­си с тес­ни по­ли­ти­чес­ки це­ли. Те нап­ра­ви­ха ня­кои от­стъп­ки, по­не от тях­на глед­на точ­ка. Ло­шо­то е, че мно­го ра­зум­ни хо­ра ка­то пред­се­да­те­ля на ко­ми­си­я­та по­ня­ко­га се огъ­ват. Той за­я­ви пре­ди ня­кол­ко сед­ми­ци, че Го­це Дел­чев бил мит и, ка­то мит, сто­ял над ис­то­ри­чес­ки­те до­ку­мен­ти.

- Яв­но на­тис­кът вър­ху тях е си­лен...

- На­тис­кът вър­ху тях е нес­рав­ним с на­тис­ка вър­ху нас.

- Вър­ху Вас има­ше ли?

- В на­ча­ло­то да, се­га не. Но то­га­ва ня­кои "пат­ри­о­ти" твър­дя­ха ве­лег­лас­но как ние ще пре­да­дем бъл­гар­ска­та ка­у­за. Не е та­ка, пред­по­ла­гам, че ще стиг­нем до ня­ка­къв ра­зу­мен modus vivendi. Оче­вид­но е, че има съв­ре­мен­на дър­жа­ва, ко­я­то съ­щес­тву­ва, в нея има хо­ра със свое на­ци­о­нал­но са­мо­чув­ствие, ко­и­то смя­тат, че го­во­рят от­де­лен език. То­ва  ние не мо­жем да про­ме­ним, как­то Гер­ма­ния не мо­же да ка­же на Ав­стрия "Вие ва­шия език го на­ри­чай­те ав­стрий­ски". То­ва са не­ща, ко­и­то на­ро­ди­те ре­ша­ват са­ми за се­бе си.

- Пре­ди ня­кол­ко дни Вие ка­зах­те, че сме жер­тви не тол­ко­ва на ко­ро­на­ви­ру­са, а на ин­фо­ви­рус. Как­ва е та­зи епи­де­мия в срав­не­ние с ма­ща­би­те на дру­ги епи­де­мии и за­що зат­во­ри ико­но­ми­ки­те на тол­ко­ва дър­жа­ви?

- Мо­же би та­зи епи­де­мия по­каз­ва кол­ко е вза­и­мо­об­вър­зан све­тът. Ко­га­то през ХIV век се по­я­вя­ва чу­ма­та, тя има три-че­ти­ри го­ди­ни, за да об­хва­не те­ри­то­ри­и­те, ко­и­то опус­то­ша­ва. До­ка­то се­га се по­я­ви през яну­а­ри в Ухан, а в мо­мен­та вил­нее в Юж­на Аме­ри­ка. Има ня­ка­къв под­съз­на­те­лен страх от кон­спи­ра­тив­на те­о­рия по­ра­ди то­ва, че се по­я­ви в Ки­тай и пър­во­на­чал­на­та ре­ак­ция бе звер­ска - Ухан бе зат­во­рен. Аз ка­то ис­то­рик съм свик­нал да срав­ня­вам не­ща­та във вре­ме­то, за­то­ва нас­то­я­вах да се нап­ра­ви един ана­лиз, за да се ви­ди по­ве­че хо­ра ли уми­рат в срав­не­ние с пре­ди. То­зи ана­лиз у нас го ня­ма­ше, до­ка­то пре­ди три дни ми­нис­тър Ана­ни­ев ка­за, че в пър­ви­те че­ти­ри ме­се­ца на та­зи го­ди­на са по­чи­на­ли най-мал­ко хо­ра, в срав­не­ние с пос­лед­ни­те пет го­ди­ни. Ко­е­то оп­ро­вер­га­ва поч­ти  всич­ко, ка­за­но за ко­ро­на­ви­ру­са. То­ва оче­вид­но е по-те­жък грип за оп­ре­де­ле­ни ка­те­го­рии. И ос­вен то­ва се по­я­ви­ха бру­тал­ни глу­пос­ти - по­ли­ца­и­те па­зят под­хо­ди­те към пла­ни­на­та Ви­то­ша, при по­ло­же­ние че вся­ка сут­рин де­сет­ки хи­ля­ди со­фи­ян­ци оти­ват на ра­бо­та с мет­ро­то.

- Пок­рай ко­ро­на­ви­ру­са се по­я­ви и фе­но­ме­нът дис­тан­ци­он­но обу­че­ние, и фе­но­ме­нът "СУ при­е­ма без из­пи­ти". Как ще ги ко­мен­ти­ра­те?

- Дис­тан­ци­он­но обу­че­ние има от го­ди­ни. За оп­ре­де­ле­ни спе­ци­ал­нос­ти то не са­мо е въз­мож­но, но и пре­по­ръ­чи­тел­но. За дру­ги е не­въз­мож­но. И то­ва че ме­ди­и­те в уго­да на ми­нис­тер­ство­то го об­я­ви­ха за па­на­цея, ми се стру­ва смеш­но. Да дам един при­мер с моя сту­ден­тка, ко­я­то бе взе­ла те­ма за ма­гис­тра­ту­ра "Об­ра­зът на мю­сюл­ма­ни­на в бъл­гар­ски­те и сръб­ски­те на­род­ни пес­ни". Яс­но е, че за та­ка­ва раз­ра­бот­ка тряб­ва да се по­се­ща­ват биб­ли­о­те­ки и ар­хи­ви, те­зи не­ща ги ня­ма он­лайн в ин­фор­ма­ци­он­но­то прос­тран­ство. Та­ки­ва не­ща са сто­ти­ци. Дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние е аб­со­лют­но не­въз­мож­но по би­о­ло­гия, фи­зи­ка, хи­мия, да не го­во­рим за ме­ди­ци­на и ин­же­нер­ни на­у­ки. Ос­вен то­ва след го­ди­ни уве­ща­ния от по­ре­ди­ца рек­тор­ски ръ­ко­вод­ства в уни­вер­си­те­та са ак­ре­ди­ти­ра­ни са­мо ед­на или две ма­гис­тър­ски дис­тан­ци­он­ни прог­ра­ми. А се­га - всич­ко вър­вя­ло по мед и мас­ло. Ко­го заб­луж­да­ва­ме? Се­бе си заб­луж­да­ва­ме, ако па­раф­ра­зи­ра­ме Ра­дич­ков.

Дру­го­то, ко­е­то лич­но мен ме при­тес­ня­ва, е че сту­ден­ти­те и въ­об­ще мла­ди­те хо­ра гу­бят со­ци­ал­ни­те си уме­ния да об­щу­ват. Те не мо­гат да го­во­рят един с друг, да из­ра­зя­ват ар­гу­мен­ти­ра­но мис­ли­те си - ни­то ус­тно, ни­то пис­ме­но. А дис­тан­ци­он­но­то уче­не пред­по­ла­га крат­ки въп­ро­си и крат­ки от­го­во­ри. То­ва го­во­ри за ду­хов­на ато­ми­за­ция на об­щес­тво­то.

- А за из­пи­ти­те?

- Аз ви­на­ги съм бил про­тив­ник на ма­ту­ра­та, мно­го не­о­хот­но сме я въ­веж­да­ли ка­то ал­тер­на­ти­ва на из­пи­ти­те. Ние бях­ме при­ну­де­ни от сис­те­ма­та за фи­нан­си­ра­не "на кал­пак", сре­щу ко­я­то СУ се бо­ре­ше най-мно­го. Но про­мя­на­та би тряб­ва­ло да от­го­ва­ря на за­да­чи­те, пос­та­ве­ни в За­ко­на за вис­ше об­ра­зо­ва­ние - дър­жа­ва­та да по­ощ­ря­ва те­зи вис­ши учи­ли­ща, ко­и­то да­ват ка­чес­тве­ни кад­ри. Та­зи го­ди­на при­е­мът, а съ­от­вет­но и фи­нан­си­ра­не­то, бя­ха на­ма­ле­ни най-ве­че в ня­кои от уни­вер­си­те­ти­те, ко­и­то да­ват ка­чес­тве­ни кад­ри. Бе на­ма­лен фи­нан­си­ра­ни­ят от дър­жа­ва­та при­ем за смет­ка на пла­те­ния. С ко­е­то дър­жа­ва­та ся­каш ка­за на по-бед­ни­те де­ца "Вие ня­ма­те пра­во да учи­те". Бо­га­ти­те ще си пла­тят.

Що се от­на­ся до при­ем­ни­те из­пи­ти, пред­по­ла­гам, че ста­ва ду­ма най-ве­че за спе­ци­ал­ност "Пра­во". Още пре­ди вре­ме об­съж­дах­ме с Да­ни­ел Въл­чев, ко­га­то бе ми­нис­тър, че из­пи­тът по ис­то­рия не да­ва въз­мож­ност да се раз­бе­ре да­ли сту­ден­тът е под­хо­дящ да изу­ча­ва пра­во. Би тряб­ва­ло Ака­де­ми­чес­ки­ят съ­вет да не се оп­рав­да­ва, а прос­то да об­яс­ни, че ста­ва ду­ма за вре­мен­но ре­ше­ние за­ра­ди из­вън­ред­на­та си­ту­а­ция, и меж­дув­ре­мен­но да раз­ра­бо­ти та­ки­ва из­пи­ти, ко­и­то ще поз­во­лят да се от­ся­ват на­ис­ти­на под­хо­дя­щи мла­ди хо­ра за Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет. В САЩ то­ва нап­ри­мер ста­ва със спе­ци­ал­ни тес­то­ве LSAT, в ко­и­то фи­гу­ри­рат и ка­зу­си, и въп­ро­си от об­ща­та кул­ту­ра, а пре­ди то­ва тряб­ва да си за­вър­шил и още ня­как­ва спе­ци­ал­ност в ко­ле­жа. Ос­вен то­ва кан­ди­да­ти­те из­пра­щат мо­ти­ва­ци­он­ни пис­ма, в ко­и­то пи­шат и как­во учас­тие са взе­ли в об­щес­тве­ния жи­вот. Бъ­де­щи­ят юрист се раз­глеж­да ка­то чо­век, кой­то ще има важ­на ро­ля в об­щес­тво­то. А та­зи се­лек­ция не мо­же да ста­не на ба­за­та на за­зуб­ре­ни фак­ти.

Коментари

Сортирай по: Новите първо
Аватар на автора

Десислав Георгиев

Кирилицата е създадена във Плиска и освен гръцки букви съдържа и символи от прабългарското рунически писмо. Кирилицата не е създадена върху Солунският диалект. В Плиска са създадени 3 книжовни школи: Двуерова(ь, ЬI) и две едноерерови (ь, ъ), които отразяват всички словенски диалекти говорени над и под Дунава.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички