Четвъртък,

Солун посреща със святост на 20 века

От: Администратор -
A
A
A

Вече е нещо обичайно, като дойде поредица от почивни дни у нас, много българи да се отправят към съседна Гърция. Причините са много, а и комшиите са станали пословични с пръвръщането в туристическа атракция на всяко камъче и керемидка. Не така обаче стоят работите с християнската святост по тези места. Още от османския период българите са ходели на поклонение в Света гора. Сега също мъжете стъпват на светия полуостров, а дамите го обикалят с корабче. И ако в пътуването има поклонически цели, обикновено туристите се отбиват в църквата на небесния закрилник на Солун св. Димитър Солунски. Смело може да се каже, че Солун е най-християнският град в света за момента, защото в наше време предлага на посетителите си святост на 20 века.

В дните на националния празник 3 март към Солун за поклонническо пътуване, с благословението на Светейшия български патриарх Неофит, се отправи група, организирана от Поклоническо-просветен център "Св. Йоан Рилски" и столични храмове. Все още хората от групата, тръгнала на това пътуване, не са осъзнали цялата благодат, която им се даде само за два дни, защото посетиха свети места и се поклониха на светии от различни епохи.

Дните на пътуването не бяха избрани случайно. С вещото ръководство на водача на групата и изкусен лектор доц. д-р Павел Павлов, преподавател в богословския факултет в София, акцент на пътуването беше празникът на св. Григорий Палама. Този важен за православието светител се чества на 14 ноември, но почит заради важната му роля за православието му се отдава и във втората неделя от Великия пост. Св. Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. През 1347 г., след престой в тъмница заради учението си, той е освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква. Сега мощите на св. Григорий Палама, прославил се и като подвижник, и като богослов, и като архиерей, и като чудотворец се покоят в посветената на него катедрала в Солун.

Следвайки програмата си, групата от България се стича в този храм в навечерието на празника. Докато се очаква пристигането на владиката, който ще оглави богослужението, по Божие благоволение всички успяват благоговейно да се поклонят на мощите на светията. Още по пътя в автобуса отец Христо, съпровождащ поклонниците, прочете стиховете в прослава на светителя – акатиста на св. Григорий Палама. "Запомнила съм едно свидетелство на професор архимандрит Павел Стефанов, който в своя проповед за втората неделя от Великия пост споделя колко впечатлен е бил от останалите напълно нетленни мощи на св. Григорий Палама. Той обяснява, че редица други мощи, на които се е покланял, били втвърдени, потъмнели или представляват само кости. Докато тялото на този светия е запазено толкова свежо, сякаш той е починал преди минути", споделя жена от групата. Сега мощите са под сребърен похлупак.
Времето и спазената програма позволяват разходка и групата решава да се възползва от добрата възможност, за да посети още светини наблизо. Градът диша и живее с пълна сила. Времето е великолепно и връхните дрехи вече пречат, защото е достатъчно топло. Макар и да е привечер, температурата е около 18 градуса. На оживени места свирят улични музиканти. В околните кафенета няма свободни маси на открито. Нашенците се натъкват на сергия с мартеници и това ги развеселява.

Така неусетно стигат до градския манастир на св. Теодора Солунска. Тази светица е живяла през ІХ век. Имала знатен мъж и свои деца, но след смъртта им се замонашва, основава този манастир, живее в него 55 години, за да остане тука вовеки. Обителта не е прекъсвала съществуването си и през османския период. Винаги е била женски манастир, но през последните десетилетия е мъжки и служи като обиталище на духовници, които учат богословие в Солун. Има на друго място и свое общежитие за бъдещи богослови, които не са духовници.

В този манастир сега са и мощите на св. Давид Солунски. Пеподобният Давид е живял по времето на император Юстиниан I през VI век като отшелник в пост и молитва. Първоначално се приютил в клоните на едно дърво, което било негов дом в студ и пек в продължение на три години, а после се преместил в скромна килия в безлюден район. Там при него се стичали много ученици, а с Божията помощ се удостоил и с дар да изцелява болните, които дирят помощта му. Доверието и обичта на солунските управници и народ го подтикнали да отпътува за Константинопол, за да разреши техен проблем, свързан с управлението на града и да защити мястото му на първостепенна катедра. Сега в негова чест в Стария град на Солун има издигнат благолепен храм.

Недалеч от манастира на св. Теодора е раннохристиянската базилика "Св. София", където са мощите на св. Василий Изповедник. Той живял във времето на иконоборството през VIII век и бил подложен на мъченичество заради съпротивата спрямо иконоборците и православната му вяра. Храмът е бил католическа катедрала, а после и джамия с минаре, част от което е запазено. Но иконите и стенописите са отлично съхранени. Големият купол, тежките полилеи и позлатата будят възхищение.

На другия ден групата се потопи в празничното богослужение за св. Григорий Палама. Тържествената светата Литургия с отлични митрополитски псалти (певци) се водеше се от двама митрополити - възрастният Антим на Солун и по-младият митрополит Йоан на Лагада, който поемаше по-голямата тежест в службата. В края на богослужението владиката Антим произнесе дълго поучително слово за празника, разяснявайки евангелското четиво, определено за този ден. След това в квартала около храма имаше молитвеното литийно шествие в чест на празника - с доста хора, типично по гръцки маниер с военна музика и военни с униформи, с мощите и иконата на светията, качени на открити платформи на военни джипове. Начело на шествието бяха първенците на града, а на една от улиците достолепна възрастна двойка, която явно не е успяла да дойде в храма, прие шествието от балкона си със запалени свещи в ръще. Двамата бяха с официални костюми - дамата с копринена кърпичка с дантели в джоба на сакото. Явно се бяха приготвили и очакваха литията под прозорците си, но и хората от улицата възторжено им помахаха.

„Ето такива неща трябва да да се възстановят и в София. Ние си останахме във времето на комунизма, когато тия демонстрации бяха забранени, защото се приемаше, че са показване на религиозна принадлежност и се преследваха от закона. Две-три поколения сме свикнали с това и не правим лития с изключение за Възкресение. Но има дни, в които задължително се прави литийно шествие. То е особен тип богослужение, в което, метафорично казано, експлозията на празника разрушава стените на храма, излиза и се излива тая благодат, радост и молитвеност, която е част от храмовото пространстранство. Вратите на храма се отварят широко, иконите излизат заедно със светиите и освещават пространството наоколо. Това е благодат Божия за града и за хората, за мястото", коментира доц. Павел Павлов. Св. Григорий се разходи, заедно с нас в неговата старопрестолна катедра. И ние бяхме част от тази негова разходка из града Солун, допълни той. И отново припомни, че на своите гости Солун предлага святост през 20 века - като се започне от св. Апостол Павел, от първите проповедници, от първите последователи на апостолите, мъчениците от първите векове. И всъщност само за два дни българската група успя да се потопи в тази благодат. Не е случайно твърдението, че Солун е най-християнският град в момента в света и има приемственост във вековете, която на много малко места може да се наблюдава.

Преди да стигне в Солун групата посещава манастира "Св. Йоан Предтеча" в село Акритохори, близо до българската граница. Манастирът е женски, метох на свещения светогорски манастир Ксенофонт. Сестрите са не просто гостоприемни, но и гостолюбиви. Черпят по чаша "гръцко" кафе, вода, локум и постни сладки. Някои от тях учат български заради многото поклонници от България, които ги посещават. За тях има и добре уреден манастирски магазин, където се продават икони, книги, броеници, кадилници и свещници, но и плетени бебешки дрешки и терлици.
Манастирът е открит през 1981 година, но внушителният храм е изцяло във византийски стил с мраморен иконостас и с изображения на светците върху него в цял ръст. Близо до входа е поставено копие на чудотворната икона „Пресвета Богородица Геронтиса" („Старица"), чийто оригинал е в светогорския манастир „Пантократор". Това е едно от малкото изображения на Божията майка без Богомладенеца на ръце - ефирно, бяло и благодатно. И групата от България се покланя на тази светиня.
Малко над манастира има удобна площадка, от която се разкрива поглед към езерото Керкини, или както е българското му име - Бутковско - по името на някогашното село Бутково. Това езеро е известно с богатата си флора и фауна и е едно от най-добри места за наблюдение на птици в Европа.

Следващият обект в поклонническата програма е село Суроти. То е на около 20 км след Солун по посока на Халкидики и малко над него е манастирът „Св. Йоан Богослов". А там се намира гробът на преподобния Паисий Светогорец, канонизиран за светец от Вселенската патриаршия през януари 2015 г. Старецът Паисий беше почитан като светец и приживе. Този светия от ХХ век с молитвите си е призовал Божията милост за мнозина, които свидетелстват за станалите с тях чудеса с негова помощ. Пред Господа се представя през 1994 г., но преди това е предсказал редица събития, които се случват и до днес. От години на гроба му ходят на поклонение хиляди православни християни заради благодатта, която струи на това място и надеждата да имаме молитвите на преподобния старец. "Веднъж в тежък момент ми попадна иконка на св. Паисий Светогорец. Реших, че това не е случайно и се помолих горещо за застъпничеството му. Трябва да ме е чул, защото проблемът ми бързо след това се реши. А аз и до днес му благодяра и моля Бога да ми даде да се вслушвам по-често в неговия верен на Господа глас", споделя жена от групата. За някои от дамите, предпочели за пътуването да се облекат в панталони, това се оказва проблем. Защото сестрите искат долната част на тялото на жените да е покрита и това е въпрос на уважение. Ако и да не са с покрити глави, което е завет на светите отци, то е добре поне на такива свети места жените да са с поли, а не с мъжки дрехи.
В събота гробът на св Паисий Светогорец е достъпен само до 15 часа, но българската група има благоволението да се побере в това време, да не завари там обичайната дълга опашка от поклоници и да успее да се поклони на един от най-новите светии и на мощите на неговия духовен старец св. Арсений Кападокийски, които се покоят в храма на манастира.

След благодатната служба в памет на св. Григорий Палама и молитвената лития, българската поклоническа група има малко свободно време за разходка из слънчевия Солун. След това няма как на изпроводяк да не се поклони на св. Димитър Солонски в неговия храм, но после има една приятна изненада. Програмата позволява отклонение от обратния път към България. Идеята идва от докторантът по богословие в Солун Александър, който радушно се съгласява да съпроводи поклониците от България до селото Оса, което, като било населено предимно с българи преди стотина години, се казвало Висока. Това село също се оказва обект на поклонически туризъм. То е малко встрани от обратния път към България и до него се стига през по-големия град Лангадас. Там християните могат да се поклонят на света Кирана Солунска и на св. Ангелина, или както гърците се изразяват - св. Акилина или Агилина. Те са девойки, живели през 18 век и преживели мъченическа смърт заради вярата. За св. Кирана се знае повече. Тя е родена в селото и на мястото на родната й къща има издигната черква. Като момиче била харесана от османлия, който я поискал за жена. Тя отказала и затова била подложена на мъченическа смърт и изгорена. По чудодеен начин мощите й били открити в гроб в олтара на старата черква на селото. Близо до олтара, но извън черквата била погребана и другата светица. Памет за това имало, а и знак свише, защото там, където бил гробът в църковния двор, сняг не се задържал колкото и дълбока да била покривката наоколо. Сега селото е обект за поклонически посещения, а и все още има какво да се изследва. И това си е повод за ново поклонение на това място - в Солун, в съседна Гърция и нейните духовни чудеса.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички