Ща­фе­та кач­ва Бо­те­во­то зна­ме на Окол­чи­ца

Ко­ло­ез­да­чи и фут­бо­лис­ти ка­те­рят вър­ха, въп­ре­ки от­ме­не­ни­те про­я­ви хо­ра­та по­чи­тат най-дос­той­ния син на Бъл­га­рия

Ща­фе­та кач­ва Бо­те­во­то зна­ме на Окол­чи­ца | StandartNews.com
  • Се­ло Де­ве­не вяр­ва, че е род­но­то мяс­то на ге­роя, от­руп­ва па­мет­ни­ка му с цве­тя
  • Ко­ло­ез­да­чи и фут­бо­лис­ти ка­те­рят вър­ха, въп­ре­ки от­ме­не­ни­те про­я­ви хо­ра­та по­чи­тат най-дос­той­ния син на Бъл­га­рия

Вто­ри юни е го­ле­ми­ят ден на Вра­ца. От края на ХIХ век гра­дът ожи­вя­ва на то­зи ден. То­га­ва в не­го прис­ти­гат бъл­га­ри ро­до­люб­ци от ця­ла­та стра­на, за да по­че­тат под­ви­га на по­е­та ре­во­лю­ци­о­нер Хрис­то Бо­тев и не­го­ва­та че­та.

В края на май той и мом­ци­те му, съб­ра­ли се на ав­стрий­ския ко­раб "Ра­дец­ки", сли­зат на коз­ло­дуй­ския бряг, за да се вклю­чат в бит­ка­та за ос­во­бож­де­ни­е­то на по­ро­бе­на­та им ро­ди­на. Бит­ка ня­ма, но те не се от­каз­ват, про­дъл­жа­ват към Бал­ка­на. Из­ми­на­ват сто­и­чес­ки 120 км, за да стиг­нат до сво­я­та гол­го­та - връх Окол­чи­ца. Въп­ре­ки очак­ва­ни­я­та си за под­кре­па от на­ро­да, не я по­лу­ча­ват. Към че­та­та се при­съ­е­ди­ня­ва са­мо един млад мъж, ос­та­нал в ис­то­ри­я­та ка­то Коз­ло­дуйс­ко­то дас­кал­че.

Вся­ка го­ди­на на 2 юни вра­ча­ни и ро­до­люб­ци от стра­на­та се сти­чат във Вра­ца и ка­те­рят ле­ген­дар­ния връх, за да от­да­дат по­чит на Бо­тев и че­та­та му. Ме­сец пре­ди то­ва

Вра­ца за­жи­вя­ва със спо­ме­ни­те за под­ви­га

На не­го пос­ве­ща­ва ис­то­ри­чес­ки въз­ста­нов­ки, по­ход по пъ­тя на че­та­та му, кон­цер­ти, из­лож­би, ре­ци­та­ли на не­го­ви сти­хо­ве. На 1 юни цен­тъ­рът на Вра­ца съ­би­ра хо­ра за на­ци­о­нал­на за­ря-про­вер­ка, а на след­ва­щия ден - за на­ци­о­нал­ния ми­тинг за Бо­тев. За два дни Вра­ца се прев­ръ­ща в сто­ли­ца на пат­ри­о­тиз­ма.

Та­ка тряб­ва­ше да ста­не и та­зи го­ди­на. Още през фев­ру­а­ри в гра­да бе съз­да­ден Бо­тев­ски ко­ми­тет, кой­то да ор­га­ни­зи­ра раз­лич­ни про­я­ви. Той прие и прог­ра­ма за чес­тва­ни­я­та. Но епи­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­ру­са про­ва­ли ху­ба­ви­те за­мис­ли. В на­ча­ло­то на март ста­на яс­но, че чес­та­ви­я­та се от­ме­нят. Не мо­жем да рис­ку­ва­ме здра­ве­то на хо­ра­та, на те­зи тър­жес­тва в гра­да и на Окол­чи­ца се съ­би­рат по 10 000 ду­ши, а се­га то­ва е опас­но, об­яс­ни от­мя­на­та кме­тът на гра­да Ка­лин Ка­ме­нов.

Как­во за­гу­би Вра­ца за­ра­ди ко­ро­на­ви­ру­са? За­гу­би мно­го кон­цер­ти с из­вес­тни из­пъл­ни­те­ли от стра­на­та, те­ма­тич­ни уче­ни­чес­ки из­лож­би, ли­те­ра­тур­ни че­те­ния и кон­кур­си.

За­гу­би до­ма­кин­ство­то си на 10-а­та сре­ща на дет­ски и мла­деж­ки пар­ла­мен­ти

шес­твие на ма­жо­рет­ни със­та­ви, лю­би­ма­та ини­ци­ти­ва "Със сти­хо­ве и пес­ни по Бо­те­ва­та алея". За­гу­би своя уни­ка­лен ту­рис­ти­чес­ки по­ход "По стъп­ки­те на Бо­те­ва­та че­та", чи­е­то 74-то из­да­ние бе ста­ра­тел­но под­гот­вя­но. Той се про­веж­да вся­ка го­ди­на от 27 май до 2 юни. Ве­чер­та пре­ди тръг­ва­не­то в Коз­ло­дуй се про­веж­да го­лям ми­тинг, а на сут­рин­та по­ход­ни­ци­те тръг­ват по 120-ки­ло­мет­ро­вия мар­шрут, из­ми­нат най-нап­ред от Бо­те­ва­та че­та. В не­го са учас­тва­ли и по­ход­ни­ци от дру­ги стра­ни. То­ва ве­че е са­мо спо­мен. Но не съв­сем.

За­що­то в пос­лед­ни­те дни пре­ди 2 юни се ока­за, че спор­тис­ти са ре­ши­ли да про­ве­дат по­хо­да, кой­то е но­си­тел на ду­ха на чес­тва­ни­я­та. Ко­ло­ез­да­чи, чле­но­ве на спор­тни клу­бо­ве, меж­ду ко­и­то и фут­бол­ни­ят "Бо­тев", ще про­ве­дат по­хо­да, но ка­то ща­фе­та. Ще го за­поч­нат сут­рин­та на 2 юни и на об­яд ще прис­тиг­нат на Окол­чи­ца. Ще раз­ве­ят Бо­те­во­то зна­ме и ще зас­ви­де­тел­стват за смет­ка на всич­ки от­ме­не­ни про­я­ви прек­ло­не­ни­е­то на вра­ча­ни пред ге­ро­ич­на­та са­мо­жер­тва на по­е­та и че­та­та му.

На 1 и 2 юни вра­ча­ни и гос­ти от стра­на­та

ще по­ло­жат цве­тя

пред па­мет­ни­ка на Бо­тев в цен­тъ­ра на Вра­ца. Гра­дът има два па­мет­ни­ка на Вой­во­да­та. Пър­ви­ят - ма­лък, е бил от­крит на 27 май 1890 го­ди­на. Скул­птор е Гус­тав Ебер­лайн. Вто­ри­ят, кой­то се из­ди­га в цен­та­ра на Вра­ца, е от­крит през 1964. Той е от бронз и сив гра­нит. Из­ви­ся­ва се на 12 мет­ра, а не­гов ав­тор е скул­пто­рът Вла­ди­мир Ги­нов­ски. По ар­хи­тек­тур­ни­те те­ла има сю­же­ти от Бо­те­во­то твор­чес­тво и боя на че­та­та.

Мно­зи­на ще се из­ка­чат на Окол­чи­ца със съ­ща­та цел. Вър­хът се на­ми­ра на 17 км от Вра­ца по пъ­тя за се­ла­та Па­вол­че и Че­ло­пек. Те ис­кат да се доб­ли­жат до мяс­то­то на под­ви­га и на на­го да пос­та­вят сво­е­то цве­те. На 1 юни в мес­тнос­тта Ка­ма­ра­та вра­жес­ки кур­шум про­низ­ва сър­це­то на вой­во­да­та. За­ги­ва един от най-дос­той­ни­те си­но­ве на бъл­гар­ския на­род. Но той ос­та­ва да жи­вее в сър­ца­та с ге­ро­ич­на­та си са­мо­жер­тва, с под­ви­га си, с твор­чес­тво­то си. За­що­то пат­ри­о­тиз­мът, гор­дос­тта, че Бъл­га­рия има та­къв син, не мо­же да бъ­дат от­ме­не­ни. За­то­ва до вър­ха ще се из­ка­чат мно­го хо­ра. Та­ка ще се съх­ра­нят и тра­ди­ци­и­те на чес­тва­ни­я­та, за­поч­на­ли вед­на­га след Ос­во­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия.

И Коз­ло­дуй от­ме­ни всич­ки про­я­ви, пос­ве­те­ни на 144-та­та го­диш­ни­на на под­ви­га на Бо­тев. Вся­ка го­ди­на на 27 май в то­зи град се пра­ви ис­то­ри­чес­ка въз­ста­нов­ка. Чет­ни­ци­те сли­зат от ко­ра­ба "Ра­дец­ки", кой­то е за­кот­вен на бре­га, и по­е­мат по пъ­тя към Вра­ца. През пос­лед­ни­те го­ди­ни ро­ля­та на Бо­тев иг­рае не­гов двой­ник - Фи­лип Фи­ли­пов. Мла­де­жи от гра­да до­ри по­чис­ти­ха мяс­то­то на бре­га на ре­ка­та, за да се пред­ста­ви Ко­зол­дуй доб­ре пред гос­ти­те от стра­на­та. Но и то­ва ос­та­на нап­раз­но. И в то­зи град, свър­зан с под­ви­га, са­мо хо­ра­та са­мос­то­я­тел­но ще по­ло­жат цве­тя пред па­мет­ни­ка на вой­во­да­та.

В още ед­но вра­чан­ско се­ло на 2 юни се съ­би­рат всич­ки, за да чес­тват "своя" ге­рой. То­ва е се­ло Де­ве­не, ко­е­то Бо­тев со­чи в ед­но от про­из­ве­де­ни­я­та си ка­то "мо­е­то род­но се­ло". Ба­ща­та на Бо­тев - дас­кал Бо­тьо Пет­ков, е бил учи­тел в съ­сед­но се­ло и е въз­мож­но да е ид­вал в Де­ве­не. Но ня­ма ис­то­ри­чес­ки фак­ти, че в не­го се е ро­дил Бо­тев. Въп­ре­ки то­ва, днеш­ни­те жи­те­ли го чес­тват ка­то свой. Те са му из­диг­на­ли

па­мет­ник в цен­тъ­ра на Де­ве­не и на 2 юни го от­руп­ват с цве­тя...

А ли­те­ра­тур­ни ис­то­ри­ци от вре­ме на вре­ме съз­да­ват сен­за­ции с то­ва род­но мяс­то. Как­то и да сто­ят не­ща­та, ние си го чес­тва­ме, за­що­то то­ва, ко­е­то е нап­ра­вил за Бъл­га­рия, е дос­той­но за ува­же­ние и по­чит, каз­ват мес­тни­те...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай