В мутренска България бях емигрант в собствената си Родина, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ известният режисьор, продуцент и сценарист Николай Волев
Николай Волев е роден в София на 10 април, 1946 г. Учил е 5 семестъра в архитектурния факултет на ВИАС през 1967 - 68 година. През 1968 година бяга от България без разрешение на съответните власти. След престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия. Има завършено висше образование по кинорежисура в The London Film School (1969 - 1972).
Работил е като тухлар, събирач на отпадъчно брашно в мелница, поливач на панели в бетонов възел, берач на зеленчуци в ТКЗС, продавач на сладолед, екскурзовод, строителен работник, фотолаборант, преводач от български на английски, разпоредител в лондонския киносалон за кралски премиери "Одеон", барман, чертожник, мияч на чаши в дискотека, художник на реклами, помощник-архитект, филмов монтажист, музикален оформител, художник по костюмите, сценограф, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент.
Луд е по високопроходимите коли, мотоциклетите и хубавите жени, но не непременно в този ред, както той сам признава. Има два брака, син и внучка.
Негови филми са: "Господин за един ден", "Да обичаш на инат", "Двойникът", "Маргарит и Маргарита", "Козият рог" /1994/, "Огледалото на дявола", "Дом номер 8", "Извън пътя" и др.
Автобиографичната му книга е озаглавена "Девствената проститутка".
- В ужасни времена ли живее светът днес, както твърдят някои наши и международни психолози и анализатори, г-н Волев?
- Времето зависи от всеки един от нас. От всички. То е точно такова, каквото си го правим. Ако е ужасно, значи ние сме ужасни. Говорят за астрономическото време: "днес времето е лошо". Лошо време няма. Ако вали е хубаво за селското стопанство. Ако духа силен вятър е добре за ветроходците и ветрогенераторите. Лошо време няма, има лоши хора.
- А на политическата и на обществената сцена у нас какво е дереджето?
- ЕТова изобщо не ме вълнува. Сложил съм си бариера, защитна стена. Политическият живот у нас може само да ме нарани, затова му обръщам нула внимание. А здравето ми е крехкичко вече на моите години. И гледам колкото може да се опазя от зловредни влияния.
- Поводът да Ви потърся е, че на 20 и 21 февруари сте главен герой в две културни събития в София - изложбата "Графики и фотографии" и премиерата на пиесата "Принципът на несигурността" от Саймън Стивънс с участието на актьорите Силвия Петкова и Димитър Баненкин под Вашата режисура. Така, че след известен творчески отпуск, Ви намирам във върхова форма. Как избрахте тези проекти?
- Преводът на пиесата е мой, както и уплътняването на драматургията. Направих всичко по силите си да разкажа една шантава любовна история със силни сблъсъци и противоречия. И най-вече с чудесна смесица между комедия и трагедия.
Любимият ми жанр е трагикомедията. Животът е сълзи и усмивки, смях и плач, нали?
Във филмите ми винаги съм се стремял да го показвам и от комичната, и от трагичната страна.
- Но любовта съществува във всичките й форми.
- Да, шарена е, не е еднолинейна. И там е чарът й.
Изложбата, чиято премиера също предстои, е от графики, правени от мен през 1968 - 1973 година в Лондон. По това време се колебаех дали да завърша архитектурата, започната у нас. Когато избягах в Англия, минах през моден дизайн и фотография. Като студент бях много добър в рисуването, в скулптурата...
Повечето от фотографиите в експозицията са мои. Има и от други фотографи, снимали работни моменти от моите филми. Те включват портрети на доста известни актьори като Тодор Колев, Велко Кънев, Васил Михайлов, Ицко Финци, Леда Тасева, Ирини Жамбонас...
- По повод преборено от Вас злокачествено заболяване казвате: "ракът атакува душата". Кога тя е слаба?
- Особено слаба е, когато няма любов и свобода - двете насъщно необходими съставки в живота ни. Свобода и любов! Винаги, може би чисто интуитивно, съм се стремял към двете. Постигал съм ги в пределно големи количества. Цял живот съм бил свободен, обичан и обичащ човек.
- Какво по-хубаво от това?
- Е, здравето не го споменавам. То като че ли е над всичко.
- Къде се чувствате по-добре - сред мутризацията на града или в чистотата на природата?
- Предпочитам естествения начин на живот. Оцелял съм благодарение на допира си с майката Природа. Както през 60-те години на миналия век избягах в Англия заради липсата на свобода, в мутренските години се махнах от София и заживях сред дивотията на Странджа. Бях емигрант в собствената си Родина. Напоследък бягам към Банско и Гърция. Защото животът, особено в клоака като София, стана трудно поносим. И е вреден за белия ми дроб. Моят беше опериран от рак.
- Ще споделите ли случка от кухнята на снимачния процес на Ваш филм?
- Всичко съм описал в "Девствената проститутка". Една какичка ме научи как се прави секс, когато бях на 6 години, а трудовата ми кариера започна на 7. Значи, при мен първо идва удоволствието, после работата...
- Защо написахте автобиография?
- Изнудиха ме. Три години ме преследваха от издателство "Колибри".
- Как различните професии, които сте практикувал, повлияха върху режисьора Николай Волев?
- Положително, разбира се. За всеки човек на изкуството опитът е много важен. Колкото повече, толкова по-добре.
- На премиерата на предишния Ви спектакъл "Сексът, начин на употреба" в публиката беше Лили Иванова. Какво ви свързва?
- Връзка с нея не съм имал. Просто изпитваме взаимно уважение. Тя притежава много качества. Освен невероятния й глас, Лили е до мозъка на костите си професионалист. Не искам да оценявам кой колко е велик, но всички сме длъжни да бъдем безупречни професионалисти.
- Добър или лош е законът за киноиндустрията у нас?
- Отвратителен е. Въобще, почти всичко създадено след 10 ноември 1989 г. по линия на културата, селското стопанство, индустрията, икономикатаЕ е по-лошо и от най-лошото от времето на социализма. Дори жена ми, внучката на царски генерал, го признава.
- Какво може да се направи в спешен порядък за културата?
- Нищо. И не само за културата. В България няма хора, които са способни да направят промяната. А властта ни е калпава, защото народът я избира такава. Всички - целокупно - са се устремили към парите. Ламтят за богатство. На всяка цена! Нали това беше идеята - да върнем капитализма и да заживеем като западняците. В жилища на най-малко 500 квадрата. Да возим напомпаните си със силикон мутреси в Ролс-Ройси, Бентлита, Ферарита и Майбаси. С купени книжки. Абе, демокрация, ха-ха-хаЕ
- Имате ли нови проекти?
- Не мога да удържа на напора им. Имам идеи за филми, постановки, нова книгаЕ Дано съхраня силите си, защото организацията на всичко у нас е мъчна задача. Театърът е много по-щадящ от киното в това отношение. Затова ме привлича повече. Засега.
- Какво е за Вас семейството?
- Ако във времена като днешните нямаме близък човек до себе си, направо сме за окайване. Семейството е изключително важно и аз съм щастлив да имам край себе си всеотдаен, честен, почтен, подкрепящ ме творчески, единомислещ човек. Човек, който винаги слага духовното над материалното.
- Доротея.
- Доро-Тея. Дар от Бога. Изключителна жена! И отвън, и отвътре.
Из
ДЕВСТВЕНАТА ПРОСТИТУТКА
Николай Волев
Автоинтервю
- Ти колко деца имаш?
- Един син, наполовина англичанин.Александър се казва, но му викаме Били.Страхотен е - много по-добър от мен като човек.
- Ти за лош ли се смяташ?
- Не, но имам някои трудно поносими черти на характера.
- Например?
- Сприхав и неблагоразумен съм.
- Само това ли?
- Своеволен, буену развейпрах...
- Давай нататък де. Истината не е срамна.
- Неукротим сладострастник.
- Е, дойдохме си на думата.
- Не бързай да злорадстваш, драги. Може да съм сладострастник, но пък съм смел, състрадателен, отзивчив, съзидателен, щедър, изобретателен, кралски точен и ненормално нежен с жените. Да продължавам ли?
- Пропусна скромен.
- Вярно. До неотдавна имах този недостатък - бях твърде самонадеян. Но откакто го отстраних, вече съм съвършен.
- Ха-ха-ха. Да караме подред тогава. Честен ли си?
- Да.
- Порядъчен?
- Никак.
- Отговорен?
- Само в работата, но не и в личния живот.
- Лоялен?
- Към всички и за всичко, с изключение на любовта и секса.
- Открит?
- Самоубийствено.
- Способен на самоконтрол?
- Рядко.
- Мотивиран?
- Винаги. За нещо.
- Приспособим?
- Трудно.
- Усърден?
- Определено.
- Способен на съчувствие?
- Вече ти казах.
- Всеотдаен?
- О, да. Включително и в любовта и в секса.
- Търпелив?
- Тъкмо обратното.
- Перфекционист?
- Не съм срещал по-голям.
- Спокоен?
- Никога.
- Упорит?
- До безумие.
- Работлив?
- Луд умора няма.
- Методичен?
- Опазил ме Бог.
- Жизнерадостен?
- По-скоро - не.
- Дисциплиниран?
- Съвсем не.
- Чистоплътен?
- До фанатизъм. Не само тялом.
- Еуфоричен?
- Уха!
- Претенциозен?
- Прогресивно, с напредване на възрастта.
Любезен?
- Анти.
- Защо не си го кажеш направо - грубиян?
- Ти го каза.
- Доверчив?
- До глупост.
- Суетен?
- Никак.
- Общителен?
- Не особено.
- Интуитивен?
- Предимно.
- Наблюдателен?
- Като микроскоп. Или телескоп.
- Изобретателен?
- Неизчерпаемо.
- Практичен?
- Никога за нищо.
- Завладяващ?
- И още как!
- Толерантен?
- Към всички и всичко, освен неточността, негласността, наглостта и злонамерения умисъл.
- Какъм забележителен миш-маш от особености на нрава ти!
- Най-тъпото е, че гадните ми черти сякаш вървяха вкупом с моето природно предопределение.През живота си така и не срещнах, не чух или не прочетох никъде за някой всеотдаен на призванието си човек, който да е бил поносим за околните. Особено за най-близките си хора. Затова никога не съм преставал да се учудвам на търпението и издържливостта на двете ми съпруги, с които имам над половин век съвместен живот.
- Призвание, предопределение. Не са ли малко натруфени тези думички?
- Ето ти други тогава: съдба, участ, орис, жребий.Вярвам в тези неща, защото животът непрекъснато ме убеждава, че не е възможно да бъда друг, освен такъв, какъвто съм създаден по рождение. Дори да притежавах най-силното желание и упоритост на света, не се виждам като политик, финансист, предприемач, банкер, лекар, футболист, оперен певец, търговец, IT специалист или какъвто и да е друг, освен създател на движещи се екранни изображения, подредени от въображението ми в някакъв завладяващ и общочовешки разбираем, надявам се, разказ.
***
- Да те върна отново у нас, в началните години на Прехода. Как се чувстваше тогава?
- Като удавник без сламка. Тогава ролята на Спасителя неочаквано изигра Природата. Двамата с Доротея имахме духовна потребност от нейната чистота - за да отмием полепналата по нас кал на най-новото време на България. Бяхме се надявали мътната вода да оттече по-бързо, но тя не преставаше да приижда на все по-кални талази. Щом като дори съпругата ми, която произхождаше от стар буржоазен и преследван от комунистите род, възкликна:" Затова ли мръзнах по площадите и плаках от радост, когато падна режимът на Живков?! За да дойде на негово място цялата тази помия от алчност, беззаконие, опростачване и разруха!?".
За кой ли пореден път България беше изтеглила късата клечка. Бяхме случили на капитализъм в най-отвратителния му вид. На мястото на бившите комунистически управници се бяха настанили мутрите, новобогаташите и техните прислужници в парламента, службите за сигурност, съдебната власт и правителствата на Прехода. В същото време аз и горката Доротея - страстната почитателка на красотата, реда и чистотата, страдахме толкова силно от липсата им, че избягахме презглава и задълго от прекрасното си жилище посред пъпа на София.
Нашият квартал (Докторски паметник) беше останал относително незасегнат от архитектурните грозилища на социализма, но след 10 ноември алчността за имоти се развихри с нови сили. Една немска застрахователна фирма изкупи съседната Палавеева къща, а след това прегази строителните разпоредби и нацвъка изящния паметник на културата с разни стъкло-метални надстройки и пристройки. Никой от общината не отрече обстоятелството, че домът на търговеца Дончо Палавеев бе вдъхновил Димитър Димов да опише софийското жилище на своя герой Борис Морев от романа "Тютюн" по такъв впечатлителен начин:"Пред очите на Ирина светнаха последователно обширният хол, голямата и дълга трапезария за гости, един салон, зимната градина...Скритото осветление, лъскавите геометрични повърхности от акажу, коприна и кадифе с хармонично съчетани цветове придаваха на цялата обстановка нещо приказно".
Подобна беше и съдбата на цяла София. Вместо в уредения, чист и спретнат град на нашата младост, сега бяхме принудени да живеем в мръсотия, безредие и простотия сред милионите пришълци от половин България, плъпнали към столицата в търсене на препитание.
- И с какво заменихте пъпа на София?
- Със суровата красота на Пирин. Със заоблените била и китните долини на Родопите. С "Великата рилска пустиня" на Вазов. С Боженци, Жеравна, Крушунските водопади, и хижа "Рай" в Стара планина. С дивната девственост на Странджа. С пустите, все все още непокътнати плажове на южното ни Черноморие. Изобщо не обръщахме внимание на лошотията около нас. Кръстосвахме неземно красивите ни природни кътчета и бяхме щастливи. Въпреки, че ни откраднаха две коли. Въпреки, че полицаите ни посъветваха да не ги търсим - "за наше добро". Въпреки, че в жилището ни влязоха с взлом обирджии. Но както вече ти казах, прекаленото щастие никога не е на хубаво. Моята отчаяно увлечена по здравословен начин на живот нова съпруга едва не ме вкара в гроба.
...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
