Пър­ви­ят хар­ти­ен лев се па­зи в Габ­ро­во

• Бъл­га­ри­те дъл­го не вяр­ва­ли на па­ри, ко­и­то не дрън­чат
• Ва­лу­та­та ни е би­ла вър­за­на с фран­ка, до­ла­ра, мар­ка­та, а се­га - с ев­ро­то

Ско­ро в пор­тфей­ли­те ни ня­ма да има ле­во­ве, а ев­ро. С пред­сто­я­що­то вли­за­не на стра­на­та ни в ча­кал­ня­та на ев­ро­зо­на­та, об­рат­но­то бро­е­не до края на на­ци­о­нал­на­та ни ва­лу­та за­поч­ва. От­там до смя­на­та му с ев­ро­то е въп­рос прос­то на вре­ме. Къ­де оба­че е на­ча­ло­то. То е пре­ди це­ли 135 го­ди­ни, ко­га­то на 4 юни 1885 г. Вто­ро­то Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние на Кня­жес­тво Бъл­га­рия при­ма

За­кон за пра­во­то на ре­за­ние мо­не­ти

Та­ка се сла­га на­ча­ло­то на бъл­гар­ска­та ва­лу­та - ле­ва. Кръс­те­на е на на­ци­о­нал­ния сим­вол за сме­лост, чест и гор­дост - лъ­ва. За­ко­нът пред­виж­да фис­кал­но­то сче­то­вод­ство да се во­ди в ле­во­ве, оп­ре­де­ля ко­ли­чес­тво­то зла­то, среб­ро или мед в раз­лич­ни­те мо­не­ти и ог­ра­ни­ча­ва об­що­то па­рич­но пред­ла­га­не до 15 млн. ле­ва. Ле­вът има стой­ност, рав­на на та­зи на френ­ския франк. До­пус­ка се из­пол­зва­не­то на мо­не­ти, как­то на Ла­тин­ския ва­лу­тен съ­юз, съз­да­ден меж­ду Фран­ция, Бел­гия, Ита­лия и Швей­ца­рия през 1865 г., та­ка и на дру­ги стра­ни, ко­и­то дър­жа­ва­та при­е­ма по ут­вър­де­ни от Ми­нис­тер­ство­то на фи­нан­си­те кур­со­ве. До то­зи мо­мент в об­ра­ще­ние са глав­но сре­бър­ни мо­не­ти, го­ля­ма част от ко­и­то са фи­зи­чес­ки обез­це­не­ни. По­ве­че­то са сре­бър­ни рус­ки руб­ли, нав­лез­ли ма­со­во в стра­на­та ни по вре­ме на Ос­во­бо­ди­тел­на­та вой­на. Но има и ек­зо­тич­ни мо­не­ти - ту­ни­зий­ски, иран­ски и до­ри ин­дий­ски. По оно­ва вре­ме част тях не се из­пол­зва­ли да­же в стра­ни­те, в ко­и­то са би­ли еми­ти­ра­ни. Фис­кал­но­то сче­то­вод­ство в Бъл­га­рия се во­де­ло във френ­ски фран­ко­ве, ка­то дър­жа­ва­та из­кус­тве­но под­дър­жа­ла за­ви­шен курс на сре­бър­ни­те мо­не­ти, за да не обез­це­ни спес­тя­ва­ни­я­та. То­ва до­ве­ло до до­пъл­ни­те­лен при­лив на сре­бър­ни мо­не­ти от съ­сед­ни­те стра­ни, за­си­лен и от заб­ра­на­та за из­пол­зва­не на чуж­ди сре­бър­ни мо­не­ти в Ос­ман­ска­та им­пе­рия през 1883 г. Въп­ре­ки въ­веж­да­не­то на ле­ва

чуж­ди­те сре­бър­ни мо­не­ти се из­пол­зва­ли ши­ро­ко

в Бъл­га­рия, на­ред с род­на­та ва­лу­та до 1887 г. В об­ра­ще­ние би­ли 2 и по­ло­ви­на сто­тин­ки (пе­так, "пет па­ри", най-нис­ка­та де­но­ми­на­ция, пре­вър­на­ла се в на­ри­ца­тел­но), 5 сто­тин­ки (руп­че), 10 сто­тин­ки (го­ло­ган), 20 сто­тин­ки (грош) и 50 сто­тин­ки (сто па­ри). С въ­веж­да­не­то на бъл­гар­ския лев съ­щес­тву­ва­щи­те в об­ра­ще­ние ос­ман­ски гро­шо­ве са при­рав­не­ни към ле­ва в съ­от­но­ше­ние 1:5 (20 сто­тин­ки = 1 грош). Дру­га­та ос­ман­ска мо­не­та, па­ра­та, е при­рав­не­на към ле­ва в съ­от­но­ше­ние 1:200 (един тур­ски грош е бил 40 па­ри). Ед­на ос­ман­ска ли­ра е би­ла 100 гро­ша и при­рав­не­на към 20 ле­ва. Пър­ви­те мо­не­ти в Бъл­га­рия за­поч­ват да се се­кат го­ди­на след при­е­ма­не­то на За­ко­на. А са­мо два ме­се­ца след гла­су­ва­не­то му в за­ла тръг­ват пър­ви­те хар­ти­е­ни па­ри у нас.

Пър­ва­та бан­кно­та с но­мер 000001 е от­пе­ча­та­на на 1 ав­густ 1885 г. в Сан­кт Пе­тер­бург, Ру­сия. Но­ми­на­лът й е 20 ле­ва, а го­ле­ми­на­та - 150 на 97 ми­ли­мет­ра, ка­то в ле­вия ъгъл на ку­пю­ра е пос­та­вен и во­ден знак на Бъл­гар­ска­та на­род­на бан­ка. Днес тя се па­зи в Ис­то­ри­чес­кия му­зей на Габ­ро­во.

Пър­ва­та еми­сия бъл­гар­ски хар­ти­е­ни па­ри е в раз­мер на 213 хил. ле­ва, ко­е­то е срав­ни­тел­но ма­лък обем - на фо­на на ши­ро­ко­ из­пол­зва­ни­те сре­бър­ни мо­не­ти след Ос­во­бож­де­ни­е­то.

Пра­во­то да еми­ти­ра соб­стве­ни бан­кно­ти БНБ по­лу­ча­ва в на­ча­ло­то на съ­ща­та го­ди­на, след при­е­ма­не на За­кон за уч­ре­дя­ва­не на Бъл­гар­ска­та на­род­на бан­ка. Спо­ред не­го БНБ е дър­жав­на бан­ка с ос­но­вен ка­пи­тал 10 000 000 злат­ни ле­ва, вне­се­ни от дър­жа­ва­та и със­тав­ля­ва­щи соб­стве­ност на бан­ка­та. Пър­ви­те бан­кно­ти са пус­на­ти в об­ра­ще­ние ме­сец след от­пе­чат­ва­не­то си - на 1 сеп­тем­ври 1885 г. Пър­во­на­чал­но бъл­га­ри­те изоб­що не вяр­ва­ли на хар­ти­е­ни­те па­ри. Не дрън­ча­ли. От дру­га стра­на, ма­со­во­ се из­пол­зва­ли сре­бър­ни мо­не­ти, от тре­та - бан­кно­ти­те би­ли със злат­но пок­ри­тие, ко­е­то съз­да­ва­ло го­ля­ма раз­ли­ка в стой­нос­тта меж­ду две­те па­рич­ни сред­ства (ажио). От са­мо­то на­ча­ло БНБ ис­ка­ла да на­ло­жи злат­ния стан­дарт и да из­тег­ли сре­бър­ни­те мо­не­ти, но Ми­нис­тер­ство­то на фи­нан­си­те ка­те­го­рич­но се про­ти­во­пос­та­вя­ло. То не ис­ка­ло да за­гу­би пе­чал­ба­та, фор­ми­ра­на от раз­ли­ка­та меж­ду раз­хо­ди­те за съз­да­ва­не­то на па­рич­на еми­сия сре­бър­ни мо­не­ти и но­ми­нал­на­та стой­ност на па­ри­те. Опит за за­вър­шва­не на то­зи про­цес бил нап­ра­вен през 1890 - 1891 г., но бан­ка­та за­поч­на­ла да гу­би злат­ни­те си ре­зер­ви и сре­ща­ла от­по­ра на фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­ство. То еми­ти­ра­ло но­ви 8 млн. сре­бър­ни ле­ва, ка­то уве­ли­чи­ло ажи­о­то меж­ду зла­то­то и среб­ро­то поч­ти до ни­ва­та от пре­ди 1887 г. По то­ва вре­ме кур­сът на среб­ро­то по све­та вър­вял на­до­лу спря­мо то­зи на зла­то­то, ко­е­то га­ран­ти­ра­ло по-ви­со­ки пе­чал­би от еми­ти­ра­не на сре­бър­ни пла­теж­ни сред­ства.

След то­зи не­ус­пех гу­вер­ньо­рът на БНБ Ми­ха­ил Те­нев сме­нил так­ти­ка­та. И през 1892 г. по­лу­чил пра­во­то да еми­ти­ра

бан­кно­ти, обез­пе­че­ни със среб­ро

Пра­ви­тел­ство­то оба­че бло­ки­ра­ло та­зи въз­мож­ност. Въп­ре­ки съп­ро­ти­ва­та на БНБ, опа­ся­ва­ща се от ин­фла­ция и на­рас­тва­не на ажи­о­то, пра­ви­тел­ство­то на Сте­фан Стам­бо­лов еми­ти­ра­ло сре­бър­ни мо­не­ти за 5 млн. ле­ва през 1892 г. и за но­ви 12 млн. ле­ва през 1894 г. Та­ка из­пол­зва­ло пъл­ния се­ньо­раж за пок­ри­ва­не на бюджет­ния де­фи­цит. Те­зи еми­сии би­ли пос­лед­ва­ни от ряз­ко на­рас­тва­не на ажи­о­то и в опи­ти­те си да го за­ба­ви БНБ сто­пи­ла злат­ни­те си ре­зер­ви от 12 на 2 млн. ле­ва меж­ду ав­густ и де­кем­ври 1894 г. През 1895 и 1896 г. из­но­сът на Бъл­га­рия на­рас­нал, през 1897 пък бил по­лу­чен зна­чи­те­лен вън­шен за­ем. И та­ка съ­ща­та го­ди­на бил при­ет нов За­кон за мо­не­ти­те в Кня­жес­тво­то. Той пред­виж­дал но­во въ­веж­да­не на зла­тен стан­дарт и из­тег­ля­не на сре­бър­ни­те мо­не­ти от об­ра­ще­ние. По­ра­ди теж­ки­те вре­ме­на за род­на­та ико­но­ми­ка и мал­ки злат­ни ре­зер­ви на БНБ оба­че то­ва та­ка и не се слу­чи­ло. За­то­ва през 1899 г. БНБ прек­ра­ти­ла об­мя­на­та на бан­кно­ти в зла­то и стар­ти­ра­ло еми­ти­ра­не­то на та­ки­ва със сре­бър­но пок­ри­тие, ко­е­то се при­е­ло за ут­вър­жда­ва­не на сре­бъ­рен стан­дарт в стра­на­та. Но и той не из­дър­жал дъл­го.

За 3 го­ди­ни БНБ еми­ти­ра­ла бан­кно­ти за над 16 млн. ле­ва, ко­е­то пре­диз­ви­ка­ло ин­фла­ция и за­си­ли­ло ажи­о­то меж­ду зла­то и среб­ро до ре­кор­дни стой­нос­ти. Но го­ле­ми­те еми­сии до­ве­ли си­ту­а­ция, в ко­я­то за

пър­ви път хар­ти­е­ни­те па­ри за­поч­на­ли да се из­пол­зват ма­со­во

у нас. През 1902 г., бла­го­да­ре­ние на по­доб­ре­на­та ико­но­ми­чес­ка сре­да и по­лу­чен за­ем от френ­ска­та бан­ка "Па­ри­ба", БНБ въз­ста­но­ви­ла об­мя­на­та на злат­ни бан­кно­ти, ко­е­то до­ве­ло до зав­ръ­ща­не­то на фак­ти­чес­кия зла­тен стан­дарт, ка­то ле­вът под­дър­жал ус­той­чив курс спря­мо ва­лу­ти­те на Ла­тин­ския съ­юз. В пе­ри­о­да око­ло Бал­кан­ски­те и Пър­ва­та све­тов­на вой­на ста­бил­нос­тта на ле­ва от­но­во е раз­кла­те­на. От 1912 до 1920 г. род­ни­те бан­кно­ти не са кон­вер­ти­ру­е­ми в зла­то. Стой­нос­тта на ва­лу­та­та ни на­ма­ля­ва око­ло 14 пъ­ти, за­що­то ва­лут­на­та ста­бил­ност на ця­ла Ев­ро­па е по­ко­се­на от вой­ни­те. След Пър­ва­та све­тов­на вой­на кур­сът на ле­ва е фик­си­ран към аме­ри­кан­ския до­лар, а чрез не­го към зла­то­то при съ­от­но­ше­ние 1 лев = 10.86956 мг зла­то. През 1931 г. оба­че, по­ра­ди Го­ля­ма­та деп­ре­сия, Ве­ли­коб­ри­та­ния, а 2 го­ди­ни по-къс­но и САЩ, се от­каз­ват от злат­ния стан­дарт, ко­е­то во­ди до де­вал­ва­ция на ва­лу­ти­те им. То­ва по­ми­та и бъл­гар­ския лев. Та­ка през съ­ща­та го­ди­на кон­вер­ти­ру­е­мос­тта на ле­ва в зла­то би­ва от­ме­не­на. От 1933 г. пък ле­вът от­но­во ста­ва об­вър­зан към френ­ския франк, за смет­ка на щат­ския до­лар.

По вре­ме на вой­на­та ле­вът пре­тър­пя­ва сил­на ин­фла­ция, ка­то за пе­ри­о­да 1939 - 1945 г. па­рич­но­то об­ра­ще­ние на­рас­тва 14 пъ­ти, а стой­нос­тта на ле­ва па­да 12 пъ­ти. БНБ за­поч­ва да из­да­ва сък­ро­вищ­ни бо­но­ве, ко­и­то се при­е­мат за за­кон­но пла­теж­но сред­ство.

Ак­тив­но­то включ­ва­не на стра­на­та ни във вой­на­та след Де­ве­то­сеп­тем­врий­ския прев­рат до­веж­да до не­кон­тро­ли­ру­е­ма ин­фла­ция. БНБ е при­ну­де­на да кре­ди­ти­ра без ни­как­во пок­ри­тие, как­то раз­хо­ди­те на пра­ви­тел­ство­то, та­ка и те­зи на съ­вет­ски­те оку­па­ци­он­ни влас­ти в стра­на­та. Бъл­га­рия из­ли­за от Вто­ра­та све­тов­на вой­на не са­мо със смя­на­та на по­ли­ти­чес­кия ре­жим, но и със зло­ве­ща ин­фла­ция. Та­ка през 1951 г. се про­веж­да па­рич­на ре­фор­ма - 100 ста­ри ле­ва са за­ме­не­ни с 1 нов лев. То­ва оба­че во­ди до ха­ос. И през 1962 г. има но­ва де­но­ми­на­ция. Фик­си­ра се об­ме­нен курс от 1.17 ле­ва = 1 щат­ски до­лар.

Въп­ре­ки че ле­вът за­паз­ва ста­бил­ност през след­ва­щи­те бли­зо 2 де­се­ти­ле­тия, бъл­гар­ска­та ва­лу­та не е сво­бод­но кон­вер­ти­ру­е­ма за за­пад­ни­те фи­нан­со­ви сис­те­ми. До 1989 г. на те­о­рия бъл­гар­ски­ят лев има злат­но пок­ри­тие, но на прак­ти­ка - ни­кой не знае.

С ид­ва­не­то на де­мок­ра­ци­я­та стра­на­та ни па­да

в без­дна­та на две хи­пе­рин­фла­ции

Пър­ва­та е по вре­ме на Лу­ка­но­ва­та зи­ма 1990-1991, вто­ра­та - на Жан-Ви­де­но­ва­та - 1996-1997 г. За да из­ле­зе Бъл­га­рия от най-теж­ка­та си фи­нан­со­ва кри­за след Вто­ра­та све­тов­на вой­на, на 1 юли 1997 г. бе въ­ве­ден ва­лу­тен борд. Па­рич­ни­ят съ­вет фик­си­ра кур­са на ле­ва към гер­ман­ска­та мар­ка в съ­от­но­ше­ние 1 мар­ка = 1000 ле­ва. Та­ка всич­ки бъл­гар­ски па­ри в об­ра­ще­ние бя­ха обез­пе­че­ни от ва­лут­ни­те ре­зер­ви на БНБ.

На 5 юли 1999 г. ле­вът от­но­во бе де­но­ми­ни­ран при съ­от­но­ше­ние 1000:1, ка­то кур­сът на но­вия лев към гер­ман­ска­та мар­ка бе фик­си­ран на 1 лев = 1 мар­ка. С въ­веж­да­не­то на ев­ро­то през 1999 г. кур­сът не бе про­ме­нен, ка­то стой­нос­тта на ле­ва е об­вър­за­на с та­зи на ев­ро­то при съ­от­но­ше­ние 1.95583 ле­ва = 1 ев­ро. В след­ва­щи­те го­ди­ни ев­ро ще ста­не ос­нов­на ва­лу­та у нас. За­що­то още с до­го­во­ра за вли­за­не­то си в Ев­ро­пей­ския съ­юз Бъл­га­рия офи­ци­ал­но има ан­га­жи­мент за при­съ­е­ди­ня­ва­не към ев­ро­зо­на­та.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com