Втора част на интервюто с Н. Пр. Григориос Василоконстандакис, посланик на Гърция
Първа част четете ТУК
- Ваше превъзходителство, какво е да си посланик в съседна на Гърция държава?
- Всъщност „открих" Балканите в началото на века и от тогава не съм се отделял много от тях. Обикнах ги и вярвам, че и те ме обикнаха. Конкретно за работата в съседна страна - за мен тя представлява особен личен и професионален интерес. Особено когато се касае за приятелска и близка на Гърция държава, каквато е България. Изживяваш множество общи неща, които споделят двата народа на ниво култура и ежедневие. Защото двата съседни народи имат способността да изграждат връзките помежду си по-бързо, отколкото на политическо ниво. От професионална гледна точка работата в съседна държава е интересна.
- Как се чувствате в България в сравнение с другите балкански държави, където сте работил?
- За Гърция България е държава, която представлява непосредствен интерес. Бих казал, че двустранните гръцко-български отношения имат стратегическо значение и за двете страни, поради това и се развиват стабилно и в перспектива. Това определя и съдържанието на работата на посланика. Гръцкият посланик в България може да съчетае градивната работа с приятното усещане, което същевременно е и стимул, че е изключително добре приет. Разбира се, поради факта, че Гърция и България имат обща граница, областите на сътрудничество, но и на взаимно влияние между двете страни, са много и значими.
- По-какво съвременният дипломат трябва да се отличава от предшествениците си?
- Съвременният дипломат е призван да играе една по-сложна и взискателна роля в непрекъснато променящата се международна среда. Днес дипломатът трябва да представлява страната си не само пред официалните власти и институции, но и да полага грижи за публичното си присъствие, тъй като неговата държава се представлява в негово лице. Същевременно неговата публична дейност трябва да бъде балансирана, така че посредством нея да представлява страната си, но и да развива отношенията с държавата, в която е акредитиран.
- Ако пренесем вниманието от дипломацията към управленската дейност, бих Ви попитал какъв резултат дават усилията на гръцкото правителството за решаване на дълговата криза и за стимулиране на икономиката?
- Усилията на правителството започват наистина да дават резултат. Наскоро Европейският стабилизационен механизъм одобри средносрочните мерки за облекчаване на гръцкия дълг, които предвиждат намаляване на дълга с 20% до 2060 г., както и намаляване на нуждите на страната от финансиране с 5% за същия период. Освен това гръцката икономика отново се раздвижва. Само преди няколко дни бяха оповестени официалните статически данни за миналата година. Ръстът на икономиката възлиза на 0,3%. Бюджетът на Гърция също регистрира през 2016 г. първичен излишък в размер на 4,39 млрд евро. За 2017 г. Централната банка на Гърция предвижда ръст от 2,5%, като прогнозите са, че той ще се ускори до 3% през 2018 и 2019 г. Не на последно място, след очаквания успешен завършек на оценката на текущата спасителна програма, се очаква Гърция да придобие отново достъп до допълнителните източници на финансиране чрез присъединяването си към Програмата за количествени облекчения на Европейската централна банка.
- Тежък проблем за Гърция и България е миграцията на бежанци от Азия и Африка. Помага ли ЕС финансово и по други начини достатъчно на гръцките власти да се справят с последиците на това явление?
- Гърция, въпреки значителните затруднения, предизвикани от внезапното пристигане на десетки хиляди отчаяни хора, показа основно и посредством най-човечния начин, че истинската солидарност към бежанците е все още сред стълбовете на общата ни цивилизация. Когато обаче този бежански поток се случва по време на икономическа криза и страната полага огромни усилия, за да приеме тези хора и да се справи с проблема, който впрочем не е предизвикала самата тя, тогава страната първа се сблъсква с последиците. В тези условия, сред целите на гръцката държава са защитата на правата на бежанците и мигрантите, които се намират на нейна територия, предоставяне на достойни условия за подслон, както и осъждане на дискриминацията срещу тях. Смятаме, че споразумението между ЕС и Турция представлява значителна стъпка към справяне с този проблем. Нашата държава подкрепя пълното прилагане на това споразумение.
- Какво очаквате от ЕС?
- От ЕС очакваме спазване на ангажиментите му за релокация на 30 000 бежанци от Гърция в останалите страни-членки, изпращане на специализиран персонал за разглеждане на молбите за убежище, както и за създаването на европейски механизъм за връщането в страните по произход на тези хора, които нямат право на убежище. Говорейки за релокация, към днешна дата са разселени едва малко повече от 3000 души, готови за съответните процедури са около 7000, но като цяло процедурите закъсняват. Що се отнася до специализирания персонал за разглеждане на молбите за убежище, ЕС е обещал 400 души, но са пристигнали на място и работят едва няколко десетки.
Не бива да забравяме и че връщанията на мигранти в Турция трябва да се извършва според правилата на международното право. Компетентните комисии разглеждат индивидуално десетки хиляди молби за убежище. Това, разбира се, изисква време и никой не може да обвини някого другиго в закъснение, когато става въпрос за спазване на наше международно задължение. Не трябва да забравяме и че когато става дума за един толкова значим проблем, думи като солидарност „под условие" или „гъвкава" солидарност нямат смисъл. За да има резултат, солидарността трябва да е абсолютна и реална, естествено, в рамките на това, което съответства на ангажимента на всеки. Накрая, смятам за важно да отправя благодарности към компетентните български власти, които си сътрудничат ефикасно със съответните гръцки органи по всяка тема, която касае справянето с бежанския и мигрантския въпрос.
- Няма ли опасност балканските държави да се превърнат в гето за бежанците?
- Тази перспектива може и трябва да бъде избегната чрез пълното прилагане на договореностите от няколко заседания на Европейския съвет, които касаят релокацията на бежанци и връщането на мигранти. От друга страна, както знаете, напоследък се обсъжда ревизията на Дъблинския регламент II, който се отнася до процедурите по предоставяне на убежище и до задълженията на страните, които първи посрещат хората, които искат убежище. Гърция има определени позиции за „свръхнатовареността" на държавите-членки, които първи приемат искащите убежище, които е изразила на съответните обсъждания. Връщания на бежанци към Гърция не се очакват, тъй като страната покрива вече съответните квоти, като е подслонила около 62 000 бежанци.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
