Акад. д-р Петя Василева е от онази благословена категория лекари, които имат мисията, знанията и таланта да връщат светлината на хора, живели години в мрак. Страхотно e, когато човек прогледне пред очите ти, казва не без вълнение ръководителката на "Специализирана очна болница "Академик Пашев" - база за обучение на МУ-София. А това в практиката й се случва всеки ден. Гледам хората в очите. В тях е написано всичко: интелектът, добротата, искреността, дори лъжата. Окото е най-съвършеният орган, шедьовър на еволюцията. Те са чудесен портрет на човека, прозорец към мозъка и огледало на душата. Неслучайно с красотата си очите са вдъхновявали поети и художници векове наред, твърди известната офталмоложка.
През 2003-а тя е избрана за академик и става първият носител на най-високия почетен знак "Лекар на година" на Република България. Автор е на 12 учебника, над 500 статии, забравени стихове в ученическата тетрадка и есе за "Елин Пелин", което в детството й носи награда. Членува в ръководството на 12 международни организации, съпредседател за Европа е на Международната агенция за предпазване от слепота. Има магистърска степен от университета "Джон Хопкинс" в САЩ, два мандата е в Световния съвет по офталмология и е сред петдесетте членове на елитната Световна академия по офталмология. Дългогодишен председател на Съюза на очните лекари. Баба на четири внука и под секрет - прабаба на един. Обича да цитира Шилер: "Да умре човек е нищо, защото всеки умира, но да се живее в тъмнина, това е истинското нещастие." Акад. Василева се е посветила да се бори с него.
- Акад. Василева, вие сте единственият действащ академик жена в България в момента. Склонни сме да помислим, че или жените не стават за академици, или че мъжете с неохота им отреждат това високо звание? Къде е истината?
- Труден въпрос. На нас, жените, ни е неудобно да ни изтъкват. Не сме нарциси, докато повечето мъже са: горят от желание да ги видят, да се показват и да ги хвалят. Ние предпочитаме да си вършим работата. За да стигна аз дотук, причините са, че съм се вдъхновявала от велики личности, а от друга страна съм срещала големи трудности. Именно това е отприщвало в мен още по-голяма енергия и желание да се наложа, за да имам възможност да работя по-пълноценно за спасяване на зрението и за предпазване от най-тежката инвалидност - слепотата.
- Баща ви, проф. Иван Василев, е един от водещите български офталмолози, разкажете повече за него?
- Той е сирак от Балканската война. Бил е на шест месеца, когато убиват дядо ми на фронта. На 23 години баба ми остава вдовица с две момичета и две момчета. Сама ги отглежда. Питала съм я: Защо не се ожени? Не исках да се разделя с децата, каза ми. Беше неграмотна. Велика жена.
Акад. Гешов, тогава министър-председател, приема баща ми, заедно с други сираци от войните, в построеното от него общежитие. Пълен отличник от гимназията в Ботевград, за да се издържа, докато следва, той работи като готвач, келнер и дори хорист в операта. От него научихме всички арии и ги пеехме още като деца.
- Но вашата болница не носи името на бащи ви, а на акад. Пашев. Защо?
- Академикът, когото помня от детството си, беше всестранно развита личност. Той произхожда от много богата сливенска фамилия, бил е стипендиант в "Роберт колеж", Истанбул. Канили са го да остане там да преподава, но той отказал с мотива, че предпочита да бъде лекар в родината си. Учил в Монпелие, Париж, Лион. Завършва медицина, но така и не се знае защо е избрал офталмологията - все пак тя се смята за малка специалност. Можел е да се изяви другаде, в много по-мащабна област. Това, което знам за него, е, че е бил много социално ориентиран и още тогава е казвал, че "превенцията е бъдещето на медицината". По негова инициатива и настояване през 1935 г. към Дирекцията за народно здраве е основан Национален комитет за борба против слепотата. Грижел се за бедните, не е бил себичен. Баща ми на смъртното си легло, след четири-пет инфаркта, ми каза: Направи нещо за паметта на Пашев. Той е велик неоценен българин.
- И вие сте изпълнили завета му...
- Моите кумири са тези двама академици: Иван Гешов, който дава възможност на едно голо, босо сираче да учи медицина, и Константин Пашев, който го оценява и подкрепя. Акад. Пашев все още е върхът на българската офталмология до днес. Легендата разказва, че почти денонощно е седял в болницата. Шегувал се с асистентите: Млади мъже, бягайте при жените... Аз станах голям учен, защото рано останах вдовец. Изпитът при него е бил голямото препятствие пред всеки, тръгнал да става лекар. Окото компромиси не търпи, казвал.
- Била сте приета във факултета по журналистика, но сте предпочели медицината. Защо?
- Учителката ми по литература казваше: Трябва да станеш журналистка. От баща си обаче вече се бях научила да обичам хората и да им помагам. За баща ми пациентите бяха като роднини. След като ги оперираше, идваха вкъщи, като у дома си. Той също пишеше стихове и рецитираше "Евгений Онегин" в оригинал. Беше народен човек. Различен от днешните лекари, които се правят на важни, дистанцирани са и се големеят. Журналистка не станах, но способността да пиша ми помогна да израсна и в науката. Имам вече над 500 труда. Но талантът явно наистина се предава през поколения. Внукът ми Стефан, който е на 17 години, пише стихове на български и английски. Дори скоро спечели първа награда на фестивала "Малки поетики".
- И вие, и съпругът ви сте лекари. Наследи ли някой от семейството ви тази професия?
- Не. Изплашиха се и двете ми деца. Не искаха да се занимават с медицина. Може би защото бяха свидетели как по нощите ме викат в болницата да оперирам по спешност. Връщах се към четири часа и в седем пак хуквах. В събота отново - дежурна. Медицината е безмилостна и велика професия. Най-голямата ми внучка завърши медицина, но избра засега обща детска хирургия. По-малките три момчета има да решават.
- Какво си спомняте от Елена, родния град на съпруга ви, където е започнала вашата практика?
- Помня, че ших рани от сбивания, водила съм тежки раждания, спасявах момиче, което получи истеричен припадък. Беше страшно, но се оправях. Работих там две години.
- Не можахте ли да останете направо в София, да си спестите ходенето в провинцията? Все пак сте професорска дъщеря.
- Тогава това беше невъзможно. Сега не мога да се съглася, че днес стават асистенти и се хващат с тесни специализации и наука веднага след дипломирането. Без никакъв практически опит в общата медицина.
- Повечето от нас имат свой зъболекар, адвокат, някой и масажист, но малцина казват: Моят офталмолог. Умеем ли да се грижим да очите си?
- Баща ми беше на мнение, че нашата специалност се подценява. Казват: Какво пък толкова, едно оченце. Като се случи нещо обаче, крещят: Спасявай, око е това.
В България човек не е научен на отговорност към себе си: да следи какво яде, какво пие, как се грижи за здравето си. Обикалят и не търсят истинските специалисти. Недостойно е, че за медицина се пише и говори главно като реклама на лекари, болници и препарати. Например гръмки заглавия за 100% успех (след само две операции) - в медицината такова нещо няма. От години се повтарят едни и същи грешки, които се превърнаха вече в пороци. Ние се нуждаем от основни промени, тъй като т.нар. реформа (провеждана без дългосрочна визия) доведе до влошено качество на медицинската помощ. От някъде трябва да се започне! Говорила съм с колеги от други специалности - най-важно е извършването на истинско системно изследване съгласно световните и наши, разбира се, правила за добра медицинска практика.
- Какво не знаем за очите?
- Всичко, което правим или не правим, се отразява на очите. Те осъществяват връзката между света и нашето съзнание. В тях се отразяват всички системи в организма. Съдовете на окото са съдовете на мозъка.
Когато гледаш окото, все едно че гледаш мозъка. Неотдавна дойде пациент: едър, пълен, с намалено зрение. Констатирах запушен основен съд в ретината. Имате сериозно усложнение, казвам, веднага трябва да почнем да го лекуваме. Това застрашава и живота ви. Предупреждавам ви, че положението е сериозно. Но аз утре заминавам на важна командировка в Аржентина, отвърна. Предупредих го, че в никакъв случай не трябва да пътува, че трябва да остане тук, за да се погрижим за него. Не ме послуша. След седмица научих, че е починал в чужбина. Инфаркт, който аз предварително видях. Ние можем да открием застрашаващите живота състояния и да приложим ефективна превенция.
- Проглеждал ли е човек пред вас?
- Всеки ден.
- Какво се случва?
- Побърква се, особено когато не е виждал от години. Скоро оперирах един мъж на около 65 години. Бил е войник, когато избухнала мина и унищожило едното му око. С другото едва различаваше светлината. Направих му трансплантация на роговица, една от най-великите операции. При нея се взема тъкан от труп и се замества тази на болния. Мъжът прогледна и беше безумно щастлив. При млади хора с двустранна слепота се променя коренно животът им.
- Какво ви тревожи?
- Тревожи ме общото състояние на здравеопазването. Разкъсаха се връзките между различните нива, даде се възможност да се развихри най-либералният пазар на здраве, което е недопустимо в истинската медицина. Тръгнахме по пътя на такава демократизация, либерализация и комерсиализация до степен да няма никакъв ред, почтеност и етичност. Тревожи ме и нарастващата бедност. Един мой професор от университета "Джон Хопкинс" казваше, че обществото първо трябва да стане по-богато, за да станат хората по-здрави.
- Каква ще е първата ви заповед, ако ви направят министър на здравеопазването?
- Не мога да стана, защото моята сила е в офталмологията, диагностиката, обучението. Мога да съветвам, но никой не ме пита, а бих казала, че притежавам знания, опит и мъдрост. В здравеопазването ни днес всичко е сбъркано: управлението, финансирането, ръководството. На всякакви нива се взимат некомпетентни и недобросъвестни решения. Ще дам един пример.
Има едно заболяване - дегенерация на макулата, много често заболяване, чието значение нараства с възрастта. До преди 10 години за него нямаше лечение. Но щастливо съвпадение промени това: в Америка лекуват мъж от рак на дебелото черво. Бият му инжекции венозно. В един момент той казва: Прогледнах. А преди това не виждал - имал е дегенерация на макулата. За изненада на лекарите тя е била излекувана. След проведени експерименти и наблюдения офталмолозите започват да прилагат инжекцията директно в окото, в малка дози, един път месечно. Хората проглеждат и това е чудесно, но фармацевтичните фирми виждат в този факт възможност да спечелят много пари. Появява се малка опаковка от модифициран препарат специално за очите, която струва например десет пъти по-скъпо. От 200 на 2500 лева за еднократно лечение. Огромна разлика. После в играта влизат и политиците, в резултат на което у нас ни забраняват да използваме това лекарство за лечение на очни болести, а само скъпото. Повечето хора нямат материална възможност, не могат да се лекуват и алтернативата им е да ослепеят. По няколко души на ден идват тук и плачат. Това е нечовешко. В света се прилагат и двата препарата и се покриват от каси и двата вида лечение.
А най-общо, у нас най-важно е да се въведат основни правила на превантивната медицина. Първо е превенция, после е контролът. Здравната каса например, проверява дали сме попълнили вярно това или онова, а въобще не се интересува пациентът прогледнал ли е. Можеш да вземеш парите само за това, че си попълнил документите. Другите важни фактори за едно добро здравеопазване са непрекъснатото следдипломно обучение и науката, защото медицина без наука се превръща в занаят.
- Какво мислите за младите лекари, които напускат страната?
- Зависи как се чувстваш. Била съм къде ли не. Не мога без България. Две години работих в Германия. Казват ми: Ти си луда. Как можеш да се върнеш. Тук ще я изкараш за един ден тамошната си заплата. Спечели си пари тук, а след това си ходи и се прави на велика. Отвърнах им: Убедена съм, че хората в България имат нужда от мен. Вие разполагате с достатъчно доктори. Искам това, което съм научила при вас, да го приложа в България. Прибрах се и единственият въпрос, който ми задаваха, е: Защо съм се върнала? Смятам, че не трябва да ни управляват хора, чиито деца живеят в чужбина. Те не се интересуват, че селското стопанство ни е съсипано, здравеопазването ни е болно, а образованието на много ниско ниво.
- Имате много ученици. Много хора специализират при вас, какво е тяхното бъдеще?
- Те са добри доктори, но се страхувам, че след мен ще избягат. Тук те нямат академични позиции поради съществуващото законодателство.
Катедрите в университетските болници не искат да ги допуснат. А по света е обратно, в медицината най-силни са частните университети.
- Каква е най-близката цел, която сте си поставили?
- Искам да направя програма за превантивна медицина. Това е много важно.
- Срещали ли сте се с някой от министрите на здравеопазването?
- Опитвах се, но докато се видим, те се сменяха.
- Отчаяна ли сте?
- Не. Аз все пак съм оптимист. Оптимист, защото съм инат. Знам, че ще се оправим, но не знам дали ще дочакам. Ще завърша с думите на баща ми: Добрият лекар трябва да притежава три основни качества - наука, опит и човещина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
