Като стана въпрос за духовно пространство, един човек каза, че в най-хубавите му сънища то изглежда така: Неголяма хижа на високо място. Вижда се всичко, цялата низина и човешката низост. Разрешени са пиенето и пушенето, гостите и гостенките. Можеш да се смееш с цяло гърло. Да плачеш и псуваш с всичко сила. Вратата не се заключва. Дворът няма ограда.
Сега този човек може наистина да е в своята хижа мечта. Защото тук вече не е. Смъртта ли? Очаквам я, каза. И за съжаление тя дойде. Точно преди три лета. Днес Дончо Цончев щеше да навърши осемдесет години. Какъв добър повод за един истински мъжки запой. Дончо ги умееше тези работи. Отиваше му да бъде пастирът. Стадото немощно и недоспало, но пречистено и щастливо го следва, а той го заклева: Обичайте се!
Няма в българската поезия такъв друг орач като Дончо Цончев. Браздата след него блести и в нея има магия. Това го казва Йордан Радичков. И за да го твърди толкова категорично, няма как да не е чел и шестдесетте книги на своя приятел. Всеки съвременен писател би искал да автор като Дончо Цончев, според Джеймс Олдридж. Една от книгите на Дончо е изкупена за миг още на другия ден, след като излиза от печатницата. Държавна сигурност е мобилизирана така, че нито един екземпляр да не стигне до читателите. "Принцовете" не е четиво за простолюдието. Тя разказва как живеят децата на боговете. По-точно на партийните величия. Политбюро. Изводът й е нелогичен: Уж живеят добре, а не са щастливи. Писателят, тогава главен редактор на "Профиздат", използва, че тогава над него няма началници и на своя глава дава път на ръкописа, без никой да го е чел. Когато излиза тънката книжка обаче, започват ядовете и бясното й търсене. Всеки българин иска да я прочете, включително и величията, с които тя се гаври. С някои от тях писателят не си проговаря никога. Много години след написването на романа във вече уж демократична България Дончо казва: Принцовете са живи.- Това вече е тъжно.
Със съдбата сме в почти любовни взаимоотношения, обичаше да казва бохемът Цончев. Понякога ме е целувала. Твърдението е доста скромно за мащабите на Дончо. Хората около него, назависимо дали го обичат или му завиждат, хорово ще го опровергаят: Него съдбата го целуваше всеки ден. Рано сутрин. Докато отвори очи. Защото той бе любимецът. И на Тодор Живков, който го бе включил във ловната си дружинка, и на стотиците хиляди свои читатели, и на гвардията развълнувани поетеси, пред романтичните щения на които бе издигнал стобор колкото великата китайска стена.
103-годишната велика Дори Габе открито симпатизира на младия си колега: Дончо, тъй умно приказваш, че брадата ти расте, пълзи до мен и те милва. Като Пенчо.
- Доро, за кой Пенчо става дума.
- За Пенчо Славейков. Не го ли знаеш.
Болният Емилиян Станев поискал точно Дончо Цончев да допише недовършения му роман "Черният рицар" и още една и пиеса. Дълго говорили за това какво трябва да стане на финала. Обсъдили всеки детайл и въпреки това младият тогава колега се отказал. Нещо го спряло. Решил, че това не е негова работа. Че има нещо грозно да се лепне до класика.
Навремето търсих едно злато - разказваше дипломираният геолог Дончо Цончев.- Много голямо и го надуших. Отива той при пророчицата, тя му казва: Донеси ми шепа пръст и ке ти кажем. Ден след това Ванга е категорична:
- Един казан за царевица. Около триста килограма. Виждам го. Ке си туря пангофа отгоре, ако ме заведеш.
При тези думи на златотърсача едва не му прилошава: Да тръгваме, казва, но старицата го спира:
- Немой. Не го пипай. Злото сези в това злато. Тая работа не е хубава.
Имам чувството, че и с Емилиян Станев е същото. Бог ми казва, Там не пипай. Не е за теб.
Някога пиесата на Цончев "Хубавата Мария" се играе над двеста пъти. За публикуването на негов разказ "Ню Йорк Таймс" му плаща 150 долара, достатъчни да се купи цял фолксваген. След като дълго време успя да се опази от политика, писателят накрая попадна в изкусителните й лапи. Депутат не беше неговото място и той си го знаеше. Въпреки дар словото си не се нареди до избраниците дърдорковци. Първата реч на Четиридесетото народно събрание обаче бе произнесено от него. След това няма каква да кажем, отсече тогава един от колегите му. На цялата си политическа кариера Дончо погледна от веселата страна: Най-после постигнах американската мечта каза, с една заплата да си купувам кола. И уточни. Вземам 1000 лева, точно колкото струва старата ми трошка.
Вежди Рашидов разказваше за вечерта, в която решил да си реже вините, обиден и унизен от смяната на името му. Наблизо обаче бил Дончо Цончев. Бившият боксьор светкавично му ударил един шамар. Да се опомни. Така бият приятелите. И спасителите.
Говоря с него всеки ден
Антон Дончев, писател
Бихте ли разказали нещо за Дончо Цончев, моля Антон Дончев. Авторът на "Време разделно" се замисля, заема обичайната си поза на източен мъдрец и в този момент мобилният му телефон иззвънява. От Швейцария го търси дъщерята на Дончо. Кой казва, че няма чудеса:
Всяка сутрин викам Дончо Цончев, казва живият класик. Щом се събудя, докато не съм станал, си представям, че се виждаме и си говорим. Вечер, преди да заспя, викам образа на Дончо. Изумителен човек. Фантастичен разказвач. Беше отделил шепа диаманти за обработка - някои за разкази, други за роман... Когато усети, че дните му са преброени и няма време, започна да ги раздава. Неговите истории са нещо невероятно. Той виждаше света с очите на момче.
Тази история разказвам с негово разрешение: Бяха ме предложили за награда от фондацията на Ървинг Стоун. Идва биографът на Джек Лондон в България, но за да не се срещнем, доброжелатели ме командироват в Родопите. През това време във Варна родните писатели имат среща с него. Стоят в редичка и се запознават. Дончо Цончев, представят го. Неочаквано обаче Джейн, съпругата на Стоун, се хвърля на врата на моя приятел и започва да го прегръща. Господин Дончев, казва американката. Колко се радвам. Ние ви предложихме за награда. Настава суматоха, всички се чудят какво става. Само Дончо спокойно уточнява: Аз не съм Антон Дончев. Аз съм... В резултат на тази среща обаче Ървинг Стоун се заинтересува от Дончовото творчество. Прочита някои неща, за да каже: Това е автор на нивото на Джек Лондон.
Георги Ведроденски
Юлска проза
В памет на Дончо Цончев, починал в навечериета на рождения си ден - 27 юли
Слънчев юли потъмня.
И той
своя светъл край узна...
Вземам те! - пошепна му смъртта.
И аз
искам да те прочета!
2010 г.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
