Пари или диплома, чалга или рок. Проучване на НЦИОМ преди два дни очерта ценностната система на младото поколение и дилемите, пред които то застава. По-свободни ли са младите, какво им дава тази свобода и ще обърне ли протестът им ставащото в държавата, "Стандарт" попита психолога Иван Игов.
- Г-н Игов, проучване на НЦИОМ изнесе данни, че 57 на сто от младите хора поставят стандарта на живот пред добрата диплома. Притеснителни ли са според вас тези данни?
- Според мен е позитивна тенденция, че младите не свързват пряко добрия жизнен стандарт с по-високата степен на образование. Човек може да бъде добър занаятчия, добър техничар, не е нужно да завърши непременно висше инженерно образование. Той може да върши нещо сравнително неквалифицирано, но да го прави добре и това да му осигурява прилични доходи. В много страни по света е така, докато у нас липсата на добро професионално образование и добра кариерна ориентация в училище правят така, че младите хора отлагат живота си. Като
учат някакво образование, което след това изобщо не им е нужно
Така че за мен това е положително, стига обаче някои хора, които се занимават с образование, да го разберат. Защото поредният проектозакон, който ще излезе през септември, отново се пише на коляно, като се компилират различни идеи от други проектозакони. А това е притеснително. И няма да подпомогне всяко дете да получи онова образование и квалификация, което отговаря на способностите му.
- Нали идеята е те да се профилират професионално след X клас.
- Проблемът е, че в десети клас е вече късно. Много от децата реално отпадат между V и VII клас. Тези, които не желаят да учат, не трябва да ги тъпчем в масовото училище, а да имат възможност да учат занаят към предприятия и фирми. Липсва гъвкавост на образователната система.
- Притесняват ли ви данните, че около половината са почитатели на чалгата?
- Не, тя и чалгата се разви през това време. Навремето тази музика беше пълна с всякакви глупости, ние я наричахме помежду си "турбочалга". Сега чалгата и естрадата имат доста допирни точки. Нормално е младите, особено когато започват да изпитват привличане един към друг, да слушат по-лирично-сантиментални песни, макар и в чалгаджийски стил. Самото изследване показва обаче, че с времето това нещо се надраства. Като цяло аз бих казал, че виждам доста позитивни тенденции при младите хора. Идва едно ново поколение, свободно от нашите предразсъдъци и ограничения, от заучената безпомощност, в която сме израснали. Години наред ние се чудим защо ни е толкова трудно да минем през прехода. Но ние не сме по-различни от другите народи.
Същото се е случило с евреите например
когато Мойсей ги е повел от Египет и ги е разхождал 40 години из пустиня, която е можел да мине за две седмици. Тогава той казва нещо, което е много важно - че роденият роб не може да бъде свободен. И в Обетованата земя ги извежда не Мойсей, дори и той не достига до нея. Ако трябва да направим аналогия, и това изследване донякъде я потвърждава, сегашните млади хора са по-свободни от нашето поколение. Това го виждаме и сега на улицата. Има перспектива в следващите години те наистина да построят държавата, която заслужават.
- Как един психолог вижда протеста?
- Надявам се, че това са свободните хора, които трудно могат да бъдат заблудени и излъгани. В преходите, които преживяхме досега, хората излизаха на улицата, дори по-масово, но след това се появяваше някой спасител, който обясняваше как ще влезем в ЕС, как ще ни оправи за 800 дни, как ще ни построи магистралите, по които ще дойдат чуждите инвеститори. И хората се връщаха по домовете си. Сега такова нещо не се случи.
- Няма спасител или сме надраснали този етап?
- Спасители колкото искаш. Въпросът е, че хората вече не вярват на тези обещания. Ето, и правителството в момента се опитва да изиграе ролята на спасител, като дава пари на бедните, обещава работни места. Но хората на улицата казват "Не вярваме нито на тези, нито на другите". Което според мен е една следваща крачка - по-свободните от нас трудно могат да бъдат излъгани. Трудно може да бъдат подведени от политики, които всъщност вбъдеще биха били страшно неефективни.
- Разделена ли е България според вас?
- Не мисля. Просто да живееш в един малък град, където всички се познават, или в етнически населена общност, където една партия определя живота и прехраната ти, е много по-различно. Там е трудно да се бунтуваш по този начин, по който можеш да го направиш в София. Аз видях тези хора, които слязоха от автобусите. И видях колко са объркани, колко се чувстват не на мястото си,
колко не знаят къде са попаднали
И повярвайте ми, просто ми дожаля за тях. Защото някои хора съвсем съзнателно ги бяха извадили срещу течението. Вижте, никога в историята големите промени не са правени от мнозинството или от масата от хора. Правени са от една малка група хора, които са били по-свободни от останалите и са успявали да ги заразят с това желание за свобода. Надявам се, че това се случва и сега. Има и още нещо - никога досега не сме живели в толкова шизофренна обстановка, каквато преживяхме през последните три месеца. Правят се нелогични неща, като например появата на така наречения контрапротест, което е абсурд дори от лингвистична гледна точка
- Мнозина посочват като слабо място на протеста това, че иска оставки, а не дава алтернативи.
- Не, така е само за тези, на които им харесва тази теза. Това прилича на образуването на Вселената - в началото е било хаос от много елементи, а постепенно центробежните сили започват да образуват галактиките и планетите. Нещо подобно се случва в момента - има ядра от няколко центробежни сили, които формират няколко отделни общности. Около тях стоят хора, които сами са си създали общественото положение. Например аз познавам Явор Джонев - шефа на най-голямата софтуерна фирма. Около него има едно обединение, друго има около Безуханова. Тези обединения стават все по-силни след натиска срещу тях. Парадоксът обаче е, че от тази страна може да посочим личности и хора с обществено положение, тоест наистина интелектуален потенциал на нацията. А от другата страна начело стоят Шамара и Петното. Но що се отнася до протестиращите, нужно е време, за да могат всички идеи да изкристализират, защото това е свободният начин за създаване на идеи. Трябва време хората да ги преосмислят и припознаят. Аз наблюдавам с ентусиазъм това, което се случва. От една страна - това е терапията на хората. Когато живееш в шизофренна обстановка, ти остава или да се затвориш и да се депресираш, или просто да направиш нещо по един показен начин, за да извадиш напрежението си навън. След като политиците създават шизофренна среда, ти като човек трябва да намериш начин да се терапевтираш. Това е начинът обществото да се самосъхрани. И, ако забелязвате, през февруари, когато нещата бяха много по-стагнирани, имаше една верига от драматични самоубийства, докато в момента такова нещо не се случва.
- И сега имаше една поредица от самоубийства.
- Те не са повече, отколкото са обикновено - в България месечно между двеста и триста души отнемат живота си. Но те го правят по битови или лични причини,
не изпитват нужда от толкова демонстративен драматичен жест
- Казахте, че обществото има нужда да узрее за идеите. Как това се връзва с искането за бързи избори?
- Не мисля, че истинската политическа система и политическа класа ще се появят в следващите пет или десет години. Според мен избори трябва да има веднага. Ще го кажа по друг начин - ако един човек е в психическа криза, тя първо трябва да бъде спряна, а едва след това да бъде терапевтиран. За политическата ни система това означава веднага да се прекрати този процес на шизоидизация на обществото и да се отиде на нови избори. Те няма да променят коренно нещата, но ще бъдат една крачка напред.
Трябва да минем през една верига от избори, които ще бъдат на сравнително кратки интервали, за да може всичко това да се изчисти. Не можем да очакваме, че нещата ще се случат изведнъж с поредния спасител, и дано не е така. Тази верига от избори ще бъде нещо като пречистване, защото няма как плявата да бъде отсята веднага. Това ще стане на етапи. Вероятно в следващия парламент ще влязат някои нови лица, които ще бъдат припознати поне от част от хората. След това ще дойдат и други. Но това и изследването, с което започнахме разговора, показват нещо много важно - че макар и малко, и бавно, се появява поколение, което е свободно. Което е различно от нас. Онези, които ще влязат в Обетованата земя, ако така наречем нова и просперираща България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
