По какво се отличава "Борисов" 1 от "Борисов" 2? Ще продължи ли танцът на ГЕРБ и реформаторите? От какво най-много се страхуват управляващите? Какви са залозите за големите партии преди местния вот? Връща ли се на сцената Георги Първанов? Ще успеят ли да се коалират АБВ и БСП? "Стандарт" потърси отговорите на тези въпроси от изпълнителния директор на "Gallup International" Първан Симеонов.
У нас, за да си СИРИЗА, не стига да си радикален, трябва и да си нов, казва Първан Симеонов
- Г-н Симеонов, наскоро Бойко Борисов отказа да пререже лентичка в Свиленград с обяснението: "Преди се опасявахме да не дразним опозицията, а сега да не дразним партньорите". Как виждате новото амплоа на премиера също и на фона на вчерашната случка в ТВ7?
- Самата коалиционна формула на властта представлява нещо като "парламент в парламента", която притежава вътрешни опозиции. Трябва да отбележим, че "Борисов" 2 все повече заприличва на "Борисов" 1. Премиерът говори все по-често, по-свободно, дори по-фриволно. Често се намесва и управлява процесите в ръчен режим, както стана вчера с ТВ7. В един момент той каза: "Разпоредих всички да излязат оттам". Мнозина могат да намерят аналогия с една подобна реплика от скандала с Мишо Бирата, където отново беше разпоредил едни хора да излязат от едно място. Възниква въпросът - ако всичко се извършва по закон, защо премиерът трябва лично да се разпорежда? Това прилича на ръчен режим на управление. Разбирам тежката ситуация - ако Борисов не се беше намесил още половин час, критиките за дърварското изпълнение в телевизията щяха да се насочат лично към него. Вероятно операцията е законна, но от имиджова гледна точка е провал. Страхотна каша, от която може да пострада самият Борисов.
Борисов заприличва все повече на себе си от първия си мандат, което означава, че той се чувства все по-спокоен за политическото си бъдеще. Тази смес, която направиха с реформаторите, за малко да изкипи на няколко пъти, но в резултат става все по-хомогенна. Струва ми се, че Борисов умело бърка сместа да не загори - подклажда интригата с коалиционните партньори, превръща се в посредник в техните отношения, умело балансира и лавира. Той свикна с новата си роля и манджата, която готвят заедно, изглежда все по-хомогенна. Най-голямото изпитание за управлението ще бъдат местните избори.
- С какво вотът за кметове и съветници е толкова фундаментален за всички?
- Местните избори са важни, тъй като залогът за всички е доста голям. За ГЕРБ местната власт е тяхната сърцевина. На доста територии ГЕРБ е основна възможност за социален просперитет на хората. За БСП изборите са важни, защото те ще покажат има ли къде надолу да отива партията. Важни са и за Реформаторския блок, който постигна свръхпропорционално обществено влияние и медийно внимание спрямо политическата си тежест. Те трябва да затвърдят позициите си. ДПС се представят традиционно по-уверено на парламентарния, отколкото на местния вот. Решаващи ще бъдат и за Патриотичния фронт, защото те ще имат възможност да разширят присъствието си. Формулата на патриотите се оказа стабилна и те спряха да генерират скандали. Сега фронтът изглежда като нещо удивително институционализирано.
- Сблъсъците между ГЕРБ и РБ в големите градове могат ли да им развалят отношенията?
- Местните избори по-скоро няма да се окажат препъникамък за властта на национално ниво. Предполагам, че това са калкулирани рискове. Все пак реформаторите и другите партньори трябва да имат едно наум. На вота по процентите ще ги познаем. Не е изключено Борисов да измери съюзниците си по тяхната тежест и влияние. Знаем, че той нерядко е бил критичен към тях. Отделно най-невралгичните точки на управлението са в реформаторски ръце. Да не се окаже в един момент, че реформаторите са виновни за неуспехите в един или друг сектор? Доколкото това също са калкулирани рискове, разклащане на властта може да има, но едва ли ще има падане. Невинаги обаче може да се изчислят рисковете - справка: случващото в ТВ7, епизодът с оставката на Вучков, външният дълг. Има моменти, в които управляващите правят комуникационни грешки и въобще не са застраховани. Липсата на реална опозиционна алтернатива е опасна за управляващите. ДПС е полуопозиция, БСП се занимава със себе си, а "Атака" е в паралелна реалност. А всеки уважаващ себе си управник знае, че когато няма ефективна опозиция в парламента, има две опасности - или опозицията да се пренесе вътре в теб, или опозицията да се пренесе на улицата. Бързата реакция по отношение на ТВ7 показва, че те много се страхуват да не се зароди някъде отново протест /тъй като протестът от години си витае/. Тук най-големият съюзник на управляващите е известната умора от протести, желанието на обществото за стабилизация. Второто, от което се опасяват, са динамичните коалиционни отношения - "да не дразним партньорите".
- Георги Първанов поиска оставките на пет министри, но не ги получи. какъв бе смисълът на този жест на АБВ?
- Когато стана скандалът с АБВ около външния дълг, имаше две хипотези. Първата бе, че опитният политик Първанов май нещо е изгубил контрол над своите и си е изпуснал нервите. Втората хипотеза беше, че това е премерен ход и оставката му ще търси контраефект, който ще бъде нещо като вот на доверие и преутвърждаване на Първанов, и това донякъде се случи. Получи се игра на "добрия" и "лошия", в която АБВ е хем във властта, хем разказва себе си като опозиция. В крайна сметка и двете хипотези се оказаха донякъде верни - имаше известен хаос в действията на АБВ и впоследствие те се върнаха към прагматичния път. Искането на пет оставки е опит да излязат с чест от този епизод, в който те направиха крачка напред, а после - две назад. Първанов каза, че оставането им във властта зависи доколко се прилагат реформите на Калфин и провеждането на ползотворни контакти с ГЕРБ. След като тези условия бяха изпълнени, беше ясно, че АБВ остава.
- БСП и АБВ формално решиха да изграждат широки леви коалиции, но отношенията между тях са изострени и хладни.
- Отношенията им бяха изострени, а сега са хладни. На конгреса на БСП изобщо не споменаха поименно АБВ. Да видим набързо какво става с БСП. На форума мнозина привидяха лична интрига между Миков и Станишев, а всъщност тя беше и донякъде идеологическа. Станишев предлагаше по-центростремителна, по-всеядна, по-гъвкава, проевропейска БСП. Миков обратното - искаше една по-центробежна, радикализираща се, олевяваща проруска партия. Между тях се разрази идеологически спор, който се налагаше върху личностния. Но там за АБВ не се говореше.
БСП освен олевяването няма и какво друго да предложи. Води я естественият инстинкт за връщане към корените. Само че това връщане към корените и радикализацията носи няколко риска. Първият риск е от маргинализация. Когато са навлезе в радикалното говорене, по естествен път се губи възможността за периферия и оставаш при най-твърдите привърженици. Губи се и възможността за коалиционни партньори - най-големият проблем на БСП. Освен това тя влиза в конкуренция с крайни партии, които за разлика от БСП могат да си позволят доста по-екстремно да говорят. Лявата радикализация на БСП заплашва да я извади от борбата за челото и да я вкара във борба за ниша. За червените АБВ можеше да се окаже шансът за решение на проблема за партньора. Чрез своеобразно политическо пъпкуване БСП можеше да увеличи влиянието си. По подобие на някогашната Синя коалиция - имаше огромна неприязън между СДС и ДСБ и в момента, в който се събраха, това породи имиджов ефект и рестарт. Чудя се доколко в лявото не може да сработи една Червена коалиция, обявена с апломб. При нея ще има три проблема.
Първият е, че най-вероятно двете партии ще отидат на коалиции на отделни места тихомълком и с омерзение. Вторият е, че не става дума за съизмерими субекти - АБВ е в пъти по-малка от БСП и е спорно каква добавена стойност ще има. Трето, вероятността доколко Първанов може да се върне към старите си идеи да бъде доайен на лявото пространство, защо не и през кандидатура за президентски избори.
С оглед на олевяването на БСП ми се струва, че тя ще търси друга идентичност - по-сиризоподобна. Само че в България, за да си СИРИЗА, не е достатъчно да си радикален, трябва и да си нов. Българите са доказали, че постоянно искат да гласуват за нещо ново.
- Как се отнасяте към идеята на депутата от ГЕРБ Иван Андонов и 16-годишните да имат право да гласуват?
- Всичките идеи, че чрез промяна в изборните правила ще вървим към съдържателен обществен напредък, са много илюзорни. Проблемите на България се състоят в икономически въпроси, въпроси на производителността и иновативността, върховенството на закона. Залъгалка е, че чрез решения по процедура можем да постигнем резултати по същество. Идеите за резки промени на Изборния кодекс, а също и предложенията за референдуми, създават фалшиви надежди и свръхочаквания. Избирателната ни система е поела по правилен път с това, че успява да съчетае и гласуването за програми, и гласуването за личности чрез преференциите. Трябва да внимаваме да не би каращият се помежду политически елит изведнъж да не намери вкупом интереса си в унищожаване на възможността за упражняване на преференциите.
Но исканията за изборни реформи са и рекламни сюжети. Въобще ГЕРБ държат на тези разкази: първо беше "реформи", после плавно дойде "стабилност", а сега идва... "събираемост" (митници, акцизи и т.н.).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
