Някъде по стените на Тибетските храмове, покрити с паяжина, е написано, че за един живот е достатъчно да спасиш три човешки живота. Но колко ли котешки живота живеят тези, които са съсипали същия на другите, и то с държавни пари? Макар, че мъдра кхмерска поговорка гласи: „На човек не му трябва чужда помощ, за да си има проблеми". И изглежда това си е точно така, макар хората вечно да обвиняват за неуспехите и нещастията си заобикалящия ги свят. Наистина, човекът е уникално и единствено по рода си животно. Само на него са присъщи редица странни поведения и изблици. Към днешна дата обаче, по-често от всякога се сблъскваме с чуждото нещастие, предизвикано от някой, уж неприятел. А дали се замисляме с какво ние самите сме предизвикали събитията в живота си? Възможно ли е да нямаме никакъв принос към собствената си съдба?
Да се замислим само върху няколко факта. Първият – вечния проблем с парите, които все не стигат. Може би ако положим повече усилия, за да ги имаме, ситуацията коренно ще се промени. Как ще имаш пари, ако не работиш, или, евентуално, ако склониш да извършваш тази „срамна дейност", то е за по няколко часа на ден? Вторият по ранг на споменаване кахър е този за здравето. А точно тази тема е толкова изтъркана и безброй пъти предъвквана, че няма накъде повече. И въпреки всичко хората масово предпочитат да игнорират източника си на физическо съществуване в името на онова предходното, което все не е достатъчно. В един момент обаче се оказват от „двата стола на земята". В превод – болни и бедни.
Здравето, както и много други неща от живота, изисква системно да бъде обгрижвано, защото има навика да си отмъщава във възможно най-неподходящия момент. И вероятно, ако мислехме за здраве толкова често, колкото и за пари, щяхме да сме една от проспериращите нации в света. За жалост нито просперираме, нито нищо. Приемаме всяко чуждо решение за свое и после си скубем косите. За такива случаи е най-подходящ изразът: „след дъжд качулка".
Та по този повод ще обърнем сериозно внимание на една доста нашумяла в последно време тема. Без да внасяме допълнително смут и паника на територията на страната ни, и най-вече сред живеещите на места, в които се наблюдават екзотични заболявания. По-специално ще поговорим за добилата печелана известност лайшманиоза.
Въпрос:
Колко опасна е днес
бялата проказа ?
2 млн. души се разболяват
от лайшманиоза за година
Лайшманиозата спада към така наречената група на протозойните трансмисивни заболявания. Тя е широко разпространена, протича тежко и се характеризира с висока смъртност. Първото й писмено споменаване е в ориенталски текстове, датиращи от 7-ми век пр. н. е. Поради устойчивостта и широкото й разпространение през античността като мистериозна болест, е била назовавана „бяла проказа", „черна треска". А представители на древен род на паразита Leishmania, Paleoleishmania са били открити във фосилизирани пясъчни мухи, датиращи от началото на периода Креда. Но общоприетият причинител на заболяването е открит през 1901 г. от Уилям Лайшман, който попада на организми в проби, взети от далак на починал от „дум-дум треска". Няколко месеца по-късно откритието на Лайшман се потвърждава от капитан Чарлз Донован, натъкващ се на натривки от пациент, а намерените микроорганизми са наречени „телца на Лайшман-Донован".
Лайшманията към момента засяга приблизително около 12 млн. души в 98 държави като всяка година има около 2 млн. нови случая. Облигатните паразити са вътреклетъчни и се размножават чрез двойно делене. По време на развитието си преминават през два етапа - лайшманийен и лептомонаден.
Доказано е, че преносителите на болестта са различни видове пясъчни мухи. Необходимо е да се знае, че всяка лайшмания с времето успешно е успяла да се адаптира към различен вид хапеща мушица. Поради тази причина преносителите са строго специфични за различните региони по света. Самите носители се заразяват при смукане на кръв от болни хора или животни.
Паразитът се инокултира в гръбначните животни при кръвосмучене. Но заразяването може да се случи и в резултат на смачкване на насекомо носител върху наранена кожа или лигавица. Естествени гостоприемници на болеста по принцип се явяват и бездомните кучета, диви хищни животни, гризачи. Но също така съществува и реален риск от заразяване при хора, преминали кръвопреливане и трансплантация на органи. За огромно съжаление в рода на това заболяване са известни скромните 53 вида, макар на няколко от тях статутът да се оспорва. И за да направим ситуацията ощо по-сложна ще допълним, че е възможно и наличието на хибридни форми измежду всички останали. За такава е споменато в далечната Бразилия, а именно между Leishmania (V.) guyanensis и Leishmania (V.) shawi shawi.
Съществуват и най-малко три подвида: Leishmania, Sauroleishmania и Viannia. Разделянето на двата подвида (Leishmania и Viannia) е въз основа на тяхното местоположение в червото на насекомото и е направено от Lainson и Шоу през 1987 г.
Лайшманията се оказва доста интелигентно „животно". За да избегне атаката и унищожаването й от имунната система, и за да може да се развивава необезпокоявана,тя се крие в клетките на хоста си. По този начин се обуславя и въпросната „скрита инфекция", която в на определен етап преминава в явна. Кожната форма на заболяването е особено неприятна и болезнена. Тя протича с единични или множествени язви по кожата. При тази форма се отличават два основни типа - кожна лайшманиоза на Стария и на Новия свят. При първия вариант се наблюдава суха кожна лайшманиоза (градски тип) или още наричаната ориенталска язва и болест на Баровски, чийто причинител е Leishmania tropica. Тук основният източник на зараза са заболели индивиди, а инкубационният период може да варира от два месеца до две години. Влажната кожна лайшманиоза (селски тип) или пустинно-селската лайшманиоза се провокира от Leishmania major. В този случай източник и „пазител" на болестта са различните по рода си гризачи. Когато става дума за кожната лайшманиоза, при Новия свят вниманието се насочва към Leishmania mexicana, като тук повечето форми са природноогнищни зоонози.
Източници и резервоари на болестта са предимно гризачите, диви и домашни животни, а механизмът на предаване е основно трансмисивен. Тази форма се характеризира с по-дълбоки кожни поражения, както и сравнително често поразяване при лигавицата на носа, устата и горните дихателни пътища. Инкубационният период е по-кратък и варира от една седмица до три месеца. Често се развива лимфангит и лимфаденит, деформация на засегнатите места, водещи до неприятен външен вид и инвалидизация. Налични са и усложнения, под формата на кахексия, амилоидоза,включително и вторични бактериални инфекции.
Не на последно място трябва да се отбележи, че болестта е изключително опасна и поставя във висок риск бременни жени. Това е така, защото паразитът не само поразява тялото на майката, но и самия плод. Случаи на бременни жени с висцерална лайшманиоза стават все по-чести (за наша огромна радост извън пределите на България). Ще дадем пример с няколко случая. 24-годишна жена с втора бременност в шести месец. При нея се наблюдава висока температура, треска и загуба на тегло. Поради острия фетален дистрес, жената е подложена на цезарово сечение, респективно водещо до преждевременно раждане. Новороденото обаче е с доста ниско тегло и в последствие развива тежка тахипнея. В друг описан случай, отново на втора бременност в седми месец, жена постъпва със сходни физически оплаквания - треска, слабост, умора, повръщане, прогресивна анемия. Физическият й преглед разкрива дехидратация, загуба на тегло и оток на краката. И в този случай отново се прилага цезарово сечение, като в последствие новороденото развива остра дихателна недостатъчност. Добрата новина за горе описаните казуси идва от прилагането на съвременна антибиотична терапия, съобразена и системно актуализирана спрямо клиничните показатели, която дава изключително добри и обнадеждаващи резултати.
За нещастие обаче има и случаи, които приключват с аборт. Специалистите, наблюдавали това „явление" считат, че паразитът навлиза в кръвообращението на плода по време на отделянето му от плацентата. Та по повод всичко изписано ще кажем, че подобно заболяване, както и всички други не минават от само себе си. Ако имаше такъв вариант, то нямаше днес да се сблъскваме с тях отново и отново. Но както е казал Михаил Мамчич: „Здравето е единственото благо, което всеки си отнема сам".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
