Около 30 товарни кораба остават блокирани от месеци по река Дунав, предимно в участъците край Русе и Свищов, заради критично ниското водно ниво, съобщават от БНТ. Капитаните на плавателните съдове са принудени да изчакват покачване на водите, за да продължат безопасно курсовете си, докато корабособствениците и моряците трупат ежедневни финансови загуби. Ситуацията за пореден път поставя остро въпроса за липсата на целогодишна поддръжка и адекватни инженерни съоръжения в българския участък на реката.
Три месеца на котва вместо курс до Унгария
Сред засегнатите плавателни съдове е корабът „Свети апостол Тома“, който вече трети месец стои на котва край Русе. Плавателният съд е натоварен с изкуствен тор, чиято доставка за Унгария се бави с месеци. Въпреки че корабът не се движи заради безводието, работата на борда не спира, а моряците са лишени от основна част от доходите си, пише "Дунав мост".
„Реката пресъхна, не можем да продължим пътя си“, споделят блокираните моряци. За мнозина от тях настоящата криза е безпрецедентна. „Аз лично от 40 години пътувам, такова ниско ниво никога не съм виждал“, категоричен е един от дългогодишните речни капитани.
Капитанът на „Свети апостол Тома“ Иво Стоянов обяснява, че принудителният престой удря директно по джоба както бизнеса, така и самите екипажи на борда.
„Пет човека сме екипаж, дават дежурство, на 24 часа се сменяме. Корабът губи ценни курсове, които са пари. Загубите са за корабособственика. Огромни са и за нас също. Получаваме заплатите, които са българските, и те си минават на карта всеки месец, но командировъчните, които взимаме на ден, не ги получаваме сега“, коментира капитан Иво Стоянов.
Опасни маневри и спряно драгиране
В опит да избегнат пълната блокада, някои корабособственици прехвърлят част от товарите си на по-малки баржи. Тази мярка обаче оскъпява сериозно транспорта, без да елиминира опасността при преминаване през критичните плитчини. Според специалистите в българската част на реката дори плаването с намален товар вече е почти невъзможно.
„Където могат да пътуват на намалени товари, то е основно в румънския участък, тук е почти невъзможно. Или ако някой реши да пътува, това е свързано с много рисково засядане, не дай Боже, и пробиване на съдове“, предупреждава щурманът Даниел Иванов, цитиран от обществената телевизия.
Кризата се задълбочава и от факта, че „Дунавски драгажен флот“ - Русе е преустановил работа още през месец август. Дружеството отговаря за изваждането на наносите от речното дъно с цел да се осигури по-добра проводимост и безопасен плавателен път. При сегашните нива обаче техниката е безсилна, а наближаващата зима вещае още по-тежки сценарии.
„Ако сега се задържи това критично ниско ниво и стегне един студ и замръзне реката – по Гергьовден може и да се размрази“, прогнозира с ирония инженер Валери Иванов от „Дунавски драгажен флот“ - Русе.
Липсващите инженерни решения
Бизнесът, чието оцеляване зависи от всеки сантиметър вода в Дунав, вижда изхода от ежегодния капан в изграждането на модерни хидротехнически съоръжения. Подобни проекти за българския участък са били разработвани през годините, но така и си остават само на хартия.
„Управление на води става с хидротехнически съоръжения и такива имаше проектирани. Това са съоръжения, които, освен че регулират водата, я задържат. Те представляват и мостови съоръжения“, припомня инженер Валери Иванов.
Контрастът между поддръжката на речното корито в Централна Европа и занемарения българо-румънски участък е видим за всеки капитан, плаващ по международния воден път.
„В Австрия, Унгария там е заскален брегът с траверси, но тук е, както Господ е създал реката, така си е до ден днешен. Ако се коригира коритото на реката, като се изградят напречни, надлъжни траверси, тук ще има вода целогодишно“, категоричен е капитан Иво Стоянов.
Докато държавата продължава да отлага дългосрочните инфраструктурни мерки, екипажът на „Свети апостол Тома“ и десетки други моряци край Русе и Свищов остават зависими единствено от есенните дъждове, за да могат да завършат курсовете си и да се приберат по домовете си.
