16 000 българи са се завърнали от чужбина, за да работят у нас.
"Това е два пъти повече в сравнение с 2016 г., когато са се върнали малко над 9000 души. През последните години броят на хората, които се завръщат у нас, непрекъснато расте", обясни зам. социалният министър Зорница Русинова, пише "Дир.бг".
Тенденцията показва, че това са предимно млади и добре образовани българи, които искат да се развиват у нас. През миналата година в България са дошли да живеят 29 559 души, докато през 2017 г. са били 25 597.
Основната причина за завръщането им е ръстът на заплатите. През тази година средната надхвърля 1200 лв. Най-високи са възнагражденията в IT сектора и телекомуникациите - около 3000 лв., а при финансите и застраховането - 2 хил. лв. "Тези суми вероятно са по-ниски от възнагражденията, които младежите биха получили в Германия, Австрия и Великобритания, но когато се приспаднат осигуровки, данъци и се отчете покупателната способност, наистина един млад човек може да получи по-добра реализация тук", обясни Русинова
Сред останалите предимства са и дългото майчинство, както и възможността за бързо израстване в кариерата.
Средната работна заплата в IT сектора в Германия е около 8000 лв., но чисто се вземат около 4900 лв. Наемите за двустаен апартамент пък може да достигнат до 3000 лв., обясняват експерти по човешки ресурси. И отчитат, че средната работна заплата у нас при този сектор е 3000 лв., като наемите в София са около 700 лв.
6000 младежи учат в момента в Германия. Това е една от причините социалното министерство да направи два кариерни форума там тази година - в Кьолн и Мюнхен. На форумите младежите получават не само конкретни предложения за работа у нас, но и пълна информация за състоянието на икономиката в страната. "Правим предварителен анализ какви специалности учат студентите и в кои университети. Тази информация се дава на работодателските организации, за да можем да паснем хората, които ще посетят форумите, на изискванията на бизнеса", обясни Русинова, която лично разяснява какви са предимствата на страната ни.
Над 700 млади българи са посетили изложенията във Виена, Лондон, Кьолн и Мюнхен. А през есентта такъв форум ще се направи и в Холандия. Голяма част от тях са си намерили работа у нас и ще се завърнат още това лято.
Една от тях е Стефани, която е завършила в Австрия, но си е намерила добре платена работа в сферата на телекомуникациите.
"Още през миналата година отидох на един от форумите. Но този път бях категорична, че искам да си намеря работа в България", разказва момичето. Още този месец тя ще започне работа в София.
Форумите посещават и чужденци. Така британец е поискал да работи като учител у нас. Интерес има и от хора, които дълги години са работили в чужбина. "Определено има много по-голям интерес при младежите, които учат във Великобритания, да се завърнат у нас. Най-вече заради неуредиците около Брекзит", каза Русинова. И обясни, че министерството прави информационни кампании, за да може сънародниците ни непрекъснато да са информирани какви ще бъдат правата им. "За нас е важно като държава да подкрепим тези млади хора, защото няма нищо по-хубаво от това един млад човек да е завършил в престижен университет качествено образование и да се завърне да работи тук и да се развива. Това е една от ценностите на Европа, защото моето поколение не е имало възможност да учи в европейски университети", добави Русинова.
"За младежите е интересно и поддържането на плоската данъчна ставка от 10%. Това дава доста добра възможност на хората с по-високи доходи да се реализират добре", разказа Русинова. Сред останалите добри тенденции, които отчитат от социалното министерство, са и трудовото законодателство и възможността за стаж.
Бизнесът се опитва да привлече младите и с корпоративни пакети: допълнително здравно осигуряване, карти за спорт и почивка, възможности за гъвкаво работно време.
"България дава най-щедрото и дълго майчинство. Това също е привлекателно за младежите. Добър стимул за тях са и различните програми за стажуване през министерството и тези, които организираме във фирмите. Надяваме се тази тенденция да продължи и през следващите месеци", каза още заместник-министърът.
При нискообразованите емигранти интересът да се завърнат у нас е по-малък. Причината е, че темпът на нарастване на заплатите при хората без квалификация е доста по-слаб, обясняват експертите. Минималната заплата у нас е 560 лв., като за последните години тя се е увеличила двойно, но все още е най-ниската в ЕС. В Германия тя достига 1500 евро, като почти толкова е и в Белгия, Великобритания и Холандия. В Румъния е 865 евро, а в Гърция - 887 евро.
Анализите показват, че по-голяма част от нискоквалифицираните български работници в чужбина са предимно сезонни. "За съжаление, тенденциите в сферата на заплащането на по-нискоквалифицирания труд не са с чак толкова бърз темп, както на висококвалифицираните", обясни Русинова. Но според нея тази тенденция показва, че когато човек инвестира в обучение и квалификация, може да получава високи доходи.
От министерството обмислят да направят информационен ден и в Одеса. "Там има голямо разнообразие на хора, както с висока, така и с по-ниска квалификация, които можем да привлечем", заяви заместник-министърката.
Догодина социалното министерство планира кариерните форуми да се организират и по сектори, за да са насочени към определени специалности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
