Вторник,

Вди­гат лет­ва­та за трой­ка на ма­ту­ри­те

От: Сте­ла Сто­я­но­ва -
140
Вди­гат лет­ва­та за трой­ка на ма­ту­ри­те
A
A
A
  • Уче­ни­ци­те все още не уме­ят да мис­лят и да че­тат с раз­би­ра­не

Дър­жа­ва­та об­мис­ля да вдиг­не лет­ва­та за трой­ка на ма­ту­ри­те от учеб­на­та 2022-2023 учеб­на го­ди­на, за­я­ви прос­вет­ни­ят ми­нис­тър Кра­си­мир Въл­чев при пред­ста­вя­не­то на ре­зул­та­ти­те от пър­вия из­пит, кой­то уче­ни­ци­те дър­жа­ха в не­о­би­чай­ни ус­ло­вия. В мо­мен­та ска­ла­та, по ко­я­то по­лу­че­ни­те точ­ки - от ну­ла до сто, се пре­об­ра­зу­ват в оцен­ки по шес­то­бал­на­та сис­те­ма, е смеш­но нис­ка - око­ло 22 точ­ки но­сят двой­ка, въп­ре­ки че по све­та прак­ти­ка­та е сла­ба оцен­ка да но­сят око­ло по­ло­ви­на­та от об­щия брой точ­ки на кой­то и да би­ло тест.

Не се знае да­ли точ­ки­те ще се уве­ли­чат и при пре­об­ра­зу­ва­не­то на ос­та­на­ли­те оцен­ки - МОН въз­на­ме­ря­ва да опо­вес­ти про­ме­ни­те ид­на­та сед­ми­ца. Ми­нис­тъ­рът на об­ра­зо­ва­ни­е­то Кра­си­мир Въл­чев оба­че се по­ше­гу­ва, че при то­зи на­чин на за­чер­ква­не на от­го­во­ри в тес­та чо­век тряб­ва да е пъ­лен "ка­рък", за да не из­ка­ра трой­ка. За по-ви­со­ка ска­ла от го­ди­ни го­во­рят и учи­те­ли, и ро­ди­те­ли, но прос­вет­но­то ми­нис­тер­ство из­бяг­ва­ше про­ме­ни в та­зи сфе­ра, за да се от­чи­та по-ви­со­ка ус­пе­ва­е­мост. Яс­но е, че кой­то е из­ка­рал 22 точ­ки на ма­ту­ра­та, със си­гур­ност на поп­ра­ви­тел­ни­те из­пи­ти ня­ма да по­лу­чи 30 и в край­на смет­ка ня­ма да се дип­ло­ми­ра.

МОН от­че­те по-ви­со­ки ре­зул­та­ти от ма­ту­ри­те по 9 пред­ме­та след прик­люч­ва­не­то на дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние. По бъл­гар­ски език сред­ни­ят ус­пех та­зи го­ди­на е 4,20 при 4,06 ми­на­ла­та го­ди­на. Най-ви­сок е ус­пе­хът по нем­ски език. Има спад ос­нов­но по ге­ог­ра­фия и ико­но­ми­ка, но та­зи го­ди­на ви­со­ки­те оцен­ки мо­же да се дъл­жат и на то­ва, че в из­пи­ти­те е вклю­чен по-мал­ко уче­бен ма­те­ри­ал. От тес­то­ве­те по ли­те­ра­ту­ра от­пад­на­ха Вап­ца­ров, Ди­ми­тър Та­лев и Ди­ми­тър Ди­мов, ко­е­то мно­го оле­ко­ти за­да­чи­те на аби­ту­ри­ен­ти­те. Спе­ци­ал­но за бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра про­дъл­жа­ва ста­ра­та тен­ден­ция уче­ни­ци­те да се спра­вят доб­ре на въп­ро­си­те, в ко­и­то се от­бе­ляз­ва един от че­ти­ри по­со­че­ни от­го­во­ра - то­ест да иг­ра­ят на то­то, но не ус­пя­ват да се спра­вят там, къ­де­то има нуж­да от че­те­не с раз­би­ра­не и фор­му­ли­ра­не на соб­стве­на те­за или ре­зю­ме. 

Ед­на тре­та от зре­лос­тни­ци­те не са ус­пе­ли да се спра­вят с на­пис­ва­не­то на ре­зю­ме на тек­ст, а мак­си­мал­ни­ят ре­зул­тат от 4 точ­ки на та­зи за­да­ча е пос­тиг­нат от по-мал­ко от 3 на сто - то­ест из­ли­за­щи­те от учи­ли­ще ка­те­го­рич­но не вла­де­ят та­зи ма­те­рия, ко­я­то мо­же да се пре­вър­не в съ­щес­тве­на част от про­фе­си­я­та им. При пи­са­не­то на съ­чи­не­ние или есе вър­ху за­да­ден тек­ст се уве­ли­ча­ва бро­ят на те­зи, ко­и­то пи­шат - те ве­че са бли­зо 80 на сто. Но, как­то спо­ме­на ек­спер­тът от МОН Ев­ге­ния Кос­та­ди­но­ва, не всич­ки пи­шат то­ва, ко­е­то тряб­ва. Мал­ко над 5 на сто прос­то са пре­пи­са­ли про­из­ве­де­ни­е­то "Чор­ба от гре­хо­ве­те на отец Ни­ко­дим" от Елин Пе­лин, по ко­е­то тряб­ва­ше да на­пи­шат ин­тер­пре­та­тив­но съ­чи­не­ние или есе, а то­ва им но­си ну­ла точ­ки на тре­тия из­пи­тен мо­дул. 45 на сто са из­бра­ли да пи­шат есе, но не все­ки от тях се е спра­вил ка­чес­тве­но. Все по-мал­ко са аби­ту­ри­ен­ти­те, ко­и­то рис­ку­ват да за­тъ­нат в деб­ри­те на ли­те­ра­тур­ния ана­лиз и да на­пи­шат ин­тер­пре­та­тив­но съ­чи­не­ние - са­мо ед­на тре­та от всич­ки за­вър­шва­щи. Има и уче­ни­ци, ко­и­то не са пре­да­ли праз­ни лис­то­ве, но спо­ред Кос­та­ди­но­ва "са на­пи­са­ли прос­то не­що" с на­деж­да­та да по­лу­чат ня­коя и дру­га точ­ка от­го­ре. Ос­та­ва тен­ден­ци­я­та уче­ни­ци­те да се спра­вят по-доб­ре там, къ­де­то тряб­ва да от­бе­ляз­ват пред­ва­ри­тел­но за­да­де­ни от­го­во­ри, при то­ва по всич­ки пред­ме­ти. За щас­тие, за пър­ви път ня­ма уче­ник, кой­то да е из­ка­рал ну­ла точ­ки и на две­те ма­ту­ри, и има пре­ка­ле­но мно­го с ви­со­ки ре­зул­та­ти. Ня­кои от тях са се яв­я­ва­ли на по­ве­че от два­та за­дъл­жи­тел­ни из­пи­та, ко­е­то мо­же да се об­яс­ни с фак­та, че мно­го уни­вер­си­те­ти се от­ка­за­ха от при­ем­ни из­пи­ти и за смет­ка на то­ва изис­кват оцен­ка от дър­жав­ния из­пит по кон­кре­тен пред­мет. За­то­ва и дос­та уче­ни­ци са из­бра­ли до­пъл­ни­тел­ни из­пи­ти по би­о­ло­гия и хи­мия, ка­то пре­зум­пци­я­та е, че яв­но се ка­нят да кан­ди­дат­стват ме­ди­ци­на.

За пър­ви път има уче­нич­ка с че­ти­ри шес­ти­ци - на две­те за­дъл­жи­тел­ни и на две­те ма­ту­ри по же­ла­ние. То­ва е Де­сис­ла­ва Или­е­ва от СМГ. Тя е дър­жа­ла из­пи­ти по бъл­гар­ски език, ма­те­ма­ти­ка, би­о­ло­гия и хи­мия. Има и 7 уче­ни­ци с по три шес­ти­ци, ка­то по­ве­че­то от тях са по­ла­га­ли из­пит по ма­те­ма­ти­ка. 73 са из­ка­ра­ли две пъл­ни от­лич­ни оцен­ки на две­те за­дъл­жи­тел­ни ма­ту­ри, а ми­на­ла­та го­ди­на са би­ли 17.

С най-ви­сок ре­зул­тат за по­ре­ден път е Нем­ска­та гим­на­зия в сто­ли­ца­та. На пър­во мяс­то от гра­до­ве­те е Со­фия, след­ва­на от Смо­лян, а пос­лед­на е Си­лис­тра. Кра­си­мир Въл­чев ко­мен­ти­ра, че ви­со­ки­те ре­зул­та­ти на Нем­ска­та не са ос­но­ва­ние да се твър­ди, че тя е най-доб­ро­то учи­ли­ще в Бъл­га­рия, за­що­то там се­лек­ция има още на из­пи­та след сед­ми клас. "Мо­же да има мно­го учи­ли­ща, ко­и­то са при­е­ли де­ца с по-сла­би ре­зул­та­ти в ос­ми клас, а след то­ва учи­те­ли­те да са да­ли по­ве­че от се­бе си, за да ги обу­чат. Ка­ним се да ана­ли­зи­ра­ме имен­но та­зи до­ба­ве­на стой­ност", до­пъл­ни той. Смо­лян пък е фе­но­ме­нът от пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни, кой­то ви­на­ги се на­реж­да на вто­ро мяс­то по ре­зул­та­ти от из­пи­ти­те и то­ва се дъл­жи на мно­го доб­ра­та ра­бо­та на мес­тно­то уп­рав­ле­ние по об­ра­зо­ва­ни­е­то. На тре­то мяс­то е Вар­на. Как­то и ми­на­ла­та го­ди­на, най-мно­го уче­ни­ци са се яви­ли на из­пит по ан­глий­ски

МОН за пър­ви път пред­ста­ви и ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та по точ­ки от из­пи­та по бъл­гар­ски, бла­го­да­ре­ние на ко­е­то уни­вер­си­те­ти­те мо­гат да из­вър­шат по-де­тайл­но кла­си­ра­не. Тъй ка­то от 95 до 100 точ­ки се во­дят все "От­ли­чен 6", а от 75 до 95 са От­ли­чен /5,50 - 5,99/ раз­бив­ка­та по­ма­га да се раз­сло­ят оцен­ки­те и да бъ­дат при­е­ти хо­ра­та с по-ви­сок ко­е­фи­ци­ент. Всъщ­ност 100 точ­ки ня­ма ни­кой, но с 99,5 точ­ки са ед­ва два­ма от за­вър­ши­ли­те. Спо­ред ек­спер­ти­те на МОН, ако уни­вер­си­те­ти­те ре­шат да кла­си­рат на ба­за­та на броя точ­ки, се­лек­ци­я­та мо­же да бъ­де на­пъл­но при­ем­ли­ва.

Меж­дув­ре­мен­но, след от­ла­га­не­то за до­го­ди­на на из­пи­ти­те в чет­вър­ти и сед­ми клас, син­ди­ка­ти и ди­рек­то­ри под­хвър­лят иде­я­та те­зи из­пи­ти да не са в от­дел­ни дни по от­дел­ни пред­ме­ти, а да има един общ тест, кой­то да ме­ри гра­мот­ност и поз­на­ния по всич­ки пред­ме­ти, ко­и­то се пре­по­да­ват. Очак­ва се ми­нис­тер­ство­то да се про­из­не­се и за та­зи идея, въп­ре­ки че та­зи го­ди­на бя­ха лан­си­ра­ни при­мер­ни тес­то­ве за от­дел­ни­те пред­ме­ти.

Дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние и ре­зул­та­ти­те от про­ве­де­ни­те из­пи­ти всъщ­ност мо­гат да се пре­вър­нат в ос­но­ва за ед­на по-ши­ро­ка дис­ку­сия за сми­съ­ла на ма­ту­ри­те и на­чи­на, по кой­то се про­веж­дат. Топ­ка­та е в по­ле­то на МОН.

 


Всички новини от категория Образование.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички