Мразеният император гради прекрасния Павловск
Проф. дин Николай Овчаров
Основавайки Руската империя, Петър т Велики поставя високи изисквания през своите наследници. Някои като Елисавета Петровна, Екатерина II Велика и Александър т изцяло отговарят на повика на епохата си. Други обаче са доста по-слаби управници. Един от тях е слабохарактерният император Павел I.
Той е роден през 1754 г. в семейството на наследника на трона Петър Фьодорович и бъдещата императрица Екатерина Алексеевна. След смъртта й Павел наследява престола на Руската империя през 1796 г. Петгодишното му управление е доста противоречиво. Отменя по-голямата част от указите на майка си и отстранява много от нейните приближени. Павел буквално разгромява армията като уволнява 7 фелдмаршала и 333 генерала.
Не случайно и водените от Павел т войни са колебливи. Така например той изпраща една армия в Иран, а месец по-късно я изтегля. Добре е, че управлението му съвпада с издигането на великия пълководец Александър Суворов. През 1798 г. генералът извършва прочутия си поход в Северна Италия и Швейцария срещу Наполеоновска Франция и се покрива с непреходна слава. Неочаквано в 1801 г. императорът променя позицията си и дори
заема враждебна позиция спрямо Британската империя,
извършвайки неуспешен опит за нахлуване в Индия.
Всички тези факти предопределят крайно негативното отношение на руския елит към Павел т. Срещу него дворянството организира няколко заговора като дори е създадена тайната организация Каналски цех, целяща убийството му. След няколко несполучливи опита накрая заговорниците успяват и през нощта на 12 март 1801 г. императора е умъртвен в спалнята на любимия си Михайловски замък.
При пътуването си в Санкт-Петербург през ноември 2014 г. цял ден обикалям из неговите околности, разглеждайки великолепните императорски резиденции. Ето че достигам и до малкото градче Павловск. Там, сред прекрасен парк, е един от най-красивите дворци. Той е съсипан по време на Втората световна война, а днес реставраторите правят всичко възможно да възстановят блясъка му.
Както личи от името на градчето, всичко там е свързано с личността на Павел т. Строителството на двореца започва на 25 май 1782 г. на мястото на по-стара дървена сграда, носела името "Пауллюст" ("Радостта на Павел"). Проектира го прочутият шотландски архитект Чарлс Камерън, който в 1787 г. завършва и интериорите. Но между него и опърничавия Павел често възникват спорове, защото престолонаследникът смята, че ансамбъла е твърде малък. По тази причина Камерън е отстранен, а строежа довършва помощникът му Винченцо Брене.
Дворецът надживява своя създател, но на 10 януари 1803 г. избухва пожар, унищожил почти целия интериор. Той е възстановен от архитекта Андрей Воронихин, а в 1872 г. пред главната фасада е поставен паметник на Павел т, пред която се снимам и аз. Най-тежкия момент в историята на комплекса настъпва при отстъплението на немците в 1944 г., когато е нарочно подпален. Общо по време на окупацията от него изчезват 8715 от 22 133 музейни експоната.
Сред странностите на императора е пристрастието към Малтийския орден. Когато през лятото на 1798 г.
Наполеон превзема острова и ликвидира древния орден на малтийските рицари
(бившите хоспиталиери или йоанити), Павел I им дава убежище в Русия. На 16 декември 1798 г. той е избран за негов Велик магистър, а към руския герб е добавено изображението на Малтийския кръст.
Павел въобще е завладян от идеите за рицарството и рицарските изисквания за чест и слава. Затова и предпочитаният му архитектурен стил са замъците, колкото и анахронично да звучат те в края на ХVIII в. В това отношение неговото най-голямо творение е Михайловския замък, където намира смъртта си през 1801 г.
Той е изграден върху изкуствен остров, като от две страни го мият водите на реките Мойка и Фонтанка, а от другите специално са прокопани Възкресенския и Църковния канали. За да построи своята средновековна фантазия, Павел разрушава Летния дворец на императрица Елисавета Петровна, издигнат от Бартоломео Разстрели в 40-те години на столетието. Общият замисъл и дори първите чертежи са негово лично дело. Работата над проекта започва още през 1784 г., продължава цели 12 години, а като прототип служат впечатленията от пътешествието из Западна Европа, предприето от престолонаследника през 1781-1782 г. Привлечени са и видни архитекти като Виоле, Баженов, Брене и други.
Същинската работа обаче започва веднага след смъртта на Екатерина II, която не би допуснала да бъде премахнат двореца на предшественичката й. На 28 февруари 1797 г. е направена първата копка. Строителството се води под прякото ръководство на Брене, преработил изцяло Павловия проект и изготвил художественото оформяне на пищните интериори. Замъка е осветен на 8 ноември 1800 г. в деня на Св. Архангел Михаил, откъдето получава и името си. В центъра на намиращия се пред него Площад на Конетабъла е издигната статуята на Петър I, отлята през 1745 г. по модел на Разстрели, направен още приживе на великия цар.
Довършването на вътрешната декорация продължава до фаталния март 1801 г. В крайна сметка Михайловският замък съчетава в себе си различни и често противоречиви архитектурни тенденции, сякаш показващи сложния характер на вдъхновителя си. В общата картина на руския класицизъм той се приема като най-изразителната творба на павловската епоха. И сякаш именно провидението решава злощастният император да намери кончината си там от ръката на заговорниците.
Малтийските рицари са приютени в двореца Гатчина
Край Санкт-Петербург се намира още една обичана от император Павел I резиденция. Основите на Големия Гатчински дворец са заложени още при Петър I, но внушителният си вид добива през 1766-1781 г. Първоначално Екатерина Велика го дава на своя фаворит граф Григорий Орлов, но после преминава в ръцете на Павел. Още в началото ансамбълът има вид на замък, кацнал на брега на красивото Сребърно езеро. Със серия реконструкции император Павел т още повече го доближава до облика на средновековна твърдина. След идването в Русия на малтийските рицари, той ги настанява там и им строи специални сгради като Двореца на приорите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
