Всеки ден вдишваме 14 кг въздух, а изпиваме само 1-2 л вода и изяждаме около 1,5 кг храна. Само тези цифри показват, защо качеството на въздуха е толкова важно за здравето ни. Затова един от основните акценти по време на Зелената седмица в Брюксел - най-голямата годишна екологична конференция, тази година бе поставен именно върху влиянието на замърсения въздух върху човешкото здраве.
Всяка година в света умират 3,3 млн. души заради замърсеният от автомобили, заводи и електроцентрали въздух, обяви през 2012 г. Световната здравна организация (СЗО). Като добавим и това, че мръсният въздух убива поповече хора, отколкото СПИН и малария заедно, разбираме защо 2013 г. бе обявена от Европейската комисия за Година на въздуха.
Янез Поточник, европейският комисар по околната среда, отиде още по-далеч. Той посочи, че икономиката е понесла загуби в размер на 12 млрд. долара през 2010 г. само от изгубени работни дни поради болест. Заради вредите върху селскостопанската реколта през 2010 г. аграрният сектор е загубил 3 млрд. долара. Цената, която обществото плаща за замърсения въздух, е прекалено висока. Като се имат предвид и страничните ефекти, годишните разходи варират между космическите 330 и 950 млрд. долара.
Вярно е, че през последните години количеството на азотния диоксид във въздуха спадна с 40%. Нивата на серният диоксид също бяха намалени драстично с 80% за 20 г., благодарение на законодателството на ЕС, което изисква използването на технологии за пречистване на емисиите и понижаване на сярното съдържание на горивата. Така 2010г. беше първата година, през която населението не беше изложено на концентрации на серен диоксид, по-високи от пределните стойности в ЕС. Въпреки това ЕК изчислява, че през 2010 г. 420 000 души са починали преждевременно на Стария континент заради мръсния въздух. Най-опасните замърсители са фините прахови частици, озонът при земното равнище и азотният диоксид (виж карето).
Последното проучване на Световната здравна организация (СЗО) свързва продължителната експозиция на фини прахови частици със сърдечносъдова и респираторна смърт и все повечето алергии.
Както показва официален доклад на Европейската агенция по околната среда (ЕАОС), приблизително една трета от градското население на Стария континент е изложено на въздействието на прахови частици във въздуха, превишаващи установените от ЕС лимити. Те, оказва се, са три пъти повече от нормата, ако се използват критериите на ООН. През 2010 г. 21% от жителите на европейски градове са дишали въздух с концентрация на фини прахови частици ФЧ10 (виж карето), надвишаваща най-стриктните дневни лимити на ЕС, разкрива докладът на EАОС.
Но по-опасни са частиците с размери под 2,5, които са изключително малки. Те могат да проникват дълбоко в белите дробове, да преминат дори в кръвообращението, а според някои - и да достигнат до мозъка. По този показател около 30% от жителите на градовете са изложени на опасността да вдишват прашинки, чиито нива са над установените в ЕС равнища. Те се основават на ежегодно, а не на ежедневно измерване.
По показателя за високи стандарти на качеството на въздуха, установен от СЗО, 90% от градските жители са изложени на прекомерни нива на прахови частици с размер под 10 микрометра, а 95% - на прекомерни нива на прашинки с диаметър под 2,5 микрометра, сочи докладът. Въз основа на тези данни ЕС смята, че очакваната продължителност на човешкия живот ще се скъси с 8 месеца, а в най-замърсените части на Стария континент - с над 2 години. Рекордьори по най-високи равнища на прах във въздуха за съжаление са Централна и Източна Европа.
Освен че застрашава здравето, мръсният въздух уврежда околната среда и екосистемите. Озонът при земното равнище забавя растежа на растенията и намалява реколтите. Азотният двуокис, серният двуокис и амонякът увреждат почвата, увеличават киселинността на реките и езерата, която убива животни и растения.
Кои са най-опасните замърсители и откъде идват
= Прах - фините частици пясък, идващи от пустините, морската сол, отделяни от автомобили, електроцентрали, корабоплавенето и други. Най-опасните за нашето здраве са частиците с диаметър под 10 микрометра (ФЧ10) и особено онези с размери под 2,5 микрометра. Последните са изключително вредни и труднооткриваеми с наличната апаратура за измерване
= Серен диоксид - индустрията, транспортът, енергетиката, отоплението с въглища и домакинствата са тези, които отделят най-големи количества вреден газ. Той е опасен за човешкото здраве и допринася за увеличаване на киселинността на почвата и водите.
= Азотни диоксиди - емитират ги транспортът, индустрията, корабоплаването, енергетиката и домакинствата. Освен вредата за здравето и подкиселяване на почвата и водата те са ключов елемент за увеличаване на озона непосредствено над земята. През 2010 г. 7% от европейците, живеещи в градовете, са били изложени на равнища на азотни диоксиди, които са над определените в ЕС граници. Националните емисии на азотни оксиди в много европейски държави продължават да нарушават таваните, определени в законодателството на ЕС и по линия на договорености в рамките на Обединените нации
= Озонът при земното ниво - това е вторичен замърсител, получен от химичните реакции между азотните окиси и летливите органични съединения с въздуха. Той е опасен за нас, за околната среда, почвата. Силно засегнати са градовете. 97% от градското население в ЕС е изложено на концентрации на озон, които са над референтното равнище на СЗО през 2010 г. Озонът може да се пренася и задържа във високи концентрации на хиляди километри от първоизточниците си. Повишава чувствителността на астматично болните към полените и домашния прах. Той е потенциален рисков фактор почти за всеки трети индивид
= Амоняк - той се отделя при отглеждане на животни и употребата на изкуствени торове в селското стопанство. Уврежда здравето ни
Лондон пръска улиците със специална смес
Властите в Лондон през 2010 г. започнаха да пръскат улиците с препарат, който не позволява да се вдига прах. Целта е да се намали високото ниво на замърсяване на въздуха в британската столица. Това се наложи, тъй като Лондон бе на път да превиши определения от Европейския съюз лимит за съдържание на фини частици с размер 10 микрометра (ФЧ10) в атмосферата. Те се отделят и от работата на автомобилните двигатели, изтъркването на гумите и използването на накладките на спирачките. Лондонският кмет Борис Джонсън тогава посочи, че използване на специалния препарат в продължение на шест месеца ще намали нивото на запрашаемост с фини частици с 10-20%.
Пекин затваря заводи
Замърсяването в китайската столица принуди управляващите да вземат спешни мерки. Така в Пекин временно бяха затворени 103 силно обгазяващи фабрики и спрени 30% от държавните превозни средства от пътищата. Това е част от борбата с драстично високото замърсяване на въздуха. Въпреки всичко животът в столицата остава опасен. Неотдавна бе достигнато ниво 517 по индекса, поддържан от посолството на САЩ в Пекин, което описва замърсяването като "отвъд индекса". Данните говорят за наличието на най-опасните прахови частици с размер под 2,5 микрометра. Преди време бе достигнато ниво 900 микрограма. Според СЗО ниво от 300 микрограма се счита за опасно, докато препоръчителният лимит за ФЧ2,5 е 20.
Мръсният въздух в Пекин предизвика широко обществено недоволство, което разтревожи управляващата Комунистическа партия, защото не успява да "обуздае" проблема въпреки многократните си обещания да вземе крути мерки. Държавната информационна агенция Синхуа съобщи, че правителството в Пекин е провело извънредно заседание по контрола на тежкото замърсяване на въздуха. Резултатът от него е, че ще бъдат спрени 180 000 стари автомобила от пътищата в Пекин тази година и ще бъде контролиран прекомерният ръст на продажбите на нови коли в града.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
