Нападението в Париж ги стресна повече, разказват българи в скандинавската държава
Терористичното нападение в Копенхаген, което помрачи Деня на влюбените, е първото по рода си в Дания. Заплахата обаче не е от вчера. Скандинавската държава е жертва на терористични заплахи от 2005 г., когато ежедневникът "Юландс постен" публикува първи карикатури на пророка Мохамед. През 2010 г. и 2012 г. полицията осуети планирани атентати, като задържа сомалийци, единият от които бе джихадист, обучен от ислямистката групировка "Аш Шебаб". Основната цел на терора е да всее страх и смут. След почти всички атентати по света тя е постигната. Не е такъв случаят в Дания обаче. Вместо паника и стрес, в страната се настани недоумение, а въпросът, който мъчи най-много датчаните днес, е: "Какво е накарало стрелецът да сее смърт?". Как Дания успя да запази хладнокръвие след джихадистката атака? "Стандарт" потърси отговора, като се свърза с хора на място.
Дни след като кръвта потече и в Копенхаген, в Дания паника няма. Реакциите в страната вероятно са неразбираеми за мнозина, тъй като опровергават твърдението, че агресията поражда агресия. В Копенхаген дори положиха цветя на мястото, където беше застрелян терориста, 22-годишния Омар Абдел Хамид Ел Хюсеин.
"Не се страхуват. Не, че одобряват случилото се, но недоумението е това, което ги тормози. Задават си въпроси и всеки се чуди какво е предизвикало стрелеца да извърши това деяние. Търсят се причините", казва Радослава Базел от Колдинг. "Аз съм учителка и оттогава постоянно разговарям с моите колеги, които са
много притеснени от гнева
който е обзел децата на имигрантите. Има омраза. Датчаните задават въпроса: "Защо?". Този човек е роден в Дания, той е се е възползвал от всички права, че и от свобода на словото. Защо в крайна сметка този човек решава да приключи всичко със смърт?", пита жената.
Много от бойците на Ислямска държава в Ирак и Сирия са с датски паспорти. Датчаните не могат да си обяснят този факт и се питат какво се случва с тези хора, и защо държавата им ги губи. Липсата на паника в скандинавската държава живеещите там българи обясняват с типичното за датчаните спокойствие и напомнят, че
през декември е имало бомбена заплаха
на гарата в Оденсе, последвана от подобна тревога в мол в Колдинг.
"Датчаните бяха много по-стреснати от атентата срещу "Шарли Ебдо" в Париж, отколкото от нападението в Копенхаген", смята Петър Тодоров, който учи архитектура в университета в Хорсенс. "Сега някои дори говорят с насмешка за атаката в столицата, но паниката след Париж я няма. Тогава очевидно си дадоха сметка, че атентаторите вземат на мушка вече големите и градове в Европа. А и отзвукът бе по-голям", добавя Петър. По думите му, в Хорсенс също е спокойно, а засилени мерки за сигурност не се набиват на очи.
"Дори и да са затегнали мерките за сигурност, това не се вижда с просто око. В Дания
полицията никога не е била видима
а и не е било необходимо", твърди Виктория Чекова-Йенсен, която е председател на Културното дружество "Дания-България" в Орхус. В града страх и паника също не се усещат. "Все пак хората са тъжни и съжаляват за случилото се. Загрижени са и не разбират защо се е стигнало до смърт по този начин в тяхната държава", добавя Виктория. Трагедията, която се случва за първи път страната, е тема на разговори вкъщи и на работа. "Медиите обаче не засилват болката и не наливат масло в огъня", казва още жената. Премиерът Хеле Торнинг-Шмит призова за сплотеност. "А датчаните са сплотени и единни, каквито винаги са били в трудни времена", подчертава Виктория.
Норвегия претръпна след Брайвик
Подобно на Дания, атентатът в Копенхаген не предизвика масова психоза в съседна Норвегия. "Особени реакции при нас няма, тъй като терорът започна да става ежедневие в Европа. Единствено се усеща дълбока съпричастност, тъй като датчаните са братска нация", казва нашата сънародничка Светла Ковачева, която е преподавател по норвежки език в университета в Осло.
Подобно на датския си колега, норвежкият премиер Ерна Солберг заяви, че не иска страхът да завладее сънародниците й и да победи. Тя обяви, че норвежците искат да заживеят както преди, без да се боят да пътуват и да правят промени в ежедневието си.
Заради терористичната заплаха обаче в Норвегия промени има. В кабинета на премиера са назначени двама заместник-министри, специално за борба с тероризма. За първи път в страната има подобни постове във властта. Полицията, която по принцип е без оръжие, от началото на декември е въоръжена до второ нареждане, а след атентата в Копенхаген улицата до единствената синагога в Осло е затворена.
"За жалост, всички тези мерки са в противоречие с начина на живот и ценностите на норвежците, които имат желание да бъдат отворени към света", отбелязва Светла Ковачева. По думите й след шока, предизвикан от екстремиста Андреш Брайвик през юли 2011 г., норвежците са подготвени, че този ад може да се случи както в тяхната страна, така и на друго място.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
