След 7 години борба, в която има и сериозен български принос, Международната организация на труда (ILO) прие трудов стандарт, който гарантира защита от насилието на работното място. Добрата новина дойде от Женева, където от 10 до 21 юни се проведе 108-та конференция на ILO - най-авторитетният тристранен орган, в който са представени правителства, синдикати и работодатели от всички страни-членки на ООН. В последния ден на своята работа, форумът прие в пленарна зала Конвенция 190, придружена от препоръка и резолюция.
В документа ясно е дефинирано понятието „насилие и тормоз в света на труда“, като единични или повтарящи се, поведение, практика или заплаха, „целящи, водещи или можещи да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда.“ Конвенцията защитава работниците и служителите, независимо от техния статут.
Приемането на документа беше и лична победа за председателя на Съюза на транспортните синдикати в България (СТСБ) Екатерина Йорданова, която е сред инициаторите и създателите на Конвенцията.
Това е първата конвенция на ILO, приета от 2011 г. насам и първият международен стандарт, пряко адресиращ насилието и тормоза в света на труда. Документът определя като фундаментално правото на всеки да работи в среда, свободна от насилие и тормоз. За целта правителствата и работодателите ще трябва да предприемат конкретни мерки, гарантиращи защита на работниците, като се отделя особено внимание на жените.
Препоръката, придружаваща Конвенцията, съдържа насоки и съвети за новите инструменти и политики, чрез които правителства и работодатели да гарантират превенцията и елиминирането на насилието и тормоза на работното място, включващи осигуряване на механизми за помощ и защита на жертви и лица, подаващи сигнал за нередност; провеждане на информационни кампании и въвеждане на задължение към компаниите-работодатели да разполагат с политики за борба с насилието и тормоза на работното място.
Новият международен трудов стандарт има за цел да защити работниците и служителите, независимо от техния статут и включва лица, които се обучават, стажанти, работници, чийто договор е бил прекратен, както и такива работещи без договор, доброволци, търсещи работа и кандидати за работа. Конвенцията припознава възможността „лицата, упражняващи правомощия, задължения или отговорности на работодател” също да бъдат подложени на насилие и тормоз и съответно да попаднат под защитата на Конвенцията.
Стандартът обхваща насилието и тормоза “в света на труда” - широк термин, използван по настояване на синдикатите, и включващ местата, където работникът работи, почива, или използва санитарни помещения; по време на пътувания, командировки, обучения, събития или социални дейности, свързани с работата; комуникации, свързани с работата (включително чрез информационни и комуникационни технологии); при настаняване, осигурено от работодателя; времето на пътуване до и от работа. В обхвата на конвенцията влизат насилие и тормоз, упражнявани от трети страни, като клиенти и доставчици на услуги.
„Огромен е приносът, който жените лидери в ITF изиграха - както на експертно, така и на лидерско ниво. Сред тях се открои водещата роля на Екатерина Йорданова за сближаване позициите на европейските правителства и обединител на глобални и национални синдикати”, заявява Стивън Котън, генерален секретар на ITF.
Всъщност идеята възниква преди 7 години като женска инициатива и адресира проблема с насилието над жените, но постепенно прераства във всеобхватен правен инструмент, който дава широка защита на всички трудещи се във всички форми на заетост, без да ги дискриминира по какъвто и да било признак.
„Голямо постижение за жените лидери от българските, европейските и световни синдикати е фактът, че проблемът с домашното насилие и връзката му с работното място, бяха включени в обхвата на Конвенцията“, коментира Екатерина Йорданова, която бе лично ангажирана с каузата и като член на Комисията по изработване текста на Конвенцията, участва във всички заседания и преговори по спорните текстове по време на 107-та Конференция на ILO в Женева през 2018 г. и тазгодишната 108-ма Конференция.
Първата стъпка в България е направена през 2009 г., когато СТСБ подписва споразумение с кмета на София Йорданка Фандъкова за съвместни действия за борба с насилието над жени на работното място в столичните компании за градски транспорт. Следват редица подобни споразумения с кметовете на общините Варна, Бургас, Габрово; с компаниите за градски транспорт в големите градове; с ръководствата на БДЖ; Летище София, Пристанище Варна и др.
Паралелно с това вървят и кампании за информиране на обществеността с проблема за насилието в транспорта, като най-дългогодината и машабна кампания е „Заклех се“ на Младежкия комитет на СТСБ, подкрепена от видни български творци и артисти като актрисата Искра Радева и основателят на Ансамбъл „Българе“ Христо Димитров.
Между 2009 и 2018 г. поне 2 пъти в годината – на 8 март и на 25 ноември - СТСБ е лансирал собствени инициативи за превенция и елиминиране на насилието на работното място и е подкрепял последователно кампаниите на Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC), Европейската конфедерация на профсъюзите(ETUC), Международната транспортна федерация (ITF) и Европейската транспортна федерация(ETF).
Решителната крачка е през 2013 г., когато Екатерина Йорданова поставя темата пред ръководствата на всички синдикати, членуващи във федерацията и представляващи над 18 млн. транспортни работниици от всички континенти и всички транспортни сектори.
През същата година стартира и инициативата на ITUC за създаване на Конвенция, специално посветена на насилието над жени на работното място, тъй като темата не е достатъчно ясно и конкретно адресирана от съществуващите към онзи момент правни инструменти на ILO. СТСБ подкрепя кампанията с последователни усилия от самото ѝ начало.
През 2016-2017 г. Женският комитет на Европейската конфедерация на профсъзите (ETUC) стартира своя проект „Сигурност у дома, сигурост на работното място“, който обхваща 11 страни от ЕС, сред които и България. Насилието над жени на работното място и проявите на домашно насилие с цялото им отражение върху трудовия живот са двете основни насоки, върху които се фокусира изследването по проекта. Йорданова, по това време вицепрезидент на Женския комитет на ETUC, е в ръководството на проекта, който прави широк обзор на законодателната рамка и практиките за борба с насилието на работното място в 11-те държави.
През 2018 г. стартира реалната практическа работа по изработането на Конвенцита. Йорданова става член на Комисията по изработване текста на Конвенцията и участва във всички заседания и преговори по спорните текстове по време на 107-та Конференция на ILO в Женева през 2018 г. и тазгодишната 108-ма Конференция.
“Следващата голяма стъпка, която ни предстои, е ратифицирането на Конвенцията от възможно най-голям брой държави, като амбицията ни е България отново да бъде сред първите. Още през 2018 г., по време на българското председателство на съвета на ЕС, правителството ни изигра водеща роля при формирането на единна европейска позиция по време на преговорите по текстовете на конвенцията в Женева. Смятам, че за държавата ни е въпрос на престиж и занапред да бъде сред първите, които показват посоката, в която трябва да се развиват отношенията в света на труда през 21 век. Лично за мен би било голяма награда, ако на 6 декември 2020 г., когато България ще отбележи своята 100-годишнина в МОТ, Конвенцията вече да се прилага на територията на нашата страна.“ надява се Екатерина Йорданова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
