София
Кончината на руския писател и борец за граждански права Александър Солженицин е основна тема в западния печат. Александър Солженицин, чиито упорити, самотни и борбени литературни позиции придобиха силата на пророчество с разкриването на тежките пороци на съветския комунизъм в някои от най-силните творби на 20-и век, почина снощи на 89-годишна възраст в Москва, пише в. "Ню Йорк таймс".
"Вашингтон пост" го определя като "руският писател и носител на Нобелова награда за литература, чиито безмилостни и проницателни хроники на съветската тирания го превърнаха в символ на свободата и издръжливостта на човешкия дух". Той е смятан за един от най-големите и влиятелни писатели на 20-и век, добавя вестникът.
Солженицин е прекарал осем години в Гулаг (съветски трудов лагер) между 1945 и 1953 г. за критики срещу Сталин в писма, които пращал от фронта на свой приятел по време на Втората световна война, пише френският в. "Монд".
През 1962 г. с разрешението на съветските власти той публикува "Един ден от живота на Иван Денисович" - разказ за обикновен човек в Гулаг. Други негови книги обаче, като "Раково отделение" или "Първият кръг" излизат единствено на "самиздат" (нелегални издания), както и в чужбина, където получават голям успех, отбелязва вестникът.
Солженицин бе нещо повече от голям писател, той бе легенда, пише в. "Фигаро". "Въпреки всичко се случва един вик да предизвика лавина", е писал човекът с лице на пророк. Викът му бе чут в целия свят. Това бе смисълът на съществуването на писателя - да свидетелства за жертвите на Гулага и да осъди комунизма като абсолютна лъжа, пише вестникът, който определя Солженицин като "емблема на дисидентството".
Публикуваната в Париж през 70-те години книга на Солженицин "Архипелаг Гулаг" е голяма историческо-литературна фреска на руските трудови лагери и става повод съветските власти да експулсират Солженицин на Запад. Той първо живее в Швейцария, а после се установява в американския щат Върмонт, пише в. "Либерасион". Тогава Западът открива, че човекът, от когото е треперела Москва, е православен консерватор славянофил, който често е силно критичен към западното потребителско общество, отбелязва вестникът. През 1994 г. той се завръща триумфално в новата Русия, но там също му е трудно да намери мястото си в новата пост-комунистическа реалност, въпреки че изразява сходни със сънародниците си възгледи - като искане на смъртно наказание за терористите или одобряване на военната намеса в Чечения, пише "Либерасион".
През 1970 г. Солженицин получи Нобелова награда за литература, но не я взе лично, опасявайки се, че ако напусне страната си, няма да бъде допуснат обратно. Четири години по-късно той бе прогонен от Съветския съюз и лишен от гражданството си, пише британският в. "Дейли телеграф". В новия си дом във Върмонт обаче той насочи перото си срещу съвременната западна култура, определяйки я като духовно празна, слаба и упадъчна. В последните години от живота си той завърши преобразяването си от един от най-опасните дисидентски гласове на Съветския съюз към едно от националните съкровища на Русия. Миналата година тогавашният президент Владимир Путин го награди с Държавната награда за хуманитарно творчество и лично го посети, за да му я връчи, отбелязва вестникът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
