София - Багдад - Ербил. Страх и мирис на война. Това се усеща във въздуха на Багдад, по чиито улици танковете са през няколкостин метра, а военните с автомати патрулират почти навсякъде. Погубен град, погубена страна, мисли чужденецът, попаднал за пръв път в Ирак. Макар официално война да няма, експлозиите са ежедневие и в столицата, и в страната.
Причината за поредната ескалация на напрежение е несекващият конфликт между сунити и шиити. Сунитите обвиняват правителството на премиера шиит Нури ал Малики в дискриминация и настояват за оставката на министър-председателя. Антиправителствените протести започнаха в средата на декември, след като бяха арестувани няколко от бодигардовете на финансовия министър Рафи ал Исауи - най-високопоставения сунит в правителството. Оттогава насам напрежението продължава да расте и взривовете с човешки жертви са ежедневие.
Само в деня на посещението на българския външен министър Николай Младенов прогърмяват няколко експлозии извън Багдад. Младенов пристига в иракската столица, за да открие първото от десет години българско посолство. Заради нестабилната обстановка министърът и делегацията, пристигнали с военен самолет, са строго охранявани. По пътя от летището до обезопасената Зелена зона има поне 5 военно-пропускателни поста. "No camera", сърдито предупреждават военните, забелязали плахи опити за снимки.
Фотографирането е строго забранено
от съображения за сигурност и така незапечатан на лента остава огромния монумент на две ръце, кръстосали саби, останал от времето на Саддам Хюсейн и издигнат в чест на победата над Иран. Както и музеят, където бившият иракски диктатор е държал подаръците си.
Кортежът с бронирани джипове продължава пътя си към Зелената зона, охраняван от открити коли с войници с автомати в ръце. Придвижването е трудна задача. За да откарат чуждите дипломати от точка А до точка Б, бодигардовете им ги подготвят като за излизане на бойно поле - с бронежилетки и каски на главите. Зелената зона, където се намират правителствени сгради, е обезопасена с неколкометрови бетонни блокове срещу взривове. Въпреки внушителните си размери, сградата на парламента ни посреща с почти разбит вход. Това не пречи пред него да стоят военни в парадни червени униформи. Дори в този сигурен район напрежението във въздуха се усеща. Пред парламента са паркирани десетки огромни бронирани джипове. Тези на мисията на ООН са с големи антени на покривите, които трябва да заглушават GSM-бомбите.
А извън Зелената зона трябва да живеят обикновените иракчани, дебнати на всяка крачка
от смъртоносните коли-бомби.
Ден преди визитата на Младенов няколко експлозии са отнели живота на 17 души във и около Багдад.
Попаднал в иракската реалност, чужденецът осъзнава колко погубен е градът и животът на неговите жители. На една от улиците деца играят на топка босоноги и пред погледа на няколко войници от поредния пропускателен пункт. Не ги притесняват нито военните, нито профучаващите по улицата коли. Хората вече не се страхуват, свикнали са с бомбите - те са ежедневие, разказва 18-годишният Мохамед. Той е дошъл в Багдад от град Кут, който се намира на около 150 километра от столицата. Мохамед не учи, тъй като е принуден да работи и тъкмо затова е дошъл в опасния град. Не може да каже в коя част на града е най-опасно, тъй като по думите му "експлозиите са навсякъде". Според младежа правителството не прави нищо, за да облекчи живота на обикновените хора, а се занимава "със собствените си интереси". Не ме е страх, това е Божа работа, казва накрая с примирение в гласа Мохамед.
За забравилия какво е война европеец това примирение е трудно обяснимо. Неразбираемо остава как живеят хората и как изобщо функционира страната в подобни условия. Също толкова непонятно е и как би могло да се прави бизнес с Ирак. В същото време домакините настойчиво призовават българските компании да дойдат и да работят в страната. На Ирак му предстои мащабен процес на възстановяване и ще има добри шансове фирмите ви да работят в страната, казва иракският вицепремиер Хюсейн Шахрастани. Той признава, че проблемите със сигурността са сериозни, но посочва, че дори японските компании, които по принцип са много предпазливи, са се осмелили да правят бизнес тук. Българският износ за региона през последните две години се увеличи драстично, нашите компании се завръщат на традиционните си пазари, а Ирак се превърна в най-голямата дестинация и най-големия партньор на нашия бизнес, коментира Младенов. За една година стокообменът ни е нараснал почти двойно, като се състои почти изцяло в износ. За голяма изненада 70% от износа ни са тютюневи изделия - пури, пурети и цигари. Възможност за развиване на бизнесотношения има в областта на земеделието, строителството и медицината, обясняват дипломатите.
Мирният оазис
Петимен да върти бизнес с България се оказва и иракски Кюрдистан. Веднъж попаднал в столицата на автономния регион Ербил, чужденецът се оказва в един различен свят. Няма ги напрежението и страхът на Багдад, няма ги огромните защитни стени, танковете и войниците по улиците. Денят на визитата на Младенов съвпада с рождения ден на пророка Мохамед и местните черпят с бонбони по улиците. Празникът "Маулид ан-Наби" е един от най-почитаните и хората в Ербил го празнуват с развети знамена и клаксони.
Името България предизвиква неочаквано вълнение в местен жител, който разпалено разпитва какво е станало с "вашия министър Ахмед Доган, дето искаха да го стрелят". В града, където България иска да открие съвсем скоро свое консулство, кипи усилено строителство. В Ербил има дори кюрдско-българско дружество за приятелство. Неговият председател Маджид Таха кара кола със софийска регистрация, а в офиса му гордо висят негови снимки с български шефове на търговски камари, както и портрет на президента Росен Плевнелиев. Пред входа стои рекламно пано на Хасковската камара за търговия и индустрия, както и снимки от София. В Ербил вече работи компания за дограма от Кюстендил, а голяма българска строителна фирма очаква огромна поръчка в Сюлеймания, така че възможности за бизнес има. И въпреки че Ербил показва различното лице на Ирак, авторът на този материал напуска с облекчение границите на страната. Страна, пълна с история, но днес погубена от войната, чиито следи ще трябва да бъдат заличавани още дълго време. Вероятно ужасно много дълго време.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
