Париж посрещна Франсоа Оланд като рок звезда

Париж. Социалистът Франсоа Оланд печели втория тур на президентските избори във Франция с 51,7 на сто от гласовете, сочат данни на министерството на вътрешните работи след преброяване на 99 на сто от гласовете, съобщава на сайта си вестник "Фигаро".

Досегашният президент Никола Саркози получава 48,3 на сто от гласовете и става единайсетият европейски лидер, загубил властта от началото на глобалната икономическа криза през 2008 г., посочва Ройтерс. Тези резултати не включват гласуването на французите в чужбина.

След очакваното обявяване на името на Франсоа Оланд като новия президент на Франция центърът на Париж се промени. Стотици хора пееха по улиците и в метрото. Тълпи започнаха да се стичат към площада на Бастилията.

Като истинска рок звезда всяка стъпка на Франсоа Оланд беше следена непрекъснато от камерите и излъчвана на видеостени. От неговото заминаване от град Тюл, през летището в Бурже, до кацането на самолета му в Париж. Неколкократно социалистът увери, че не одобрява строгите мерки на Германия за стабилизиране на еврото и обеща да инициира нова стратегия за икономически растеж в ЕС като го повтори и на площада на Бастилията: Във всички столици, въпреки държавните и правителствени ръководители, има народи, които като нас се надяват и искат да приключат с икономиите и ограниченията.

Франсоа Оланд обаче напомни, че ако неговата партия не победи на предстоящите парламентарни избори, той трудно ще провежда своята политика.

Десницата, която тази нощ получи тежък удар, няма да бъде водена на парламентарните избори от своя лидер Никола Саркози. Той обяви това по-рано снощи, сбогувайки се с привърженици след пет години управление в Елисейския дворец: Нося цялата отговорност за това поражение. Открива се нова епоха. Готвя се да стана обикновен французин сред французите. Споделям вашите идеали и можете да разчитате на мен да ги защитавам, но мястото ми вече няма да е същото, каза Саркози.

Франсоа Оланд е вторият социалистически президент след началото на Петата република през 1958 г. след Франсоа Митеран /1981 - 1995 г./.

В края на една безпогрешна предизборна кампания Франсоа Оланд се очерта като фаворит за президентските избори, отбелязва Франс прес. "Аз съм такъв, какъвто ме виждате, в мен няма нищо изкуствено, нямам нужда да си слагам маска. Аз съм такъв, какъвто съм, обикновен, директен, свободен", казваше Оланд по време на предизборната кампания. В началото никой не го очакваше. Той не притежаваше нито плама на бившия управляващ директор на МВФ Доминик Строс-Кан, нито сърдечните отношения с французите на бившата си приятелка Сеголен Роаял. Франсоа Оланд беше лидер на Социалистическата партия в продължение на 11 години. Депутат от селския департамент Корез, той изглежда твърде далеч от харизмата, която се изисква във Франция, за да бъдеш избран за президент.

Франсоа Оланд, който е син на лекар от крайната десница и на социална асистентка от левицата, обещава нормално президентство и изтъква, че Франция е уморена от прекомерната енергия на Никола Саркози и от неговото "постоянно показване". Тази констатация беше достатъчна да го направи надежден кандидат, настроен срещу Саркози. Все още не възможен победител. Но от началото на кампанията французите откриха един 57-годишен мъж, който е постоянен в своите цели и борбен на митингите.

"Той се промени. Сякаш с течение на дните се наместваше в костюма на президент. Той е напълно готов да изпълнява тази функция", казва приятелката на Оланд Валери Трирвильор. До 14 май 2011 г. нищо не предполагаше, че той ще се озове на втория тур на президентските избори. Управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан беше фаворит на социалистите, на социолозите и на медиите. Съдебните неприятности на Строс-Кан откриха пътя на Оланд. Още първите анкети го поставяха начело на предпочитаните от французите кандидати на левицата. Нещо повече, те му даваха преднина и пред действащия президент Никола Саркози. "Той не е хитър, нито циничен, той е просто е възприел позицията на избягване", казва биографът му Серж Рафи.

Избягване? Думата му приляга добре още от най-ранното детство, когато като ученик в религиозно училище избягва наказанията на строгите си учители с усмивка и добри оценки. След преместването си в Ньой, шикозното парижко предградие, той открива Париж, политиката и момичетата. "В любовта и с момичетата е като с английския, аз съм по-скоро в категорията на посредствените", казва Оланд.

Той не е нито ляв, нито анархист, но е очарован от Франсоа Митеран, който ще бъде избран за президент през 1981 г. След като завършва Националното училище по администрация, люпилня на представители на френския елит, той влиза в Сметната палата, след това започва да пише "бележки" на президента Митеран. На 26 години се осмелява да се кандидатира на парламентарните избори на територията на бъдещия президент Жак Ширак, с когото се спречкват на публична среща. "Кой сте вие, господине?", пита го Ширак. "Аз съм този, който ви сравнява с лабрадора на Митеран", отговоря му младият социалист. Социалдемократ и убеден европеец, Франсоа Оланд се интересува главно от фискалните проблеми. Той расте в апарата на Социалистическата партия, мечтае за министерски пост, който така и не получава.

Провалите на Лионел Жоспен през 1995 и 2002 г. и на Сеголен Роаял през 2007 г. го карат да вземе решение. През есента на 2009 г. Оланд провежда разговор с приятелката си Валери Трирвильор. "Казах му: "ако смяташ, че ти си най-добрият, ще успееш", припомня си журналистката. "Той ми отговори: "Аз към най-добрият". За първи път го чувах да казва това", споделя Трирвильор. С помощта на разработена от нея тренировъчна програма Оланд сваля над 10 килограма, облича се в костюми по мярка, сменя очилата си.

Той е деликатен човек, който бяга от конфликта, иска да се покаже стабилен, "упорит", основното му качество според приятеля му и бивш министър Мишел Сапен. Оланд е "непоклатим", обобщава големият му син Тома, който вижда в негово лице "свободен човек", "стратег", който иска да разбере хората, но също и да постигне напредък.