Неонацистите от "Златна зора" ни гонят от Гърция

Атина. В Гърция с рало да влачиш, работа вече не можеш да закачиш. Това коментират родни гастарбайтери, които от години се трудят в южната ни съседка. Те обаче се оплакаха не само от сериозното свиване на трудовия пазар и орязаните надници, но и от нечувани репресии и гонения. "Трудно си намираме работа, а и непрекъснато започнаха да ни гонят. Заплашват ни, че ще ни пращат в техните емигрантски лагери, където затварят бежанците от страните извън ЕС", описа настроенията в Атина Оля Панчева.

Обстановката в Гърция се нажежила доста около изборите. Нашенците винят за ксенофобските настроения икономическата криза, която скова страната. Другият фактор е Националистическото движение Хриси Авги ("Златна зора"), което умело яхва общественото недоволство. На парламентарните избори неонацистите взеха 7% с призивите си българите, албанците и другите имигранти да бъдат изгонени от страната, за да не взимат хляба на местните. Емблема на партията е символ, който силно напомня частично разплетена свастика.

Оля Панчева е силно притеснена от сгъстяването на обществените настроения. От 9 г. нашенката си изкарва хляба в гръцката столица като "апоклистики". Зад термина се крият жени, гледащи стари хора. Гръцките пенсионери предпочитали българките, защото са високо квалифицирани и за разлика от гъркините били културни, внимателни и работливи. Нашите жени обаче сериозно подбивали пазара на местните.

Вместо 100 евро, те взимали по 70 евро, а работели двойно повече. "Да речем, през уикенда тяхната надница може да достигне и 130 евро за около 6 часа работа. Ние за двойно по-малко работим по 10 и 12 часа", отбелязва родната медсестра.

Доскоро елините се гнусели от сменянето на памперси на напикаващи се старци, но след като останали без работа, се принудили да се редят на една опашка с болногледачи от Албания, Грузия и България. Медицинската сестра Оля Панчева се оплака, че положението наистина е станало доста сложно. Лозунгите около изборите подсилили националистическите настроения.

Гърците започнали да звънят и да топят имигрантите на общо основание, независимо от коя част на света идвали. Наскоро премеждие имала и Оля Панчева. Навръх деня на труда 1 май била повикана в атинската военна болница.

"Дядо ме извика, да се грижа за бабата му, която трябваше да се подложи на манипулации там. Достъпът в тази болница е по-строг и изисква попълване на документи. Аз си дадох паспорта. Дядото обеща на другия ден да ми извадят пропуск за 10 дни", разказва Панчева. Когато обаче отишла на другия ден, там вече имало две болногледачки. "Едната се развика, че ще се обади на здравната каса да дойдат да проверяват каква съм, що съм. Човекът се изплаши и се отказа от услугите ми", разказва Панчева.

В друга болница пък гледала бащата на популярен в Атина кожен лекар. Там също положението било на косъм, но синът спасил положението, когато местните медсестри се надигнали срещу българката.

Имигрантите в гръцката столица разказаха още, че са сериозно притеснени от слухове за промяна на законодателството. Според мълвата крайнодесните искали да въведат визи и за българи, въпреки че сме в ЕС. Самите гърци също се държали неадекватно. Стресът около икономическата криза ги сковал. От сутрин до вечер гледали като зомбирани политическите дебати и чакали някакво чудо отново да им даде да харчат безконтролни евро. Някои дори сравняват шока на гърците с положението у нас след падането на комунизма през 1989 г.

Страшно са се овълчили срещу всички чужденци. Във вестника за обяви "Златен шанс" публикуват дискриминационни текстове, които изрично упоменават, че работата се дава само на гъркини, разказва Яна Христова, която доскоро работела като рекламен агент към печата. Яна сподели, че напоследък е наета за консултант от българин, който отворил автосервис. С нейната езикова помощ и контакти новодошлият започнал да прави по 20 000 оборот на месец. Гръцките шофьори го търсели, защото си разбирал от работата и не взимал скъпо.

Властите обаче се заинатили и не искали да му издадат разрешително. "Един месец е срокът, в който от Министерството на транспорта са длъжни да му издадат този документ. Когато отидох да ги питам защо вече 6-и месец се мотаят, оттам чиновниците в прав текст ми заявиха: "Защо този човек не си ходи в България да поправя коли ами е дошъл тука?!", описа "европейското" отношение на гърците Яна Христова.

По нейните думи диаспората ни в Атина проявява разбиране към тези настроения, тъй като гръцката нация обеднявала и оскотявала прогресивно. Много атиняни, след като останали без работа, хванали канчето за просия и се наредили на жп стоянките, редом до най-изпадналите имигранти. Комшиите излизали с целите си семейства и, когато някой им обърнел гръб, скачали дори на бой за едното евро милостиня.