Мъченици или хитреци

Часовникът на старата ЖП гара в Скопие показва 05:17. Стрелките са застинали в часа, когато разрушителното земетресение срива града на 26 юли 1963 г. Сградата е запазена, за да напомня голямата трагедия. За някои общности в съседна Македония времето също изглежда спряло в някогашна Югославия. Според последното успешно преброяване в страната от 2002 г., българите са едва 1417 души. Става дума обаче единствено за преселници от Западните покрайни и други части на Сърбия. Определящите се като българи всъщност се смятат за македонски граждани с българско самосъзнание. Какъв е броят им, в Македония никой не знае. На последното неуспешно преброяване от 2011 г. тези хора се вписваха в графа „други”. По ирония на съдбата близо 80 000 души от попадащите в графа „други” вече имат български паспорт, за чието получаване е необходима декларацията за българско самосъзнание, както и изброяване на български предци в семейството. Опашката за българско гражданство едва ли ще секне предвид 35-процентната безработица в Македония и факта, че от 2014 г. българският паспорт ще дава възможност за работа в 27 държави от ЕС. Станаха ли последните първи? Или вероятно интересът продължава да клати феса? „Стандарт” провери на място как живеят македонските граждани с българско самосъзнание.

„Да се срещнем пред българското посолство. Там е по-сигурно и ще седнем някъде наблизо”, казва ми с притеснен глас Ясмина Филковска. В уговорения час жената ме чака с двама мъже. И тримата са с българско самосъзнание. „Да седнем някъде в ъгъла, не тук. Това не е маса за разговор”, казва Панде Ефтимов. Мъжът, който е надхвърлил 80-те, добавя, че подобни разговори се водят далеч от чужди уши.

„Подслушват ни телефоните. Вероятно знаят, че се срещаме с вас”, казва Ясмина. Жената, която е преподавателка по пиано, е сред активистките на Българския културен клуб /БКК/. Тя добавя, че организацията на събития се осъществява в социалните мрежи или в скайп и изразява съжаление, че институциите в България не им оказват никаква подкрепа.
„Имахме помещение в албанската част на Скопие, но не можем да си позволим да плащаме наем”, казва Деян Танчовски. 40-годишният мъж е от ръководството на БКК и недоволства от факта, че антибългарите правят бизнес с България, а онези, които не се страхуват да покажат, че са българи нямат къде да се срещат. „Голям риск е тук да кажеш, че си българин. Аз имам магазин и постоянно очаквам да ми пратят инспекция. Освен това имам жена и дете, за които постоянно се страхувам”, добавя той.

„Повечето хора с българско самосъзнание се дистанцират от темата, за да си гарантират нормално съществуване”, добавя Ясмина. „В Македония все още се води югославска политика. В учебниците по история пък пише онова, което тогава се приемаше за истина, а именно, че българите са врагове и окупатори”, намесва се Деян. Ясмина се съгласява с него като казва, че в училище децата й учат една история, а вкъщи научават онова, което е било истина.
„Да ви кажа честно, не знаем къде е България”, прекъсва останалите Панде, който се представя като внук на цар Самуил и човек с преспанска кръв. „Нямаме връзка с България, защото няма български вестници, радио и телевизия. Тук може да се намери всеки сръбски вестник, а сръбски телевизионни програми има колкото искаш”, добавя той. „Носят ми книги от България”, казва Ясмина. Жената споделя, че на връщане от България винаги крие купените книги. „Не са ми конфискували нищо досега, но съм чувала за хора, на които им се е случвало. Правили са проблеми дори и за календари”, казва Ясмина. Според Деян Танчовски, България трябва да бъде по-жестока към Македония. „Не трябва с хубаво. Македонистите, като видят някой по-силен, се предават. Албанците си правят каквото си искат, а македонците си траят”, казва той. На друго мнение е Панде, според който дипломацията и културата ще сближат двете страни. „Силна Македония е силна България и обратното”, твърди Панде.

Не всички македонци с българско самосъзнание обаче споделят мнението на активистите от БКК. „Аз съм българин и винаги съм го заявявал, включително и на работното си място”, казва Виктор Канзуров, който е журналист. Мъжът изключва възможността цялото МВР и полиция да имат някаква схема за натиск, но смята, че определени служители си позволяват поровокации. Журналистът обвинява българските медии в показване на необективна реалност, която според него е по-голяма от необективността на македонските медии. По думите му, между македонците има хора, които приемат, че потеклото им е българско. Те се обявяват за македонци по етнос, смятайки, че това е нов етнос. В Македония има хора с българско етническо самосъзнание и такива, които са с историческо самосъзнание. Според Канзуров, ако днес в Македония има преброяване и графа "българи", много от българите ще се запишат като македонци - от страх или пък от други съображения.

Няма организирана кампания срещу българите. В това е убеден Никола Наумовски от неправителствената организация „Площад Слобода”. По думите му, презрение към българите се е появило по времето на Любчо Георгиевски в края на 90-те години от миналия век. „През 2006 г. той получи българско гражданство, след което се оттегли от политиката. Тогава неговите съпартийци се върнаха на власт и го обявиха за предател и българофил. Той стана обект на подбив и присмех”, казва Никола. "Нашата неправителствена организацияя се занимава със защита правата на човека. Следим за нарушаване на свободите и щяхме да забелеижим, ако имаше подобно недружелюбно отношение".
Отношението към българите винаги се свежда до плочата на Мара Бунева и случая Спаска Митрова, казва със съжаление Георги Спасов, който е първият български посланик на Скопие в София. По думите му, повечето македонци не могат да разберат какъв точно е проблемът на Спаска Митрова, а за плочата на Мара Бунева винаги се намират вандали, които да я потрошат. „Това са инциденти, а не нещо организирано”, твърди той, като добавя, че само през миналата година 8000 македонци са взели българско гражданство. „Смятате ли, че щяха да го направят, за да имат проблеми тук”, пита той, напомняйки, че към българския паспорт се подхожда с корист, защото той отваря много врати. „Вижте, Македония има сложен междуетнически състав и има много по-голям проблем. Става дума за броят на етническите албанците в страната", казва Спасов.