Денис Родман: Мадона? Беше просто секс

София. Денис Родман даде 20-минутна пресконференция за българските медии, а след нея отговори на въпроси специално за читателите на "Стандарт" и агенция Стандарт Нюз. Предлагаме всичко, което звездата каза в "Гранд хотел София".

- Как се чувствате в България?

- Чудесно е, че съм тук, че съм сред тези хора, които ме поканиха и ми дадоха шанса да покажа на децата как се играе баскетбол в НБА. Радвам се, че съм в България. Исках да дойда тук от доста време. Защото много суперзвезди от НБА, като Коби Брайънт, Дуен Уейд, Леброн Джеймс и други са идвали тук. Имам предвид в Европа. Не приемам гостуването си в България само като задължение, то е огромно удоволствие за мене.

- Как решихте да дойдете тук и какви бяха очакванията ви?

- Вашите хора се свързаха с моите в Ню Йорк и когато те ми казаха, си помислих, че това е някаква шега? "България ли? Какво ще правя там, по дяволите?", попитах ги. Обясниха ми, че българските деца са влюбени в баскетбола, но никога не са виждали звезда от НБА на живо. Познават местните големи баскетболисти, в страната идват и прочути футболисти от чужбина, но не и звезди от НБА. Затова реших, че трябва да ги накараме да бъдат щастливи. Не съм тук за пари, най-важни са децата.

- Какво е първото нещо, което децата трябва да разберат за баскетбола от играч като вас?

- Трябва да знаят, че е важно да участват, да са активни, да спортуват. Не знам за Европа, но в днешно време в Америка е много трудно да ги накараш да правят това. Те са заети със своите смартфони, таблети. Разбира се, не можеш едно дете на 3-5 г. да го направиш баскетболист. Първо трябва да порасне достатъчно, а през това време да го заредиш с любов към спорта чрез практика, общуване и т.н. Това е и част от целта ми тук, в България.

- Какво успяхте да разгледате в София?

- Много ми напомня на моя роден град Далас, Тексас, където съм израсъл. Топло е и е доста готино.

- Какво знаете за нашия баскетбол?

- В Европа има много баскетболни таланти и много от тях намират място в лигата ни. Преди да дойда тук, питах приятелите си какво знаят за България и дали българин игре в НБА. Аз си мислех, че Ману Джинобили е от България. Оказа се, че не е така. (смее се)

- Знаете ли, че джентълменът до вас - Георги Глушков - е единственият българин, играл в НБА?

- О, и ти ли си тук! Знам, че си играл във "Финикс Сънс". (прегръщат се)

- Разплакахте се, когато миналата година ви приемаха в Залата на славата. В речта си казахте, че никога не сте играли за пари и за слава. Романтик ли сте и има ли други като вас в лигата?

- Беше трогателно. Приемането ми в Залата на славата беше важно заради семейството ми, децата ми, мениджъра ми и хората, които ми помагат. Бях развълнуван, че до мене стоеше треньорът Фил Джексън, който ми е добър приятел. Обръщах се към него няколко пъти. А той ми казваше: "Довърши си речта и после ще говорим насаме". Винаги много ме е боляло, че децата ми са прекалено малки и не са ме гледали като състезател. Най се разчувствах в Залата на славата, като видях радостта в очите на моите деца.

- Поддържате ли отношения с някой от легендарните играчи на "Чикаго"?

- Страхотно е, че шестима от този отбор бяха приети в Залата на славата в последните три години. Живея в един район с Майкъл Джордън във Флорида, виждаме се понякога. Миналата седмица бях в Чикаго и се срещнах с доста от момчетата, с които играх навремето. Чудесно е, че поддържаме приятелски отношения.

- Какво искате да научите децата на България?

- Надявам се децата да разберат, че съм готов на всичко за тях. Не много хора от България могат да играят в НБА. Искам да разберат, че спортът е нещо хубаво, независимо дали ще играят баскетбол, футбол или нещо друго. Това е много важно.

- Какво ви коства да тръгнете от Далас и да се превърнете в една от звездите в НБА?

- Тръгнах от гетото в Далас и много трудно стигнах до НБА. Аз съм голям късметлия. Не зная откъде ми дойде цялата енергия и упоритост да стана звездата Денис Родман.

- Какво си спомняте от първия ви Мач на звездите в НБА през 1990 г.?

- Бях развълнуван. Всъщност, мисля, че трябваше да играя в седем такива мача, но участвах само в още един. Не ме пуснаха (смее се). Имах възможност да бъда в Лас Вегас, да се забавлявам. Бях интересен, див, с особена визия и хората ме харесваха. Правех откачени неща. Сега смятам да си обръсна косата.

- Всички знаем ексцентричната ви страна. Какво е останало от нея сега, когато сте на 50?

- Попитаха Мадона същото нещо. Да, ще остана ексцентричен до края на живота си. Но моите деца ме обичат и харесват, защото съм добър баща, а не защото съм ексцентричен.

- В кой момент от вашата кариера осъзнахте, че вие променихте играта? Топиграч вече не е само този, който вкарва по 30 точки, а и този, който гони безнадеждни топки, бие чадъри и пази.

- Това е хубав въпрос. Защото Майкъл Джордан и Коби Брайънт получаваха страхотни пари - около 25 милиона долара. Докато моята най-голяма заплата беше $4 млн. Сега времената са други. И във футбола в Европа играчите получават по 20 милиона долара на година. А Дейвид Бекъм взема 28 млн. Това е удивително, въпреки че Бекъм не струва. (смее се)

- Кой е най-паментният момент от кариерата ви и кой от шампионските пръстени ви е най-ценен?

- Най-добре се чувствах в НБА и се наслаждавах на играта, когато бях в "Сан Антонио". Помогнах отборът да направи рекордна серия от победи, но тогава никой не знаеше името ми. Страхотно е, че след края на сезон 1995 бях разменен с Уил Пардю. Бях горд от това. През 1996 г. също имах добър сезон. Тогава Майкъл Джордан се върна в лигата след неуспешен опит да играе бейзбол. Имахме много добър състав, взехме 72 победи, което е рекорд и досега. Заедно с лидерите на отбора Джордан и Скоти Пипън, с треньора Фил Джаксън - лудия човек на любовта, допринесохме за шампионската титла.

- В "Детройт" ви наричаха "лошите момчета" на НБА. Разкажете някоя история от това време.

- Може много истории да ви разкажа. Повечето от тях няма да искате и да чуете. Правил съм секс в съблекалнята.

- Ще направите ли същото и в България?

- Ще опитам следващата нощ. (смее се)

- С какво искате да ви запомнят - с играта на терена или извън баскетбола?

- Най-важното е да ме запомнят като човека Денис Родман. За мен постоянно говорят добри и лоши неща, критикуват ме. Но аз съм обикновен човек като всички други, обичам да се забавлявам, да живея живота си на макс. Имам деца и не разбирам тези, които ме обвиняват, че не знам какво е да си родител. Аз съм баща като Джордан, Тайгър Удс и други. Когато правя нещо, което изглежда негативно за обществото, не го правя, за да давам лош пример. И аз си имам своите проблеми.

- Какво значи да си звезда?

- Не искам да съм звезда, а да бъда нормален човек. Когато играех в "Сан Антонио" и бях с Мадона, хората ми казваха - ето сега стана известен. Но аз не станах по-известен с Мадона, просто я чуках.

- Какво означава баскетболът за вас?

- За мен това бе най-разтоварващото нещо в живота. Не съм взимал наркотици, не съм бил престъпник, не съм бил чак толкова лош човек. Не знам как станах толкова известен, наистина. Но успях да преживея цялата тази лудост, да подредя живота си и сега децата ми се наслаждават на всичко.

- Явно сте подобрили имиджа си?

- Правил съм какви ли не неща в продължение на много години.
Сега искам да сторя само едно - да създам новия Денис Родман. Шокирал съм хората, стряскал съм ги. Но вече се уморих от това, сега съм много по-организиран.

- Каква цена платихте за онзи ви имидж?

- Хвърлих доста пари и изпитах много мъка. Но това не е нищо. Има хора на 60-70 години, които са платили наистина висока цена в живота си. Трикът е да имаш силна воля да си заобиколен от приятелите и семейството си. Децата ми винаги са до мен. Ходят на училище и чуват разни неща от рода на: "Татко ти е гей, облича се с женски дрехи и т.н.". Но те могат да отговорят едно наистина невероятно нещо - "Нашият баща е в Залата на славата на НБА, а къде е вашият"?

- Как виждате новия Денис Родман - треньор, мениджър или нещо друго?

- Не знам. Много хора в спорта и в шоубизнеса ме повалиха на земята. Но знаете ли какво - винаги съм бил щастлив и ще бъда.
- Вие сте много чувствителен човек. Какъв е най-големият ви страх в живота?

- Да не доживея да видя как децата ми успяват и да съм до тях.

- Съжалявате ли за нещо?

- За много неща, но не ми се говори.

- Кои са най-големите ви разочарования на игрището и извън него?

- Самият аз (смее се). Но нищо не бих искал да променя. Играл съм в "Детройт", "Сан Антонио", "Чикаго", "Лейкърс", "Далас". Навсякъде искаха да стана различен, да ме променят. Но не се получаваше. Нямаше да бъда тук, ако бяха ме променили, нали?

- Какво дете бяхте?

- Когато бях на 11 години, майка ми ми каза, че ще стана гей. Наистина. Тогава и аз си мислех, че съм такъв (смее се). Но, както знаете, не съм.

- Бяхте най-доброто тежко крило борец под коша в историята на НБА. Каква бе тайната ви?

- В началото бях леко крило, тежах едва 85 килограма. След това станах близо 95, не като Чарлз Баркли, който бе над 110 и много по-голям, както и Бил Ръсел преди това, и започнах да играя като тежко крило. Просто исках да си върша моята работата - целта ми бе само победата и нищо друго. Знаех какво мога и как да го свърша. Това е тайната ми.

- Много деца тук, в България, растат в тежка среда, подобно на вас. Какво е нещото, което ви накара да се преборите, да продължите напред, да станете звезда?

- Наистина е трудно. Но когато разбереш какво искаш в живота, когато узнаеш в какво си добър, трябва да преследващ целта си. И тогава ставаш щастлив. Трудно е да си звезда, защото хората те гледат всеки ден, следят всяка твоя крачка. Не трябва да губиш вярата в себе си. Трябва да откриеш нещото, което да те направи щастлив.

- Кога осъзнахте, че ще станете голям баскетболист?

- Така и не го осъзнах. Целта ми бе само да вляза в НБА. След това не разбрах какво точно се случи. Просто бях Денис Родман, играех здраво, борих се за топките, гоних победите. Около мен имаше страхотни хора, като Чък Дейли, Фил Джаксън и другите ми треньори, които ми помагаха и постоянно ме подтикваха да давам още повече от себе си, да вървя напред. Играх и с най-великите играчи в историята на баскетбола.

- На какво ви научиха Дейли и Джаксън в баскетбола и в живота?

- На много неща. Даваха ми много съвети, но е трудно да разбереш нещата на момента, защото си много емоционален. Попиваш, но ги осъзнаваш по-късно. Чък Дейли ми каза едно нещо, което никога няма да забравя: "На хората винаги се случват добри неща". Така стана и с мен, и съм много щастлив, че успях.

- А чувствате ли се късметлия?

- Да, имам голям късмет, че стана това, което съм сега.

- Знаем, че съвсем наскоро сте гледали на живо бившия ви отбор "Чикаго". Какви са шансовете му, според вас, за титлата този сезон?

- Много обичам града, феновете там са може би най-страхотните в целия свят. Бих искал да кажа, че ще стигнат поне до финалите. Но ако най-добрият им играч Денис Роуз продължава да бъде контузен, може би няма да стане. Разбира се, те имат и други важни играчи, като Карлос Бузър и Ноаким Ноа, които се раздават на игрището, за да победят. Така бе и при мен. Майкъл Джордан и Скоти Пипън си скъсваха задника и нямаше нужда да се тревожат за мен, дали ще вкарам или не. Моята работа бе да взимам борбите под коша, да спирам съперника и оттам да започват атаките ни и те двамата да вкарват. Беше невероятно?

- Какъв урок ви даде животът?

- Не знам точно, не знам и какъв съвет да дам. Много деца искат да подражават на баскетболистите, на футболистите, на другите прочути спортисти. Но не можеш да постигнеш нещо, което вече е постигнато. Трябва да бъдеш себе си и ако имаш шанс да стигнеш на върха, използвай го. И след това щастлив ще си кажеш: "Ето, аз успях и взех всичко от живота".

- Какъв е най-важният съвет, който ви е давала майка ви?

- Много обичам мама. Израснах без баща и тя беше винаги до мен. Казваше ми, че животът не е честен и ако се опитваш да взимаш всичко от него, той ще те прецака. Прави това, което можеш, и ще бъдеш щастлив.

- Каква е вашата рецепта за щастие?

- С няколко думи - намери начин да успееш.