Дайте титла "Сър" на Анди Мъри, поискаха английските медии веднага след триумфа на шотландеца на "Уимбълдън". Той стана първият британец взел титлата на тревните кортове в Лондон след Фред Пери, който стори това преди 77 г. Почти всички вестници на Острова гръмнаха, че на Мъри трябва да бъде дадена тази титла именно заради дългото чакане. Веднага след победата някои от колегите му дори вече "пришиха" титлата.
"Сигурен съм, че доста скоро Анди ще трябва да си промени акаунта си от @andy_murray на @sirandymurray. Добра игра и напълно заслужено", поздрави го Анди Родик.
"Току що кацнах и съм тъжен, че пропуснах този исторически момент. Поздравления сър Анди Мъри", включи се и чехът Томаш Бердих.
Дали това ще стане, обаче ще реши Кралица Елизабет ІІ. Именно тя пък бе сред първите, които изпратиха поздравително писмо на Мъри. В него тя му благодари за радостта, която е донесъл на цяла Великобритания. Премиерът Дейвид Камерън пък заяви, че веднага ще включи Анди в списъците за различни видове почетни награди. "Горд съм, че наблюдавах на живо това събитие", каза Камерън.
Същото стори и премиерът на Шотландия - Алекс Салмонд, който след победата развя знамето на страната си на централния корт.
Няколко часа след великия триумф на Анди, веригата супермаркети "Morrisons" прекръсти един от магазините си, намиращ се в близост до прочутия тенис комплекс, на "Murriwins" (пр. англ. "Мъри печели").
Очаквано, Мъри бе атракцията на бала на шампионите на "Уимбълдън". Въпреки че там бяха победителката при жените Марио Бартоли и първенците на двойки - братята Брайън, всички погледи бяха към британеца. През цялата вечер той бе до приятелката си - Ким Сиърс и майка си - Джуди. Направи впечатление, че Анди първоначално отказа да му сипят дори шампанско, но по-късно все пак склони за 1 чаша, колкото да казва наздраве.
Героят: Страх ме е да заспя
Анди Мъри все още не може да повярва, че е спечелил "Уимбълдън". 24 часа след триумфа си над Новак Джокович, шотландецът продължава да дава интервюта за медиите на Острова. Ето и някои от най-интересните му отговори:
- Анди вярваше ли, че ще спечелиш "Уимбълдън"?
- Струва ми се, че никой не вярваше наистина, аз също. Но с всеки изминал мач ставах все по-уверен. Да ви призная, все още не вярвам. Когато чаках в стаичката за даване на допинг проба, имах време да помисля малко. И може би тогава леко започнах да усещам какво ми предстои. В същото време ме е страх да заспя, тъй като това може да се окаже само сън. След мача си легнах на дивана у нас и си пишех с приятелите. Не можах да спя от вълнение. Знам, че спечелих "Уимбълдън", но определено ще ми трябват повече от 24 часа, за да го осъзная. Сега ще чета вестници, коментари и може би като мина седмица - наистина ще осъзная какво съм направил.
- Какво ще правите в следващите дни?
- Ще прекарам няколко дни със семейството си и приятелите ми, за да отпразнуваме подобаващо. Това ще е малка почивка преди да започна подготовката за "US Open". Все пак трябва да защитавам титла там.
- Как прие семейството ви новината?
- Никой не повярва. Дори приятелката ми. Когато гледах повторенията, видях, че трепереше. Беше по-нервна от мен.
- Как се развиват нещата с нея, имате ли планове?
- За сватба ли? Не, но след като стана дума, всичко е възможно. Може и да й предложа.
- Какво ви каза тя след успеха?
- Нямаше думи. Прегърна ме и ми каза на ухо, че ме обича. Беше толкова невероятно.
- А майка ви?
- Тя пък не спираше да говори. Много е горда. Сега трябва да се съсредоточа и да работя здраво, за да изживявам отново такива мигове.
- Какво беше различното от миналогодишния финал, който загубихте от Федерер?
- Това че победих (смее се). Новак и Роджър са много различни тенисисти. Тук на "Уимбълдън" е най-трудно да играеш срещу Федерер. Самата традиция не ти позволява да се чувстваш удобно срещу него. Дори фактът, че съм пред родна публика не ми помогна тогава. Джокович е страхотен тенисист, но и той, както и аз, има още какво да научим от човек като Роджър. Ако бях срещу него на финала, щеше да ми е още по-трудно.
Шотландецът вече не е църковна мишка, Кевин Мичъл, "Гардиън"
Първият път, когато Анди Мъри застана зад масата на пресконференции на "Уимбълдън", той изглеждаше много разсеян. Беше като срамежливият приятел на църковна мишка. Говореше с писклив шотландски акцент, който дразнеше. Очите му постоянно гледаха към треперещите ръце, с които той по-късно разля чаша вода. Говорейки пред камерите, Мъри гледаше към стените, може би да види изход, през който да се изниже.
Анди не искаше внимание на този ден през 2005 г. - дебютът му на "Уимбълдън". Тогава Мъри победи родения в Чикаго Джордж Бастъл, който играеше за Швейцария. Британските фенове на тениса веднага разбраха, че Анди е много надарен тенисист. Няколко дни по-късно той стигне трети кръг, където измъчи до край "машината" тогава Давид Налбандян от Аржентина.
8 г. по-късно, Мъри седна на същия стол както по време на дебюта си. Гласът вече е възмъжал, но все още е леко дразнещ. Очите му обаче, изразяват сигурност. Личи си, че Анди има цел. Пръстите му не треперят. Мъри не търси къде да избяга, иска и внимание. Микрофонът пред него пък му е толкова познат, колкото и ракетата. Днес, Анди Мъри вече е шампион! Световен шампион! Кралят на тревните кортове на "Уимбълдън". В следващите години определено ще повтаряме тези думи.
Има и още нещо интересно. Мъри се държи като шампион. След брифинга Анди се отправи към залата за официалната вечеря. Той поздрави и тези, които вярваха в него, и тези, които се съмняваха, че той може да стъпи на трона.
Какъв е изводът, който можем да направим след това постижение? Новак Джокович определено не игра най-добрия си тенис, не бе този велик сърбин, който не се предава. Но мачът ще бъде запомнен с виковете от публиката, драмата и разбира се с характера на Мъри. За британците, това ще е най-запомнящият се финал. Анди пропиля три шампионски точки, но феновете не се разочароваха. Те знаеха, че това е времето на Анди Мъри.
Но това, което той направи в неделя, бе за бъдещето - за младите момчета, които все още не са нивото на Джокович, Рафа Надал и Федерер. Таланти като Йежи Яновиц, Бърнард Томич. Григор Димитров също могат да се възползват. Гледайки този мач, тези млади момчета вече могат да повярват, че един ден и те ще са кралете!
Логичен е и въпросът - какво следва? Ако всичко е наред със здравето му, Анди със сигурност ще се бори отново да спечели титла от Големия Шлем. И да се надяваме, че това ще стане, защото иначе Великобритания ще трябва да чака още 77 години...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
