Неделя,

Левски основал в Метоха първия женски комитет

От: Люд­ми­ла Мил­че­ва -
Левски основал в Метоха първия женски комитет
A
A
A
  • Монахините от Девическия манастир "Покров Богородичен" учели момичетата да четат и пишат
  • Ба­ба Фо­та би­ла пър­ва­та игу­мен­ка, май­ка Хе­ру­ви­ма живее в све­та­та оби­тел от 94 го­ди­ни

Тук се вли­за ти­хо, на пръс­ти, ка­то в све­ти­ня. И не­за­ви­си­мо, че се на­ми­ра в цен­тъ­ра на град Са­мо­ков, чо­век ся­каш по­па­да в друг свят - кът­че от рая. Мяс­то­то оча­ро­ва от пръв пог­лед с въз­рож­ден­с­кия си об­лик, съ­че­та­ващ се по не­пов­то­рим на­чин с прек­рас­на­та пла­нин­с­ка при­ро­да, с кал­да­ръ­ма меж­ду ки­ли­и­те на мо­на­хи­ни­те. Дво­рът е под­ре­ден, нав­ся­къ­де цве­тя и зе­ле­ни­на... и ти­ши­на. Ти­ши­на, пре­къс­ва­на са­мо от звъ­на на кам­ба­ни­те или от не­тър­пе­ли­ви да раз­г­ле­дат све­ти­ня­та ту­рис­ти. Ча­сов­ни­ци­те тук са спре­ли пре­ди по­ве­че от 230 го­ди­ни. От­чи­тат не вре­ме, а свя­тост и ро­до­лю­бие.

Та­ко­ва мяс­то е Де­ви­чес­ки­ят ма­нас­тир "Пок­ров Бо­го­ро­ди­чен", из­вес­тен и ка­то Ме­то­ха.

На 55 км от Со­фия и на око­ло 8 км от ку­рор­та Бо­ро­вец, той е вклю­чен в спи­съ­ка на Сто­те на­ци­о­нал­ни ту­рис­ти­чес­ки обек­та на Бъл­га­рия. Ле­ген­да раз­каз­ва как Све­та Бо­го­ро­ди­ца раз­п­рос­т­ря­ла своя плащ - пок­ров над гра­да и та­ка го спа­си­ла от ра­зо­ре­ние. За­то­ва и ма­нас­ти­рът бил на­ре­чен "Пок­ров Бо­го­ро­ди­чен", а пат­рон­ни­ят му праз­ник е на 1 ок­том­в­ри - де­ня на не­го­ва­та пок­ро­ви­тел­ка Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца. Един от мал­ко­то дейс­т­ва­щи ма­нас­ти­ри у нас, той е про­пит с дух и въз­рож­ден­с­ка ат­мос­фе­ра. Про­чут с гос­топ­ри­ем­с­т­во­то си, ком­п­лек­сът, кой­то е па­мет­ник на кул­ту­ра­та от на­ци­о­нал­но зна­че­ние, по­ве­че от две сто­ле­тия прив­ли­ча пок­лон­ни­ци и по­се­ти­те­ли от всич­ки кра­и­ща на све­та. 

Ис­то­ри­я­та

През XVIII век в Са­мо­ков е има­ло ня­кол­ко ме­то­ха на све­то­гор­с­ки­те ма­нас­ти­ри Зог­раф­с­ки, Хи­лен­дар­с­ки и Ивер­с­ки, на Рил­с­кия ма­нас­тир, как­то и на ня­кои от ма­нас­ти­ри­те в Бо­жи гроб. Един от тях - то­зи на Хи­лен­дар­с­кия ма­нас­тир - е жен­с­ки­ят ме­тох в Са­мо­ков, чий­то ма­нас­тир­с­ки ус­тав бил съз­да­ден по по­до­бие на Рил­с­кия ти­пик. Пър­во­на­чал­но е бил де­ви­чес­ко мо­на­шес­ко об­ще­жи­тие.

След ка­то при­е­ла мо­на­шес­ки сан в Ру­сия и по­да­ри­ла имо­ти­те си на Рил­с­кия ма­нас­тир, око­ло 1772 го­ди­на в Са­мо­ков дош­ла ед­на яр­ка бъл­гар­ка - ба­ба Фо­та. С прис­ти­га­не­то си тя обе­ди­ни­ла ма­лоб­рой­на де­ви­чес­ка об­щ­ност и би­ла дъл­ги го­ди­ни - до смърт­та си през 1844 го­ди­на - игу­мен­ка на ма­нас­ти­ра. Не­ин внук е Кон­с­тан­тин Фо­ти­нов - ре­дак­тор и из­да­тел на пър­во­то бъл­гар­с­ко спи­са­ние "Лю­бос­ло­вие". Още от съз­да­ва­не­то си през XIX век жен­с­ки­ят ме­тох ста­нал сре­ди­ще на ду­хов­ност и прос­ве­та - мо­на­хи­ни­те от­к­ри­ли ки­лий­но учи­ли­ще за де­вой­ки, в ко­е­то ги обу­ча­ва­ли на чет­мо, пис­мо, смя­та­не, гръц­ки, ве­ро­у­че­ние и пе­е­не, а съ­що и на тъ­ка­не, ши­е­не и ве­за­не. А през 1871 г. Ва­сил Лев­с­ки ос­но­вал в не­го пър­вия жен­с­ки ре­во­лю­ци­о­нен ко­ми­тет на­че­ло със сес­т­ра Ев­до­кия. Мо­на­хи­ни­те и до днес па­зят скри­ва­ли­ще­то, в ко­е­то се е ук­ри­вал Дя­ко­на.

В сре­да­та на ХтХ век там ве­че жи­ве­е­ли по­ве­че от сто мо­на­хи­ни и пос­луш­нич­ки. В ми­на­ло­то би­ло жи­тейс­ка прак­ти­ка ов­до­ве­ли­те са­мо­ков­с­ки чор­ба­джий­ки да се за­мо­наш­ват. Те стро­е­ли ки­лии и взи­ма­ли при се­бе си дъ­ще­ри, внуч­ки или ня­кое бед­но род­нин­с­ко мо­ми­че да им прис­луж­ва. Днес те­зи т. нар. ки­лии всъщ­ност са мал­ки къ­щич­ки, стро­е­ни нав­ре­ме­то във въз­рож­ден­с­ки стил и съх­ра­ни­ли сво­я­та уни­кал­ност и до­се­га. Кал­дъ­ръ­ме­ни­те улич­ки, ко­и­то се ви­ят пок­рай тях, са об­г­ра­де­ни от цъф­тя­щи храс­ти и прек­рас­но под­дър­жа­на ма­нас­тир­с­ка гра­ди­на, от чи­и­то три чеш­ми те­че крис­тал­но чис­та рил­с­ка во­да.

След Ос­во­бож­де­ни­е­то ма­нас­ти­рът се из­дър­жал със сук­нар­с­т­во. С про­чу­та­та бя­ла аба, из­ра­бот­ва­на зад де­бе­ли­те му зи­до­ве, мо­на­хи­ни­те са учас­т­ва­ли в Меж­ду­на­род­но­то из­ло­же­ние в Ли­еж през 1905 г. и в Из­ло­же­ни­е­то на бал­кан­с­ки­те дър­жа­ви в Лон­дон 1907 г., как­то и в Пър­во­то бъл­гар­с­ко зе­ме­дел­с­ко про­миш­ле­но из­ло­же­ние в Плов­див през 1892 г. Гра­мо­ти­те, по­лу­че­ни то­га­ва, мо­гат да се ви­дят в днеш­на­та ма­гер­ни­ца - при­съ­е­ди­не­на­та към ком­п­лек­са на ма­нас­ти­ра Ха­джис­та­мо­ва къ­ща, къ­де­то мо­на­хи­ни­те и до днес не­у­мор­но и с лю­бов при­гот­вят ежед­нев­но хра­на.

Све­ти­те мо­щи

В ме­то­ха на 12 яну­а­ри 1906 г. уми­ра хи­лен­дар­с­ки­ят йе­ро­мо­нах Се­ра­фим. Пре­ди смърт­та си, из­пад­нал в не­мощ по­ра­ди биб­лейс­ка­та си въз­раст - над сто го­ди­ни, той дик­ту­ва ду­хов­но­то си за­ве­ща­ние. В не­го ос­та­вя на мо­на­хи­ня Те­ок­тис­та сво­я­та лич­на биб­ли­о­те­ка и до­не­се­на­та от не­го през 1839 г. от Хи­лен­дар мо­щех­ра­ни­тел­ни­ца, съ­дър­жа­ща час­ти­ци от мо­щи­те на све­ти Пан­те­лей­мон и Св. Са­ва Сръб­с­ки. По­па­да­не­то на час­ти­ца от мо­щи­те на све­ти Са­ва в Са­мо­ков не е слу­чай­но. Са­мо­ков­с­ка­та епар­хия дъл­го вре­ме се е на­ми­ра­ла в ди­о­це­за на сръб­с­ка­та Печ­ка (Ипек­с­ка) пат­ри­ар­шия. И тъй ка­то ма­нас­ти­рът "Пок­ров Бо­го­ро­ди­чен" е съз­да­ден ка­то ме­тох на сръб­с­кия Хи­лен­дар­с­ки ма­нас­тир, той е при­ю­тил част от хи­лен­дар­с­ки­те так­си­ди­о­ти (съ­би­ра­чи на по­мо­щи), ко­и­то по­ра­ди про­ме­не­на­та си­ту­а­ция в ма­нас­ти­ра през XIX век се връ­щат в род­ни­те си мес­та. Тук се съх­ра­ня­ват и мно­жес­т­во ръ­ко­пи­си и ста­ро­пе­чат­ни кни­ги.

Цър­к­ва­та  "Пок­ров  Бо­го­ро­ди­чен"

Вну­ши­тел­на­та ка­мен­на цър­к­ва "Пок­ров Бо­го­ро­ди­чен" е стро­е­на през 1837 - 1839 г. То­га­ва са нап­ра­ве­ни и дру­ги раз­ши­ре­ния - ме­то­хът бил об­г­ра­ден с ви­сок зид, пос­те­пен­но се офор­мил цял ком­п­лекс с жи­лищ­ни и сто­пан­с­ки кри­ла. Са­ма­та цър­к­ва пред­с­тав­ля­ва го­ля­ма три­ко­раб­на псев­до­ба­зи­ли­ка, раз­де­ле­на от два ре­да ко­ло­ни, свър­за­ни с ар­ки. Ол­та­рът е с три аб­си­ди, ко­е­то е ед­но от пър­ви­те пред­с­та­ви­тел­ни ре­ше­ния в цър­ков­но­то стро­и­тел­с­т­во през Въз­раж­да­не­то. От сте­но­пис­на­та ук­ра­са са ос­та­на­ли са­мо от­дел­ни фраг­мен­ти, от ко­и­то се раз­ли­ча­ват об­ра­зи­те на Бо­го­ро­ди­ца, Хрис­тос Все­дър­жа­тел и Бог Са­ва­от. Пред­по­ла­га се, че цър­к­ва­та е де­ло на трев­нен­с­кия пър­во­майс­тор Ди­ми­тър Сер­гьов. Де­ло на са­мо­ков­с­ки майс­то­ри оба­че са поз­ла­те­ни­те рез­би на ико­нос­та­са и осо­бе­но из­ра­зи­тел­ни­те цар­с­ки две­ри, как­то и бал­да­хи­нът над све­тия прес­тол и дру­ги­те цър­ков­ни ме­бе­ли. Поз­ла­те­ни­ят рез­бо­ван ико­нос­тас съ­дър­жа ико­ни на Бо­го­ро­ди­ца с Мла­де­не­ца, на Исус Хрис­тос и на бра­тя­та Ки­рил и Ме­то­дий, ко­и­то са де­ло на са­мо­ков­с­кия ху­дож­ник Хрис­то Ди­мит­ров. Ико­ни за ма­нас­ти­ра е ри­су­вал и Ди­ми­тър Зог­раф, а в нар­тек­са мо­же да се ви­ди уни­кал­ни­ят сте­но­пис с "Кри­ла­та­та Бо­го­ро­ди­ца Пок­ро­ви­тел­ни­ца", кой­то се смя­та, че е на За­ха­ри Зог­раф. Ху­дож­ни­кът е изоб­ра­зил ле­ген­да­та за спа­ся­ва­не­то на гра­да - ко­га­то тур­с­ка­та ар­мия наб­ли­жа­ва Са­мо­ков, Бо­го­ро­ди­ца спус­на­ла гъс­та мъг­ла над гра­да и го скри­ла от очи­те им. Сте­но­пи­сът бил из­ра­бо­тен през 1839 г., ко­га­то зог­ра­фът пре­ка­рал три ме­се­ца в род­ния си град.

В ма­нас­ти­ра се съх­ра­ня­ват и дру­ги ин­те­рес­ни и ред­ки ико­ни от Са­мо­ков­с­ка­та шко­ла - на св. Ни­ко­ла, св. Йо­ан Зла­то­уст, Три све­ти­те­ли и др. По сво­да на цър­к­ва­та ли­чат сле­ди от въз­рож­ден­с­ки сте­но­пи­си - де­ло на са­мо­ков­с­ки майс­то­ри.

От­къ­де ид­ва име­то "Ба­би­те"

И до ден дне­шен са­мо­ков­ци на­ри­чат Де­ви­чес­кия ма­нас­тир "Пок­ров прес­вя­тия Бо­го­ро­ди­ци" "Ба­би­те" - име­то е ос­та­на­ло от не­го­ва­та ос­но­ва­тел­ка ба­ба Фо­та. А впос­лед­с­т­вие във вре­ме­то то­ва на­и­ме­но­ва­ние е съв­па­да­ло и с го­ди­ни­те на въз­рас­т­ни­те мо­на­хи­ни, ма­кар че в све­та­та оби­тел - как­то ня­ко­га, та­ка и днес - мо­на­шес­т­во­то при­е­мат и мла­ди де­вой­ки. Но кан­ди­да­ти­те не са мно­го.

В Де­ня на храб­рост­та и свет­лия хрис­ти­ян­с­ки праз­ник, пос­ве­тен на Св. ве­ли­ко­мъ­че­ник Ге­ор­ги, най-ста­ра­та мо­на­хи­ня в пра­вос­лав­на Бъл­га­рия - май­ка Хе­ру­ви­ма, ста­на на 99 го­ди­ни. Рож­де­ния си ден пос­ре­ща със сми­ре­ние, мо­лит­ва и мно­го гос­ти. От де­се­ти­ле­тия тя оби­та­ва са­мо­ков­с­кия Де­ви­чес­ки ма­нас­тир. По по­вод го­диш­ни­на­та сес­т­ри­те от храм "Пок­ров на Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца" от­п­ра­ви­ха по­же­ла­ние Бог да й да­де си­ли и здра­ве още дъл­го вре­ме да бъ­де ду­хов­на­та мъд­рост и ра­зум в све­та­та оби­тел.

Ней­на­та ду­хов­на дъ­ще­ря - игу­мен­ка­та на ма­нас­ти­ра Пе­ла­гия, каз­ва по то­зи по­вод: "Май­ка Хе­ру­ви­ма е при­мер днес за всич­ки мо­на­си как мо­же 94 го­ди­ни да се пре­би­ва­ва са­мо в един ма­нас­тир, без ро­пот, въп­ре­ки из­ку­ше­ни­я­та, при­тес­не­ни­я­та и всич­ки не­у­доб­с­т­ва, ко­и­то е пред­ла­га­ла све­та­та оби­тел".

Май­ка Хе­ру­ви­ма ид­ва в ма­нас­ти­ра, ко­га­то е ед­ва на пет го­ди­ни, ка­то пос­ве­ща­ва жи­во­та си на пост, мо­лит­ва и вя­ра в Гос­под. Днес тя е жи­ва­та ис­то­рия на ма­нас­ти­ра. Спом­ня си мно­го не­ща, нап­ри­мер как в на­ча­ло­то на 30-те го­ди­ни на ми­на­лия век в ме­то­ха е би­ло пус­на­то елек­т­ри­чес­т­во­то. На лич­ни­те си праз­ни­ци оби­ча да по­лу­ча­ва цве­тя. "Не лъ­жи. Не по­же­ла­вай чуж­до­то. Ко­га­то ви­диш ня­кой да се мъ­чи, не стой със скръс­те­ни ръ­це, иди и му по­мог­ни". То­ва са за­ръ­ки­те от ней­ни­те ро­ди­те­ли, ко­и­то тя спаз­ва и се­га.

"Сто­ле­тия на­ред ме­то­хът е прис­тан за хо­ра­та, ко­и­то тър­сят Бо­га", каз­ва игу­мен­ка­та май­ка Пе­ла­гия. Де­сет го­ди­ни тя е би­ла в цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во, а в след­ва­щи­те пет ве­че е мо­на­хи­ня. Пе­ла­гия по­е­ма ръ­ко­вод­с­т­во­то на ма­нас­ти­ра след смърт­та на май­ка Гав­ри­и­ла, ко­я­то пък де­се­ти­ле­тия е уп­рав­ля­ва­ла ме­то­ха. В не­го, ос­вен "обик­но­ве­ни­те" пок­лон­ни­ци, са ид­ва­ли и мно­го из­вес­т­ни лич­нос­ти. Ка­то Ли­ли Ива­но­ва нап­ри­мер, за ко­я­то се знае, че по­се­ща­ва свя­то­то мяс­то и по­ма­га с ре­дов­ни да­ре­ния. Меж­ду да­ри­те­ли­те са и Илия Пав­лов, Ав­гус­тин Пей­чи­нов, Ев­ге­ни Мин­чев... Име­на­та им са из­пи­са­ни под да­ре­ни­те ико­ни и фрес­ки.

"И до ден дне­шен вра­ти­те на ма­нас­ти­ра гос­топ­ри­ем­но са от­во­ре­ни за всич­ки - и за пок­лон­ни­ци, и за греш­ни ча­да, ко­и­то ра­но или къс­но ще се вър­нат в бо­жи­е­то ло­но, и за бол­ка­та, и за ра­дост­та И най-ве­че за те­зи, ко­и­то ис­кат да прес­ко­чат през вре­ме­то, за да за­па­лят в се­бе си бъл­гар­щи­на­та", каз­ва сес­т­ра Пе­ла­гия, ко­я­то е свик­на­ла да пос­ре­ща гос­ти в све­та­та оби­тел. По­ве­че­то от тях са вяр­ва­щи, ко­и­то прис­ти­гат от ця­ла­та стра­на, за да за­па­лят све­щич­ка и да по­тър­сят уе­ди­не­ние с Бо­га. Но ид­ват и ту­рис­ти, ко­и­то сно­ват из дво­ра, над­ни­чат през про­зор­че­та­та на ма­нас­тир­с­ки­те пос­т­рой­ки, но се ин­те­ре­су­ват и от бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия и вя­ра.

В при­тих­на­лия двор на Са­мо­ков­с­кия де­ви­чес­ки ма­нас­тир ца­ри мир и дос­то­леп­на ти­ши­на. Прек­ра­чиш ли пра­га му, не­вол­но сни­ша­ваш глас, а ду­ша­та ти се из­пъл­ва с по­кой. За раз­ли­ка от го­ля­ма част от ма­нас­ти­ри­те ни, ко­и­то са си из­г­ра­ди­ли хо­тел­с­ка част с чис­то ту­рис­ти­чес­ки це­ли, в са­мо­ков­с­кия ме­тох не се пред­виж­дат ек­с­т­ри и ат­рак­ции. "То­ва е ма­нас­тир, не хо­тел", за­я­вя­ва игу­мен­ка­та Пе­ла­гия. Но с го­тов­ност раз­веж­да гос­ти­те из све­та­та оби­тел и раз­каз­ва за ис­то­ри­я­та на то­ва об­ве­я­но с мис­ти­ка мяс­то.

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички