Тук се влиза тихо, на пръсти, като в светиня. И независимо, че се намира в центъра на град Самоков, човек сякаш попада в друг свят - кътче от рая. Мястото очарова от пръв поглед с възрожденския си облик, съчетаващ се по неповторим начин с прекрасната планинска природа, с калдаръма между килиите на монахините. Дворът е подреден, навсякъде цветя и зеленина... и тишина. Тишина, прекъсвана само от звъна на камбаните или от нетърпеливи да разгледат светинята туристи. Часовниците тук са спрели преди повече от 230 години. Отчитат не време, а святост и родолюбие.
Такова място е Девическият манастир "Покров Богородичен", известен и като Метоха.
На 55 км от София и на около 8 км от курорта Боровец, той е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на България. Легенда разказва как Света Богородица разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова и манастирът бил наречен "Покров Богородичен", а патронният му празник е на 1 октомври - деня на неговата покровителка Пресвета Богородица. Един от малкото действащи манастири у нас, той е пропит с дух и възрожденска атмосфера. Прочут с гостоприемството си, комплексът, който е паметник на културата от национално значение, повече от две столетия привлича поклонници и посетители от всички краища на света.
Историята
През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. Един от тях - този на Хилендарския манастир - е женският метох в Самоков, чийто манастирски устав бил създаден по подобие на Рилския типик. Първоначално е бил девическо монашеско общежитие.
След като приела монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла една ярка българка - баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и била дълги години - до смъртта си през 1844 година - игуменка на манастира. Неин внук е Константин Фотинов - редактор и издател на първото българско списание "Любословие". Още от създаването си през XIX век женският метох станал средище на духовност и просвета - монахините открили килийно училище за девойки, в което ги обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. А през 1871 г. Васил Левски основал в него първия женски революционен комитет начело със сестра Евдокия. Монахините и до днес пазят скривалището, в което се е укривал Дякона.
В средата на ХтХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички. В миналото било житейска практика овдовелите самоковски чорбаджийки да се замонашват. Те строели килии и взимали при себе си дъщери, внучки или някое бедно роднинско момиче да им прислужва. Днес тези т. нар. килии всъщност са малки къщички, строени навремето във възрожденски стил и съхранили своята уникалност и досега. Калдъръмените улички, които се вият покрай тях, са обградени от цъфтящи храсти и прекрасно поддържана манастирска градина, от чиито три чешми тече кристално чиста рилска вода.
След Освобождението манастирът се издържал със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана зад дебелите му зидове, монахините са участвали в Международното изложение в Лиеж през 1905 г. и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 г., както и в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща, където монахините и до днес неуморно и с любов приготвят ежедневно храна.
Светите мощи
В метоха на 12 януари 1906 г. умира хилендарският йеромонах Серафим. Преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст - над сто години, той диктува духовното си завещание. В него оставя на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената от него през 1839 г. от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и Св. Сава Сръбски. Попадането на частица от мощите на свети Сава в Самоков не е случайно. Самоковската епархия дълго време се е намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. И тъй като манастирът "Покров Богородичен" е създаден като метох на сръбския Хилендарски манастир, той е приютил част от хилендарските таксидиоти (събирачи на помощи), които поради променената ситуация в манастира през XIX век се връщат в родните си места. Тук се съхраняват и множество ръкописи и старопечатни книги.
Църквата "Покров Богородичен"
Внушителната каменна църква "Покров Богородичен" е строена през 1837 - 1839 г. Тогава са направени и други разширения - метохът бил обграден с висок зид, постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Самата църква представлява голяма трикорабна псевдобазилика, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди, което е едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От стенописната украса са останали само отделни фрагменти, от които се различават образите на Богородица, Христос Вседържател и Бог Саваот. Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахинът над светия престол и другите църковни мебели. Позлатеният резбован иконостас съдържа икони на Богородица с Младенеца, на Исус Христос и на братята Кирил и Методий, които са дело на самоковския художник Христо Димитров. Икони за манастира е рисувал и Димитър Зограф, а в нартекса може да се види уникалният стенопис с "Крилатата Богородица Покровителница", който се смята, че е на Захари Зограф. Художникът е изобразил легендата за спасяването на града - когато турската армия наближава Самоков, Богородица спуснала гъста мъгла над града и го скрила от очите им. Стенописът бил изработен през 1839 г., когато зографът прекарал три месеца в родния си град.
В манастира се съхраняват и други интересни и редки икони от Самоковската школа - на св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възрожденски стенописи - дело на самоковски майстори.
Откъде идва името "Бабите"
И до ден днешен самоковци наричат Девическия манастир "Покров пресвятия Богородици" "Бабите" - името е останало от неговата основателка баба Фота. А впоследствие във времето това наименование е съвпадало и с годините на възрастните монахини, макар че в светата обител - както някога, така и днес - монашеството приемат и млади девойки. Но кандидатите не са много.
В Деня на храбростта и светлия християнски празник, посветен на Св. великомъченик Георги, най-старата монахиня в православна България - майка Херувима, стана на 99 години. Рождения си ден посреща със смирение, молитва и много гости. От десетилетия тя обитава самоковския Девически манастир. По повод годишнината сестрите от храм "Покров на Пресвета Богородица" отправиха пожелание Бог да й даде сили и здраве още дълго време да бъде духовната мъдрост и разум в светата обител.
Нейната духовна дъщеря - игуменката на манастира Пелагия, казва по този повод: "Майка Херувима е пример днес за всички монаси как може 94 години да се пребивава само в един манастир, без ропот, въпреки изкушенията, притесненията и всички неудобства, които е предлагала светата обител".
Майка Херувима идва в манастира, когато е едва на пет години, като посвещава живота си на пост, молитва и вяра в Господ. Днес тя е живата история на манастира. Спомня си много неща, например как в началото на 30-те години на миналия век в метоха е било пуснато електричеството. На личните си празници обича да получава цветя. "Не лъжи. Не пожелавай чуждото. Когато видиш някой да се мъчи, не стой със скръстени ръце, иди и му помогни". Това са заръките от нейните родители, които тя спазва и сега.
"Столетия наред метохът е пристан за хората, които търсят Бога", казва игуменката майка Пелагия. Десет години тя е била в църковното настоятелство, а в следващите пет вече е монахиня. Пелагия поема ръководството на манастира след смъртта на майка Гавриила, която пък десетилетия е управлявала метоха. В него, освен "обикновените" поклонници, са идвали и много известни личности. Като Лили Иванова например, за която се знае, че посещава святото място и помага с редовни дарения. Между дарителите са и Илия Павлов, Августин Пейчинов, Евгени Минчев... Имената им са изписани под дарените икони и фрески.
"И до ден днешен вратите на манастира гостоприемно са отворени за всички - и за поклонници, и за грешни чада, които рано или късно ще се върнат в божието лоно, и за болката, и за радостта И най-вече за тези, които искат да прескочат през времето, за да запалят в себе си българщината", казва сестра Пелагия, която е свикнала да посреща гости в светата обител. Повечето от тях са вярващи, които пристигат от цялата страна, за да запалят свещичка и да потърсят уединение с Бога. Но идват и туристи, които сноват из двора, надничат през прозорчетата на манастирските постройки, но се интересуват и от българската история и вяра.
В притихналия двор на Самоковския девически манастир цари мир и достолепна тишина. Прекрачиш ли прага му, неволно снишаваш глас, а душата ти се изпълва с покой. За разлика от голяма част от манастирите ни, които са си изградили хотелска част с чисто туристически цели, в самоковския метох не се предвиждат екстри и атракции. "Това е манастир, не хотел", заявява игуменката Пелагия. Но с готовност развежда гостите из светата обител и разказва за историята на това обвеяно с мистика място.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com