Свършва ли ерата на СДС? Защо сините са осъдени на вечни раздори? Може ли ГЕРБ да се настани в нишата им? И за какво си струва да викаш днес на площада? "Стандарт" попита "барда на революцията" Васко Кръпката.
- Васко, какво мислите за последните люти разправии в СДС?
- Не ги следя много, но прочетох например писмата на Иво Беров и Надежда Михайлова. Тъжно е това, което става в СДС. Но пък същото се случи в цяла Източна Европа. Навсякъде злите сили окупираха медиите - създадоха си свои телевизии и вестници. Милиционерите създадоха обществено мнение, в което управлението на сините беше тотално оплюто. Никой не се сеща, че благодарение на това управление сме в Европа, излязохме от хватката на Москва, пътуваме из Европа без визи. На никой не му пука за постиженията, всички гледат единствено негативните неща, които се случиха - корупцията на първо място. Те свързват синьото управление само с неуспехите, което не е справедливо. Самите сини ръководители пък не направиха нищо да отговорят на тази пропаганда. Самите те се разделиха. Още когато Иван Костов създаде ДСБ - за мен това беше краят на тази романтична епоха, която изживяхме всички хора, които за идеята бяхме на митингите. Не съм очаквал от политиците кой знае какви духовно извисени постъпки. Ясно е, че в политиката ще си подлагат крак един на друг. Насред цялото оплюване всеки ден ме срещат хора и питат: "Защо скачахме по митинги? Какъв беше смисълът?". Основният смисъл беше да бъдем свободни, да имаме право на мнение и на избори. Вярно, че комунистите ни управляват, но този път не са дошли с калашниците на Москва, а чрез избори. Бодигардът на Тодор Живков, далавераджиите на Сакскобургготски - всички дойдоха на власт чрез избори. Ние се борихме да има избори и да има банани по магазините. Оттук нататък си зависи от народа.
- СДС изпълни историческата си мисия, но като че ли не успя да формулира нови стратегически цели, които не са свързани с миналото?
- СДС не успя да издържи на съблазните от продажбата на идеите. От друга страна, не издържа на тоталната атака на милиционерите. Все пак не съм загубил надежда. Принципно дали ще се казва СДС или по друг начин, тази енергия на хората, които не искат да са роби, които бяха на митингите, съществува в едно или друго измерение. Вярвам в тази енергия, тя не е само политическа.
- А виждате ли как тази енергия може да се вгради в нова партия или движение?
- Не, аман от нови партии. Нещата се размиха с новите партии. По целия свят има двупартийни системи. Ако носителите на автентичните демократични идеи намерят път да стигнат до хората, както аз намирам път към моята публика чрез музиката, те ще ги подкрепят. Разликата между СДС и ГЕРБ е, че навремето Петър Стоянов посрещна "Лед Цепелин" на летището, а Бойко Борисов посреща сръбски чалгаджийски кифли като Лепа Брена и Цеца Величкович. Затова за мен днешните управляващи не могат да заместят сините традиционни десничари.
- Емил Кабаиванов се договори с ГЕРБ за място в Конституционния съд, номинира Петър Стоянов - и това отприщи караницата в сините редици. Грешка ли беше търсенето на съюз с управляващите?
- Нямам точна представа какво се случва, но не съм съгласен с каквито и да било договорки с днешното управление. Разбира се, не си кривя душата да твърдя, че България днес е по-зле отколкото при Станишев. Не мога да кажа, че не ми харесват магистралите, които се строят. Но въпреки това смятам, че СДС не трябва да се заиграва с ГЕРБ. Те обаче мислят за собствения си гръб, за оставането си в парламента - това са твърде ниски измекярски каузи, които не ми харесват. Смятам, че трябва да се мисли по-глобално и да бъдат честни пред идеята, заради която народът ги е избрал. Идеята е да не се съюзяват със злите сили.
- Напоследък зачестиха младежките протести - "Анонимните" излязоха с маски на улицата, други хвърляха домати. Как ви се виждат тези прояви в сравнение със сините митинги от 1990-91 г.?
- Това, което беше в началото на 90-те, няма как да се повтори. Както фестивалът в Уудсток е бил само веднъж - през 1969 г. Всяка година се провежда фестивал на същото място, но нещата не са същите и не могат да бъдат. Онази еуфория няма как да се върне, тя е безвъзвратно изживяна. Но винаги, когато има справедлива кауза, аз съм на площада. Подкрепям протеста с доматите, подкрепям студентите, които правиха "България не е Биг Брадър" - протест срещу подслушването на интернет, подкрепях учителите. Когато полицаите ме поканиха на тяхната стачка, отидох с китарата. Подкрепям протестите и смятам, че винаги трябва опозиция на всяко управление, тъй като опозицията е коректив. Не обичам комунистите, защото са избили цялата опозиция, когато са дошли на власт.
- Днешните комунисти по-различни ли са от тези през 1990 г.?
- По-различни са - по-нагли, по-богати и по-безпардонни.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
