Четвъртък,

Много приемни семейства канят сирийчета

От: Администратор -
3066
Много приемни семейства канят сирийчета
A
A
A

Ще има ли съкращения сред социалните работници? Ще натовари ли бежанската вълна и без това крехката ни система за социално подпомагане? Има ли ефект от обвързването на помощите с образованието на децата в бедните семейства? За отговор на тези въпроси се обърнахме към директора на Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов.

- Г-н Иванов, и вие ли получихте писмото от финансовия министър за 10% съкращения в Агенцията за социално подпомагане?

- Аз не съм виждал такъв документ. Вероятно защото сме второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Получава се първо на ниво министерство. Но с оглед казаното вече от министър Хасан Адемов не очаквам да има съкращения в агенцията. Причината е, че хората в системата - основно социални работници, са на терен и не могат да се причислят към чистата администрация. Тяхната работа е да обслужват социално слабите групи, да правят посещения по домовете. Намаляване на броя им би затруднило много социалното подпомагане. В звената на агенцията в цялата страна работят 4500 души. Един социален работник по закрила на детето е натоварен едновременно с 40-50 случая, което е доста висок процент по европейските норми. А иначе на един служител се пада да обслужва средно 2000 души.

- А има ли припокриване на дейности с други звена?

- Не. Ако имате предвид Държавната агенция за закрила на детето, нейните функции освен контрол по спазване правата на децата са да осъществява координация с всички органи за закрила на детето. А те са над 10.

- Струпването на толкова много бежанци в страната натоварва ли с нови ангажименти агенцията?

- Не бих казал. Със законите вече е регламентирано, че всяко лице, което придобие статут на бежанец, се ползва от всички права на българските граждани, с малки изключения. Той може да ползва абсолютно всички видове помощи. Просто трябва да подаде молба в териториалните дирекции на АСП. Колегите там помагат за попълването й, тъй като бежанците не владеят езика. За да получат обаче помощите, те трябва да се регистрират в бюрата по труда като хора, търсещи работа. За децата и за майките режимът е друг. Те получават помощ като самотен родител, без да изискваме дохода на съпруга, тъй като се предполага, че няма къде да го намерим.

- Колко чужденци, получили статут, са се обърнали към вас за социални помощи?

- До момента са много малко - десетина от началото на годината. Повече ангажименти сме имали с деца, които са изоставени или не са придружени от родител. Но досега срокът за получаване на статут бе сравнително дълъг. Агенцията за бежанците обаче смята да го съкрати до 21 дни. Което, разбира се, ще промени коренно ситуацията.

- Все пак 900 души вече са получили статут на бежанец от началото на годината по данни на Агенцията за бежанците. Как си обяснявате, че само десетина са поискали помощи?

- По принцип всички са уведомени какви права имат. Предполагам, че някои са започнали работа при познати. Други може би изчакват нещо друго, а трети най-вероятно са отпътували от страната.

- Споделяте ли притесненията, че хилядите бежанци след получаване на статут ще натоварят социалната ни система?

- Ние сме страна по международни договори, така че сме длъжни да окажем подкрепа. Естествено, че ще увеличат работата на АСП. Естествено, че ще се изискват допълнителни разходи. Но ние имаме готовност и мисля, че ще се справим. В момента разполагаме с ресурс да окажем подкрепа, няма проблем с изплащането на помощи. Изпратил съм заповед до всички поделения в страната как да се реагира при поява на чужденците. В момента се прави превод на арабски на законодателството ни за правата им. Тази информация ще бъде разлепена в центровете за временно настаняване.

- Обмисля ли се заради бежанците догодина да се иска по-голям бюджет за социално подпомагане?

- Ако броят нарасне драстично, естествено, че ще искаме повече средства.

- Има песимистична прогноза за 40 хиляди души.

- Ясно е, че ако това се изпълни, ще натовари системата и ще трябва да се търси помощ. Но това ще е правителствено решение.

- Какво става с децата бежанци без придружител? След като получат статут, кой поема грижата за тях?

- Търсят се близки и роднини сред чужденците, при които да бъдат настанени. Ако такива няма, търсим приемни семейства. Вече има достатъчно желаещи да станат приемни родители за тези деца. В повечето случаи става дума за сирийски деца. Другата държава, за която бежанци получават същия статут, е Мали, там също има военни действия. До момента детски добавки са дадени на 45 деца, а помощи за хора с увреждания получават 7 бежанци, енергийни помощи - само един. Децата бежанци обаче, за да получават детски добавки, трябва да отговорят на същите условия както всички български деца -доход под 350 лв. на член на семейството плюс редовно посещение на училище и направени ваксинации.

- Обвързването на помощите с посещението на децата на училище има ли ефект? Дисциплинира ли родителите, които не пращат децата си?

- Да, това влияе на родителите. Целта на тази мярка обаче не е да ги лишим тях и децата от тази помощ, а да се посещава училище. През миналата година заради неизпълнението на това условие са спрени месечните помощи за 6000 деца, докато тази година са 4000. Детските добавки обаче се спират за само два месеца. А ако родителите са на социални помощи, те получават само 30% от тях за определен период. При такива санкции те обикновено отново пращат децата си на училище. Но тук трябва по-активно да се намеси и МОН, което да стимулира децата от тези рискови семейства да влизат в клас. Защото само със санкции не става.

- Как би изглеждал механизмът на ваучерно подпомагане за тийнейджърите на 16 и повече години вместо даването на 35 лв. всеки месец?

- И сега в Закона за социално подпомагане са предвидени т.нар. социални инвестиции в децата. Те обаче се прилагат в единични случаи, когато сме убедени, че родителите вместо да изхарчат тези пари за отрочетата си, ги изпиват. Тогава социалните работници купуват чанти, тетрадки, анцузи.

Случвало се е директори на училища да ни информират, че еднократната помощ за първолака няма да стигне до него и тогава отново социалните работници вместо пари купуват необходимите неща за един ученик. Но това се прилага рядко - не повече от 1000 случая на година. Що се отнася до ваучери за по-големите, засега е само идея, трябва да се разработи.

- Освен че детските надбавки ще се вдигнат с 5 лв. до 40 лв. догодина, се заговори и за повишаване на подоходния критерий от 350 на 400 лв. Това би довело до достъп до тези помощи на почти 90% от децата, нали така?

- Да. При 1.2 млн. деца сега детски получават 809 000 - малко под 80%. За мен прагът от 350 лв. не е нисък. Все пак става дума за 350 лв. на лице. Ако едно семейство е четиричленно, това никак не е нисък доход на родителите. Но все пак трябва да се има предвид, че това е помощ, тя трябва да е насочена към най-нуждаещите се. Е, държавата е приела, че това са тези с доходи под 350 лв. и че доходи над тази сума са достатъчни за отглеждане на дете. За една бедна държава като България да отделя годишно 466 млн. лв. за детски добавки не е толкова лесно. Освен това все се забравя да се отбележи колко пари се дават за децата с увреждания. Постоянно се говори, че държавата не дава никакви пари. Ако догодина минималната заплата стане 340 лв., тогава едно дете с увреждане ще получава около 240 лв. месечно плюс двойни детски добавки от 70 или 80 лв., плюс интеграционни добавки 30 лв. Стават 340-350 лв. Със сигурност не са достатъчно, но в никакъв случай не са нищо. Тук дори не включвам вече изградените множество социални и здравни услуги за деца с увреждания, които са в подкрепа на семействата и са напълно безплатни.

- Увеличават ли се хората, които изпадат на социални помощи?

- Да, през последните години се забелязва такава тенденция. От началото на кризата броят им се е увеличил с близо 11 000 до към 56 000 лица и семейства в момента. Много хора останаха без работа, наложи се да преминат в системата за социална закрила, а след това и до крайния етап - социално подпомагане.

- Говори се, че ромите много добре са подучени как да преживяват само на различни видове социални помощи. И ако се хванат на работа, няма да може да изкарат толкова. Вярно ли е това?

- Това са спекулации. Има наистина роми, които живеят по този начин. Но нека не забравяме, че за да получават социални помощи, те трябва да полагат 14 дни всеки месец общественополезен труд към общината. Сумите, които получават, в никакъв случай не са толкова високи, че да е по-изгодно да се живее по този начин, отколкото да се работи. Социалната помощ е 59 лв. Никой от ромите не би могъл да си изкара по този начин дори и минимална заплата. Някои казват: с 10 деца изкарват 350 лв. на месец. Ами да зададем въпроса: как се хранят 10 деца?

Освен това сме взели широк диапазон от мерки, за да не допускаме злоупотреби със средства от системата. Понякога някои успяват да ни подведат за известно време, все пак обслужваме близо 1.5 млн. лица по различни закони. Но когато установим злоупотреба, нарушителят е задължен да върне всички средства. Най-често лъжат, че нямат никакви доходи. Но след като отидем да видим къде живее, се разбира, че не е точно така.


Всички новини от категория Интервюта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички