Четвъртък,

Европа е на първа позиция в състезанието по иновации

От: Администратор -
A
A
A

Европейският комисар по изследвания, наука и иновации Карлош Моедаш бе в София миналата седмица. Той участва в неформалния съвет по конкурентоспособност, в който се включиха министрите на държавите членки на Европейския съюз, отговарящи за ресорите "Индустрия" и "Научни изследвания". Пред „Стандарт" Карлош Моедаш коментира срещата и развитието на областите иновации и научни изследвания.

-Господин еврокомисар, какви бяха вашите очаквания за неформалната среща на министрите, отговарящи за конкурентоспособността?
-Българското председателство на ЕС много правилно реши да проведе дебат на министерско ниво за конкурентоспособността в Европа. Със завръщането на растежа, работните места и инвестициите, Европа също се „завърна". Сега можем да се фокусираме върху поставянето на основите за това този растеж да стане устойчив. Европа все още е изправена пред проблем с производителността. Той може да бъде решен единствено като се прегърнат нововъзникващите иновации и технологии. В същото време, природата на иновациите бързо се променя. Ние сме на прага на нова вълна иновации, при които дигиталните технологии ще срещнат физическия свят – представете си за момент изкуствен интелект, автопилоти, роботи или 3D принтиране. Така че срещата от миналата седмица предостави отлична възможност да обсъдим къде се намираме в настоящия момент и къде искаме да стигнем. Българското председателство избра не толкова обичаен, но много успешен неформален формат. Той ни предостави уникалния шанс да обсъдим два важни за бъдещето на изследванията и иновациите в Европа въпроса – засилването на иновациите и инвестирането в човешки капитал.

-Как виждате бъдещето на изследванията и иновациите на Стария континент?
-На прага сме на нова вълна иновации. Те стават все „по-дълбоко технологични" и се връщат към научните си корени. Европа може да започне това подновено състезание по иновации от първа позиция, имайки предвид, че е лидер в научната област. Трябва обаче да превърнем това лидерство, което имаме в научната сфера, в лидерство в областта на иновациите и предприемачеството.
Това изисква да се справим с някои от нашите най-големи недостатъци. Политиката на иновации и на национално, и на европейско ниво, трябва да се приспособи към промените, които налага динамиката в развитието на иновациите. Това засяга също така и следващата програма на ЕС за финансиране на иновации и изследвания, предложенията за която ще започнат да се приемат тази година. Ще трябва да разработим по-пригодена за бъдещето регулаторна рамка, която съчетава едновременно предвидимост и гъвкавост. Трябва също така да подкрепяме повече пробивите в областта на иновациите, които могат да създават нови пазари, тъй като това ни липсва в Европа. Нужно ни е още да имаме целенасочен подход при финансирането на изследванията и иновациите в публичния сектор, така че да предизвикаме повече частни инвестиции в тази област.

-Смятате ли, че Европа и България в частност могат да се превърнат в световен център за иновации?
-Европа вече е глобален лидер в научната област и може, а и трябва, да има важна роля в развитието на иновациите. На Стария континент има и много компании, които са иновативни лидери в своите сектори. Аз вече посочих някои от най-важните задачи, които трябва да решим – да създадем правилните регулации за иновациите, да позволим на компаниите да превръщат постиженията в науката в продукти и услуги, да привличаме частни инвестиции и да засилим разпространението на знанието и иновациите във всички региони на Европа. Това изисква упорити и продължителни усилия както на европейско, така и на национално ниво.
България има потенциала да допринесе за тези амбиции на Европа. Страната ви има историческата възможност да засили икономическия си потенциал и да се възползва максимално от своите предимства. Едно от неоспоримите предимства на страната ви са високообразованите и умеещи хора. България има също така голям потенциал в области като информационните и комуникационните технологии, както и биотехнологиите. Когато в тези области има подходящи инициативи, те могат да се превърнат в здрава основа, върху която да се построи по-силна система за иновации в страната. Ето защо е толкова важно за страни като България да реформират своята система на изследвания и иновации и да увеличат тяхната ефективност и качество. Така те ще превърнат тази система в ключов играч в прехода към икономика и общество, основаващи се на знанието и иновациите. България показа ясен ангажимент да следва този план като покани група независими експерти, които да се запознаят с нейната система на изследвания и иновации и да излязат с препоръки за реформи. Този преглед на българската система за научни изследвания и иновации, направен през 2015 г. в рамките на Хоризонт 2020, предостави ключови насоки, които да помогнат за консолидирането на системата около националните стратегически приоритети. Последващите действия в рамките на същия инструмент препоръчват на българските власти как да изградят отворена, прозрачна и последователна система за финансиране на изследванията и иновациите на базата на постигнатите резултати. Ако България успее да изпълни дадените й съвети, съм убеден, че това ще е значителна стъпка към създаването на по-благоприятни условия за иновации.

-Каква е основната цел на Европейския иновационен съвет?
-Няма съмнение, че изследванията и иновациите са жизненоважни за бъдещия напредък на Европа. На континента науката е на световно ниво, има много таланти и голям индустриален капацитет. Много малко обаче са иновативните фирми, които откриват нови пазари и се превръщат в големи глобални играчи. Много стартиращи компании не могат да получат финансиране, така че да се разраснат и често избират да се преместят извън Европа. По този начин ние губим. Тук идва моята визия за Европейския иновационен съвет. С него ние искаме да създадем водеща инициатива за пробивни иновации, привличащи най-добрите специалисти и свързващи екосистемите на национално и регионално ниво. Това ще помогне рисковият капитал да стига до хората, занимаващи се с иновации, а те от своя страна – да получават подкрепата, от която се нуждаят за тяхната многообещаваща, но и пазарно рискова работа. Вече дадохме старт с пилотната фаза на Европейския иновационен център през последните три години на Хоризонт 2020. Трябва обаче да отидем по-далеч в изграждането на напълно развит Европейски иновационен център за следващата оперативна програма за изследвания и иновации, която ще наследи Хоризонт 2020. Ето защо създадох група от специалисти на високо ниво, която да съветва ЕК за нужните реформи в подкрепа на иновациите в ЕС. Тази група вече излезе с първите си препоръки. Нейният член Бинди Кариа беше в София заедно с нас, за да ги представи. Те вече привличат голям интерес в Европа. Когато бях в Давос, имах възможността да предоставя на френския президент Макрон копие с препоръките. Макрон е голям поддръжник на идеята за засилване на радикалните иновации.

-Българските учени са сред най-добрите в света, но не са добре платени. Какво е нужно, за да се промени това?
-България има известно превъзходство в науката, но тя като цяло винаги може да става по-добра. За момента публичните разходи за изследвания и технологично развитие са сред най-ниските в ЕС, равнявайки се на едва 0,21% от БВП през 2016 г. Ниското ниво на тези публични разходи пречи на усилията на България да укрепи своя иновативен потенциал. Целта във вашата Национална стратегия за научни изследвания е да се увеличи публичния бюджет за изследвания на 1% от БВП до 2025 г. Приветстваме тази цел, тъй като тя е много необходима. Тя трябва да получи подкрепата на всички институции – както на правителството, така и на парламента. Само това обаче няма да бъде достатъчно. Увеличаването на публичните средства трябва да върви ръка за ръка със силен ангажимент за прилагане на реформи, така че да се гарантира ефективността на финансирането. Фрагментацията на системата трябва да бъде намалена, а професията на изследователите трябва да стане по-атрактивна.

-Какъв е размерът на средствата, които българските изследователи и учени ще получат за този програмен период?
-Финансирането по Хоризонт 2020 е след кандидатстване по проекти чрез публични конкурси. Предложенията се оценяват от независими експерти. Така че няма конкретни суми, отпускани на страните-членки, както е по други програми. От началото през 2014 г. българските бенефициенти са участвали 343 пъти в проекти на Хоризонт 2020 и са получили почти 57 милиона евро.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички