Четвъртък,

Църквата трябва да ползва и социалните мрежи като трибуна

От: Администратор -
A
A
A

Избраният в неделя Видински митрополит Даниил избра вестник "Стандарт" за първото си интервю пред медия. Предлагаме първата част от разговора с Негово Високопреосвещенство.

- Ваше Високопреосвещенство, първо да ви поздравя за неделния избор и да ви попитам какво следва от тук насетне? Вие вече сте канонически избран митрополит на БПЦ и член на Св. Синод. Какво следва от тук нататък?
- Благодаря за поздравлението. Да, с неделния канонически избор вече стъпвам в правата и задълженията на Видински митрополит. Първото нещо след избора ще бъде въдворяването ми на митрополитската катедра в събота. Тогава предстои запознаването ми с обстановката, както знаем от подготовката за изборите имаше вълнения. Вярвам, че изборът, който се извърши по установения ред, ще внесе умиротворение. И се надявам при съвместната ни работа с хората, с клира, със служителите в митрополията, нещата постепенно ще тръгнат и ще има напредък. Първите стъпки ще ги плануваме, когато видим с кое е най-належащо да се започне. Основното внимание ще се обърне на богослужебния живот, защото там е центърът. Нито добрата администрация, нито стопанските дейности, не могат да заместят богослужението. Няма ли го мирът в сърцето и душата на човека, никакъв напредък не може да има.
Колкото и добра християнска просвета да има в момента, тя не е достатъчна, защото светът грабва хората с много повече средства, отколкото ние предлагаме за противодействие. Вече вярвам, че при съвместната ни работа нещата, които е необходимо да се вършат ще се направят. С Божията помощ се надявам работата да потръгне.

- От седем години сте викариен епископ на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. В работата си там създадохте първия български манастир в Щатите. Изградихте братство. За Видинска епархия пък знаем, че има доста монаси и монахини. Докато сте били в САЩ сте имали възможност да погледнете отстрани на България. Има ли у нас криза в монашеството? Как могат да се запалят младите хора към този начин на живот? Защото много често говорим за просвета, неделни училища, за енорийски живот, но някак си от общественото внимание отбягва въпросът за монашеството ?
- В Америка преди 10-20 години повечето православна литература не е била преведена.
Макар, че първите православни монаси идват още през 1790 г. и започват организиран църковен живот там. Все пак в САЩ има манастири с по 50 монаси и добре уредени женски свети обители.
Факт е, че дори в една Америка, където православието е сравнително ново, има повече манастири и повече монаси отколкото в една България, в която повече от хиляда години Православната църква съществува и работи.
По-малко са и спрямо другите съседни православни страни като Гърция, Румъния и Сърбия. Дори в една Албания има подем на църковния живот през последните години. Това означава, че отговорът отново се крие в необходимостта от повече работа в просветата, във вярата, защото монасите са авангардът на църквата. Когато хората се раждат в православно семейство, от деца виждат родителите си как се молят, как решават всеки един проблем от гледна точка на това кое богоугодно житейско решение да избере човек.
Защото вярата е в практическите неща, тя е в ежедневието на хората. И когато това нещо липсва, как тогава в детската душа може да се появи желанието за монашески живот ? При мен това се появи, аз съм расъл с материалистическо възпитание и образование, но вярата достигна до мен с търсене. Но чак, когато се отвори този прозорец към вярата, тогава ще дойде и това желание. Вярата и божията благодат заместват всички липси – онова, което не ни достига.
Когато детето расте в православна среда, тогава още като чиста детска душа той носи и научава нещата така, както научава езика и нравите. Затова едва след създаването на добър енорийски живот, създаването на семейства, където православната вяра е на почит, след едно поколение можем да очакваме, че ще има повече монаси. Това е един естествен ред. На времето около почти всяко едно населено място е имало по няколко манастира. Това какво говори? От къде са дошли монасите в тях ? Това са хора, които са раснали там и са посещавали манастира. Майката, бащата, бабата ги е водила, виждали са, запознавали са се с монасите, живели са и знаят каква е обстановката в манастира и това е бил един естествен процес.
Първоначалната работа е в енориите, за да има просвета и постепенно вярата да достигне до семейството, до дома. Децата да растат във вярата. Когато това се случи, тогава и нашите манастири ще се напълнят отново с монаси. Работата е в енориите, работата е с хората. Това е един основен приоритет.

- Предишният Видински митрополит Дометиан беше изградил добри взаимоотношения с пограничните епархии на Сръбската православна църква и Румънската православна църква, които са близки с епархията му. Какви ще са вашите отношения с тези епархии?
- Естествено е тези връзки да се продължават и да се укрепват. Господ е казал, че двете най-големи заповеди, които са отправени към нас православните християни – любовта към Бога и любовта към ближния. Ние не можем да имаме любов към ближния, ако не го познаваме, ако не сме се срещали с него, ако не живеем заедно и ги няма тези връзки. Затова съвместният живот, познанството и поддържането на тези добри взаимоотношения е присъщо е да се развива. Ще се обърне внимание на това нещо. Ние има много какво да видим от сърбите и румънците по отношение на монашеството. Така че от всяка гледна точка развиването на добри взаимоотношения ще бъде от полза и за нас, и за тях.

- Срещу митрополията във Видин на отсрещната страна на улицата се намира джамията. Връзките на митрополията с мюфтийството, с мюсюлманското вероизповедание, са били традиционно добри в епархията. Вие как ще процедирате от тук насетне с представителите на мюсюлманското вероизповедание?
- С всички хора ние търсим мир. Търсим добро съвместно съжителство, като в същото време уважаваме напълно свободата, която Господ е дал на всеки един човек да избира вярата се. Има ли нужда да споменаваме, че от векове живеем заедно. Аз идвам от Родопския край, където местното българско население е претърпяло различни тежки събития. Било е обърнато по вяра, но след това векове християни и мюсюлмани живеят заедно. Аз съм отрасъл в такава среда. Наши съседи са били мюсюлмани и доброто общуване, съвместният начин на живот като съседи, е естествено. Пак казвам, че ние уважаваме свободата на всеки човек и искаме също и нашата свобода за вероизповедание да бъде уважавана. По този начин се надяваме традиционното добро съжителство да продължи и занапред.

- И в този ред на мисли как да говорим за Христос на хората, които не искат да чуят за него ?
- Ние сме длъжни да говорим за Христос и Църквата има своята трибуна. На всяко едно богослужение свещеникът тълкува и говори за светото писание на достъпен език. Така, че то да влиза в нашите умове и сърца. Църквата може да организира и неделни училища. Имаме и трибуната на социалните мрежи. Видинска епархия
има фейсбук-страница, която я четат хора, които са от всякакво вероизповедание. Бог е говорил на всички човеци и Неговото послание е до всеки един, който иска да чуе. А който избере да не чуе, няма да го стори. Няма как да знаем предварително дали един мюсюлманин, будист или представител на юдейското вероизповедание,
ще ни чуе или не. Затова ние ще използваме трибуната, която ни е предоставена.
Идвам от САЩ и имам преки впечатления от енории в епархията, където хората са били от юдейско потекло и вяра, както и от католическа и протестантска семейна среда. Ние не можем да знаем дали те ще искат да ни чуят.
Затова нашата проповед ще бъде до всеки един човек, а как той ще избере да се отнесе с казаното, вече Господ му е дал свободата да го стори.

(Очаквайте продължение на интервюто с митрополит Даниил в следващия брой на „Стандарт")

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички