Рак отнесе актьора, изиграл младия Маркс и още сто роли в театъра и киното
Само преди два месеца в препълнената камерна зала на Народния театър Йорданка Кузманова и Мариус Донкин четяха стихове от най-новата книга на своя колега и приятел Венцислав Кисьов. "Усмивката на Бога" не бе просто томче с поезия, а изповед на човек, готов да литне и със собствените си очи да види тази усмивка. Беше много вълнуващо, весело ("На сцената съм му била и любовница, и майка", смееше се неостаряващата Дана), хубаво. Липсваше само авторът. Той за кой ли път бе в някоя от софийските болници. Уж за малко. Лекарите обаче обещаваха, че на следващата премиера ще чете стиховете си сам.
Днес в 7 часа сутринта Венцислав Кисьов отлетя от този свят. Ракът на белите дробове победи след двегодишна битка. Последните му дни бяха истински ад. Медицината се оказа безпомощна, след като стори всичко по силите си. Актьорът угасна в дома си. Той ще остане завинаги на 67. Кисьов е роден в Любимец. Завършва езикова гимназия в Бургас и актьорско майсторство във ВИТИЗ, в класа на проф. Боян Дановски. Първата му роля е Ромео в габровския театър. Жулиета е младата Калина Попова, бъдещата му съпруга, с която не се разделя никога. В творческата биография на Венци има над сто роли в театъра, телевизията и киното, но в спомените на повечето българи той ще си остане младият Маркс от сериала за автора на "Капиталът". Тази роля му носи Ленинска награда, първата, която в СССР дават на чужденец. След 10 ноември 1989 година обаче тя е повод за злобни подмятания и пълно отрицание от страна на новоизлюпените демократи. Заради Маркс те са готови да зачеркнат не само таланта, но и всичко останало, което е създал - значими образи в "Мера според мера", "Ешелоните на смъртта", "Борис Първи" "В името на народа".
Иван Гранитски е човекът, който два пъти в трудни моменти подава ръка на Венци Кисьов. Той е и издател на пет от шестте му книги. Малко преди промените актьорът е уволнен от "Сълза и смях". Тогава той е зам.-директор, а конкретният повод е пиесата на Петър Маринков "1000 метра над морето". Тя не се харесва на властта, а в такива случаи тя не се шегува. Гранитски го назначава за арт директор в издателство "Захарий Стоянов". С пословична упоритост актьорът организира литературни четения, изложби, празници на изкуството в Албена. Следва ново назначение в "Сълза и смях". След конкурс, на 2 юни 2006 година, Кисьов става директор.
Зрителите и колегите му са свидетели на огромните усилия, които той хвърля за укрепването и успеха на един от най-старите столични театри. Публиката пълни салона, но поредната реформа изхвърля директора на улицата. Човек на честта, унижен, Венци повече не се качва на сцената. "Не аз се отказах от театъра - мен ме отказаха", казваше той. Издателство "Захарий Стоянов" отново го приюти. Но стресът след уволнението вече е отключил коварната болест. Рутинен преглед няколко месеца преди това показва, че той е съвсем здрав.
"Болестта на Венци е резултат от лошото време, в което живеем. Тя порази много талантливи актьори от неговото поколение, които си отидоха млади. Не пощади и него, въпреки че много се бори. Когато му разказах колко вълнуваща е била премиерата на последната му книга, той много се зарадва. Обещах да направим още една и той чакаше с нетърпение. Венци беше социален човек. Не се тревожеше толкова за собственото си здраве, колкото за трагичното състояние, в което бе държавата ни, за разпада на ценностите и идеалите", казва Гранитски.
Авторитети се изказват ласкаво за поезията на Кисьов. Последните му стихове са родени от болката, от борбата с тежката болест, от усещането за идващия край, от любуването на дъжда, цветята, слънцето. Трагизъм и нежност са събрани в няколко реда.
Освен артист, поет и преводач, професор Венцислав Кисьов бе и педагог, под чиито грижи във факултета по изкуство на Югозападния университет в Благоевград млади таланти се учеха на актьорска майсторство. А преди това, в детската школа, водена от него, първите си уроци по театър получиха Филип Аврамов, Деси Бакърджиева и други млади звезди.
От днес Венцислав Кисьов ще чете стихове и ще се радва на усмивката на Бога. Сигурно там ще му е по-добре. Може би няма да го мъчи страшната болка, причина за която не бе само болестта. Дано горе той намери по-хубавия свят. Онзи, за който той мечтаеше на земята. Поклон.
Опелото е в сряда от 12,30 часа в софийската църква "Свети Седмочисленици".
Денят е кратък и животът - кратък.
Защо сме толкоз многословни?
Не е ли по-добра за нас съдбата,
когато глътнем думите отровни?
Успели някак си да проумеем
величието в нас на тишината,
душите ни започват да се смеят,
излишни стават мигом и словата.
Светът със думи кухи е оплетен
и ни покриват те с неясни мрежи.
О, хора, опомнете се и спрете
излишните и пагубни брътвежи.
Денят е кратък и животът - също.
Да помълчим със своята тревога
и нека бавно в нас да се завръща
мълчание с усмивката на Бога.
Венцислав Кисьов
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
