Варна
Български учени, архитекти, проектанти, инженери и други специалисти подновяват идеята за прокопаване на плавателен канал Русе – Варна. Съвместното съвещание на инициативния комитет с представители на местната власт и специалисти се проведе в морската столица. Дойдоха областните управители на Варна, Русе, Шумен, Търговище, Добрич и кметовете на Белослав, Девня, Нови пазар, Русе и други. Присъстваха и секретарят в Министерството на икономиката и енергетиката Красимир Янков, председателят на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов, както и заместник-кметът по транспорта в общината кап. Свилен Крайчев.
Инициативният комитет е създаден и е работил още в периода 1970 – 1982 г., припомни главният проектант инж. Цоню Михайлов. 3000 български инженери и архитекти са доказали в проучвателна проектна документация, че прокопаването на водна връзка между Русе и Варна би довело само до положителни последици за хората и селищата в региона.
Проектът е бил с два маршрута, съобразно Транспортен коридор 7. Избран е вариантът от Варна до Русе, с дължина 192 км. Другото трасе до Тутракан отпада още преди 30 години. Три са били основните цели – промишлено водоснабдяване, напояване на земеделски земи и транспорт.
С актуализирането на проекта той може да бъде логичният и удобен завършек на стратегическа връзка по речния плавателен път Рейн – Майн – Дунав и Дунав – Одер – Елба, смятат инициаторите.
Така могат да се посрещнат най-големите кораби, преминаващи през Суецкия канал, Дарданелите и Босфора в Черно море.
По новия воден път се съкращават 8 дни плаване и над 2100 морски мили, включително и разходите по тях. Сега към тези дейности може да се прибави и производството на електроенергия от ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове и газови централи от предвидените в проекта 5 стъпала за повдигане на корабите и 4 за спускането им при различна денивилация.
Разработката е по западни стандарти, като каналите в Германия, Холандия и Франция, с възможност за плаване на кораби с дължина до 110 метра и ширина от 11, 4 м. За обслужването на трасето и съоръженията по него ще бъдат ангажирани постоянно и 2 000 души. Остойностяването на проекта сочи ориентировъчната цифра от 4,5 млрд. лева, като след построяването му съоръжението ще може да се самофинасира и издържа.
Навремето високата цена е била една от пречките за неговата реализация. Разговор между Тодор Живков и Николае Чаушеску решил съдбата на проекта, смятат ветераните. Сега Румъния има своя канал Черна вода – Кюстенджа и се готви да изгражда речна връзка от Букурещ до Дунав, а България няма нищо.
В момента румънският канал се задъхва от претоварване, а това е сериозен аргумент в наша полза, смятат морски специалисти.
Затова и срещата във Варна отвори темата за дискусии и идеи, които да претеглят плюсовете и минусите на един такъв проект в съвременната обстановка.
И сега не липсват скептици и черногледци, но те са необходимите грешници за каузата. Идеята е след обсъжданията да се направи предложение до президента и Министерски съвет за възраждане на проекта и осъвременяването му, съобразно новите международни и стратегически дадености.
Ако идеята се приеме, ще се пристъпи към реална организация по осъществяването на проекта, както и събирането на всички необходими аргументи за финансиране му от фондовете на ЕС.
Намерения за изграждането на воден път между Дунав и Черно море през българска територия води началото си от средата на XIX век. Тогава още, в рамките на Османската империя, са били обсъждани възможни варианти за пряка връзка между двете водни магистрали, успоредно със строежа на железопътната и шосейната комуникация между Русе и Варна.
След Първата световна война, съзнавайки важното геостратегическо място на България, започват конкретни проучвания. Основният проблем е финансирането на конкретния проект, което се оказва не по силите на страната ни.
Не се намират и заинтересовани държавни или частни финансови групи, които да го подкрепят.
През 1972 г. запчоват нови проучвания, а през 1973 г. по силата на редица държавни и правителствени документи започва и проектиране на канала с комплексно предназначение.
Работата по него и други спомагателни разработки продължава до 1982 г., когато е спряна и засекретена под кодовото название „Аспарухов вал 680”.
Добромир Радушев
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
