Търсим чиния за полет до Марс

Москва. "Казвам се Диего Урбина", усмихва се млад мъж с къса черна коса и бърза да се качи на трибуната. Облечен е в специалния син екип "оувър-оу" на "Марс500" и е един от шестимата млади мъже, които 520 дни симулираха полет до съседите ни от Марс.

Бъдещите пътешественици обитаваха специален контейнер, подготвен от Европейската космическа агенция (ЕКА) в околностите на Москва. Великолепната шесторка прекара в него в пълна изолация почти година и половина. Вероятно е имало много инциденти, но днес никой не говори за това. Експерименталната симулация приключи в края на миналата година, а преди седмица се състоя официалната й премиера. В централата на ЕКА в Дармщат "Мистерии"-те на "Стандарт" също имаха свой представител.

"Най-трудното беше да свикнеш, че ще си с тези хора на това тясно място толкова много време. Трябваше да сме научени как да преодоляваме евентуални конфликти бързо, преди още да са станали факт. И все пак човек не може да се надмогва лесно, нека не се залъгваме! Не знаете какво е 520 дни без новини от твоите приятели и твоето семейство. Усещаш липсата на слънцето, което познаваш, на земния въздух, а храната е съвсем различна. И все пак човек е способен да го изтърпи!", казва Диего Урбина, по професия електроинженер, от Италия.

Михаел Каан е аналитикът на мисията, който следял симулацията от Центъра за наблюдения на космическото движение в Дармщат (Хесен) през цялото време. "Полет до Марс е възможен и сега го доказахме експериментално! Има обаче много задачи за решаване. На медицината й трябва още време да неутрализира радиоактивната среда", изтъкна Каан. Именно нивата на радиацията трябваше да измери по пътя до Марс българското изобретение "Люлин-Фобос".

Джаджата, дело на учени от БАН, се намираше на борда на руския апарат "Фобос-Грунд", който миналата есен трябваше да излети към Червената планета. Но нещо се случи и мисията се провали.
На космическия форум в Германия се коментираше неофициално, че апаратът на братушките, който трябваше да кацне и да вземе проби от марсианския астероид Фобос, е имал тайна мисия.

Според появилите се подозрения руснаците са искали да оттренират сценарий Армагедон. Все повече космически камъни дават заявка в близко бъдеще да ударят планетата ни. В Москва осъзнавали, че ни липсва опит, с който астероид, летящ към Земята, се отклонява от курса с помощта на ядрен заряд. Точно това са искали да направят братушките и през ноември. Те щели да взривят по-безобидна бомба на марсианската протолуна Фобос, но след излитането мистериозно изгубиха връзка с апарата си "Фобос-Грунд".

Специалистите в Дармщат бяха единодушни, че най-сериозният проблем си остава нивото на техниката. Трябва да се появят качествено нови разработки, подобни на технологиите, с които инопланетни цивилизации посещават от хилядолетия нашата планета. "Имайте предвид, че космическият кораб, с който трябва да летим до Марс, ще бъде транспортиран на части в Космоса. Все още не можем да сглобим такава огромна структура на Земята (11 500 тона), ще се опитаме да го направи в орбита", сочи Михаел Каан.

Д-р Томас Райтер е германски астронавт, генерал от Луфтвафе-Германия и понастоящем ръководител на най-привлекателния отдел на ЕКА, който някои наричат евроастронавтика. Той е човекът, който може да ни каже докъде мечтите на пионерите Сергей Корольов, Фон Браун и Шаубергер може да се сбъднат в наши дни. Когато му задаваме този въпрос обаче, започва да говори за финанси и да бъдещето.

"Задайте ми този въпрос след четвърт век. Анализирам как се развиват технологиите и смятам, че след 20-25 години можем да развием точно тази технология. Сега е моментът човечеството да си отговори и на въпроса дали въобще го иска. Трябва цялото човечество да се постарае за общата мечта", патетичен е Райтер.

Изводът, който се носи във въздуха на залата, е, че ако някой не ни даде наистина фантастична технология, полетът до далечни планети на този етап е немислим.

Астрофизици като Грегори Бенфорд, Улрих Валтер и Огуст Месен ни свалят отново на земята. Те изтъкват, че едва в последния половин милион години Земята се обитава от хора и е прекалено смело да твърдим, че познаваме нейната история.

През 2005 г. беше открита планетата "двойник на Земята" в съзвездието Глизе 581. С това се наложи да се дефинира понятието Хабитална зона на непозната планета. Това са условия, в които е възможно съществуването на вода с температура от 0 до 100 градуса по Целзий. 90% от твореното на Земята, наречено живот, е протекло именно във вода, при това под формата единствено на едноклетъчни организми.

Как обаче са се появили химическите елементи на живота на нашата планета и как от тях са се получили молекулите, аминокиселините и като резултат едноклетъчните, остава загадка. Предполага се, че за тази химическа еволюция са били нужни между 600 и 700 милиона години. Учените изчисляват още, че възможността да съществува извънземна цивилизация като нашата, при това само в нашата галактика, е 1% от 100 милиарда.

"Със сегашната технология можем да осъществим връзка със сателитен телефон до Юпитер, но поради бавната скорост, с която светлината се движи - от 299 792 км/сек, ще трябва да се чака доста часове, докато стигнат думите ни там. Според нас в границите на реалното е да се смята, че съществува разумен интелект в Космоса, който притежава по-напреднали и най вече по-бързи технологии от нашите. Това обаче не означава нищо за нас като човечество, защото това е един вид игра на покер, в който се чака изключително дълго", заявяват астрофиците.