Лятото дойде, а с него и нетърпимите жеги. Завчера в страната ни бе обявен жълт код за високи температури, в края на седмицата ни чакат 40 градуса, а топлата вълна мъчи Европа още от миналата седмица. И когато навън всичко се топи от топлина, лекарите предупреждават да внимаваме с климатиците, защото температурните разлики вътре и навън могат да са пагубни за здравето.
Новата седмица започна с опасни жеги. В понеделник почти в цялата страна термомерътът отчете над 30 градуса, затова в по-голямата част от България бе обявен жълт код заради горещините. Предупреждението бе в сила за областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русеа, Силистра, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково и Кърджали.
Вчера бе малко по-хладно, но с гръмотевични бури. Очакванията са, че през седмицата температурите ще продължат да се повишават като в събота е възможно да ударят 40-41 градуса в някои региони. Синоптикът от НИМХ Анастасия Стойчева заяви, че именно събота ще бъде един от най-горещите дни. „При нас
абсолютният максимум в страната е бил на 5-и юли 1916 година
когато температурата е била 45.2 градуса. Засега все още не очакваме такива температури. Около 2-ри юли се очаква рязко понижение на температурите с около 20 градуса", обясни Стойчева.
Голяма част от Европа също е обхваната от гореща вълна. Горещините са най-силните от 2005 година насам. В Испания, Португалия и Великобритания температурите вече са над 30 градуса. Горещините във Франция са най-силни от 12 години насам и достигат 40 градуса. Властите оповестиха безплатен телефонен номер за спешни обаждания и взеха мерки за защита на най-уязвимите граждани. И в Испания температурите вече са 40 градуса. В Холандия температурата е над 35 градуса. От вчера там започна прилагане на план за борба с ефекта от горещините при възрастните хора.
Италианските метеорологични служби съобщиха, че през предстоящите дни очакват най-тежката гореща вълна от 15 години насам, като температурите ще надхвърлят 40 градуса. Това утежнява ситуацията с водните резерви там, тъй като за шест месеца валежите са намалели с 1/3.
Световната метеорологична организация коментира, че
Земята изпитва поредна изключително гореща година
и че жегите са подранили, счупвайки множество рекорди.
Лекарите и у нас, и в Европа, съветват в жегата да бъдем много внимателни с температурните разлики и климатиците. В помещенията те трябва да са настроени на температура, която е по-ниска от външната най-много с 10 градуса, предупреждават специалисти. Смяната в градусите при излизане може да доведе и до смърт. Преди години бебе на година и половина почина в град Сански Мост, северозападна Босна и Херцеговина, вследствие такъв температурен шок.
Детето било изведено от автомобил, в който температурата била с 20 градуса по-ниска от външната. Лекарите констатирали, че сърцето на момиченцето е спряло.
Лекарите съветват още, когато температурите навън са много високи, да се пият повече течности, като се избягват кафето и алкохолът, както и тежките и мазни храни. В горещините трябва да се консумират основно плодове и зеленчуци, а до обяд да се изпиват осем чаши течност, най-добре вода. Спиртните напитки, особено концентратите, не са препоръчителни, като изключение е ограниченото количество бира. Количеството на бирата е индивидуално, но 300-500 милилитра е допустимо.
Бирата съдържа голямо количество калий
който е полезен за летните горещини. При потенето човек отделя голямо количество електролити, а калият компенсира тази загуба. Хората с високо кръвно налягане не трябва да намаляват предписаните им дози лекарства или да изключват някой от медикаментите от терапията си. Общо е схващането, че в жегата периферните съдове се разширяват се и се стига до понижаване на нивото на кръвното налягане. Това не винаги е вярно, тъй като има по-голяма опасност от възникване на внезапни хипертонични кризи с неврологична симптоматика, особено когато някой е спрял да пие някое от лекарствата си, обясняват специалистите. Жегите нямат особено влияние върху честотата на инфарктите. В по-топлите дни обикновено намалява и симптоматиката при пациентите с коронарна болест, специално при тези, които имат стенокардия. Всъщност студът е това, което провокира по-тежките кризи. Топлината е опасна при хипертонични кризи или може да доведе до топлинен удар. Симптомите на топлинния удар са главоболие, отпадналост, евентуално повишаване на телесната температура. Трябва веднага да се потърси лекарска помощ, защото това не е ситуация, която подлежи на самолечение. Хората със сърдечно-съдови заболявания или проблеми с кръвното налягане да избягват разходките в обедните и следобедните часове на деня.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
