София. Днес в Алма матер каца метеорит. Е, поне парче от него. Софийският университет ще стане единственият извън пределите на Русия, който ще приюти в музея си къс от Тунгуския метеорит, паднал в Сибир през юни 1908 г. Парчето е получено от ректора проф. Иван Илчев като дар от университета в Красноярск с молба да го изследваме. То върви "в комплект" заедно с парче от скала, претърпяла метаморфоза, след като метеоритът се взривил над земята.
"Тунгуският метеорит е бил най-големият фойерверк в чест на независимостта на България - кацнал е само три месеца преди обявяването й", шегува се ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Като историк той си признава, че не разбира от метеорити, но точно Тунгуският палел въображението му от дете. И има защо - това е явление, за което дори самите учени градят обяснения, близки до научната фантастика. Неговите домакини в Красноярск например изразили, макар и предпазливо, версията, че в момента, когато метеоритът се е взривявал над тайгата, нагоре от нея се е издигал космически кораб. Освен тази хипотеза съществуват и обяснения, че това всъщност не е метеорит, а комета, извънземен космически кораб и дори частичка антиматерия. Самият проф. Илчев разгледал късчето под електронния микроскоп на домакините си в Красноярск и видял, че то се състои от стотици подобия на малки пружинки на химикалки. Всичките - с големина няколко микрона. Тепърва предстои и нашите учени да го подложат на анализ.
"Ще отрежем малко късче от него, ще го полираме и ще го погледнем под електронен микроскоп", разказва зам.-деканът на геолого-географския факултет доц. Филип Мачев. "За съжаление нашата апаратура във Физическия факултет прави само качествен анализ - тоест какво се съдържа в него, но не и количеството". Микроскоп, който да анализира количеството, има БАН, така че учените от академията също са поканени да надникнат в тунгуския къс и да участват в проучването му. Според доц. Мачев десетките обяснения за произхода на тунгуското чудо се дължат на необичайния факт, че то не е издълбало кратер при съприкосновението си със земята. Ако е метеорит, такъв би трябвало да има. Затова и загадката толкова години привлича учените. Впрочем в първите двадесетина години след взривяването си метеоритът не е бил изследван. При неговия взрив растителността в един огромен радиус от 2000 кв. км просто изчезва, а
отблясъците от взрива видели чак в Лондон
Когато след 20 г. геолози си пробиват път до мястото, то вече е обрасло с нови растения и много от възможностите за проучване са безвъзвратно погубени.
Това впрочем не е единственият метеорит, който ще кацне на петия етаж на Алма матер, където се намира музеят по минералогия. До момента там има 38 подобни отломъка. Някои са от Австралия, други от дъното на Тихия океан, а има и съвсем нашенски - например късчета от село Гумощник, Троянско, и от село Дебнево. Парче, намерено край Силистра, пък е изпратено във Франция за изследване и вече със сигурност е установено, че то е част от астероид. Имат и късове от най-големия метеоритен кратер, който се намира в Германия. За него се знае, че космонавтите от "Аполо" преди излитането се провеждали тренировките си там, защото се е предполагало, че на Луната камъните са подобни. "Не знам дали е истина, не съм виждал лунен камък", шегува се доцентът. Като изключим лунните камъни, в музея на практика има образци от почти всички видове камъни, минерали и полезни изкопаеми, които могат да се срещнат. Редом с метеоритите стоят късове от Етна, Везувий и Санторини. Зад друга витрина пък могат да бъдат видени късове скала със златни жили и дори малки диаманти от Южна Африка и Бразилия. "Това ли е най-ценното", питаме. "Ако говорим за парична стойност, може и да са диамантите. Но имаме камъни, които вече не могат да бъдат намерени в природата, защото находищата са изчерпани. За нас те са с несравнима стойност", обясняват музейните работници. В интернет за редките парчета се вихри истинска търговия. Преди време например музеят на Алма матер пострадал от набезите на
крадци, които изнесли част от находките
По-късно доц. Мачев попаднал в нета на колекционер от САЩ, който се оказал притежател на един от откраднатите късове. Как обаче е стигнал до него, е мистерия, тъй като крадецът така и не е бил заловен. "Последната ни придобивка е колекцията на големия наш учен доц. Ангел Ангелов, който съпругата му ни продаде на доста прилична цена. Тя е особено ценна, защото всички камъни са от България. И са над 800, още не сме проучили всичките", разказва доц. Мачев. Осъществили покупката при пълна секретност, "защото ако ги бяха надушили други, изобщо нямаше да ги купим. Щяха да изкарат от тях многократно повече, като ги разпродадат на парче на колекционерите", разказва ученият. Любопитното е, че традицията повелява късовете скали и минерали да бъдат увити във вестник, когато ги продават или даряват. Увити в парчета руска преса достигнали до нас и двата къса от тунгуската тайга. Друга необяснима традиция е всяка скала да бъде с големината на пощенска картичка и да се изсече на ръка, вместо да се реже.
Самият музей в Алма матер е пред солиден юбилей - 120 г. Навремето дори е преживял бомбардировките над София, защото се е помещавал в сградата на Биологическия факултет близо до радиото. Тогава голяма част от колекцията е погубена. По времето на социализма пък замисляли на негово място да направят музей на идеологията, но геолозите се възпротивили. И в крайна сметка спечелили. По този повод философът проф. Николай Василев възкликнал "Геологията победи идеологията".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
