Мариан Вълев-Куката: Без кино мога, без достойнство - не - Любопитно

София. Мариан Вълев стана абсолютен хит с ролята си на Куката в телевизионния сериал на БНТ "Под прикритие".

- Кое е последното нещо, което те направи щастлив?
- Нещо много простичко. Прекарах един хубав неделен ден. Приятели, кино, вечеряхме, разговаряхме. Най-ценните моменти са миговете, прекарани с най-близките ти хора, със семейството, за съжаление, моето е далеч в момента. С приятелите, с човек, с когото можеш да споделяш, без да бъдеш изкуствен, да не се налага да правиш добро впечатление и да играеш някаква роля. Приятел, с който може да си ти. Но понякога всеки има трудни моменти, в които настроението му не е чак толкова приповдигнато и хората наоколо не са длъжни да понасят лошото ти настроение. Това имам предвид - да играеш роля. Но аз съм отговорно момче и винаги върша каквото трябва. Винаги се появявам, когато трябва да рекламирам филм или сериал.
- А ако имаш да кажеш нещо обществено важно?
- Аз съм на принципа, че всеки трябва да бъде на мястото си. Неетично от моя страна е да давам коментари или да изразявам отношение към неща, които другите вършат. Това не означава, че съм страхлив. Когато действително е вложена някаква градивност - да, намесвам се. Ритъмът на живота ми в момента е простичък - върша си работата и се стремя да бъда полезен с мъничко на хората, които са около мен, независимо дали са ми близки или не. Майка ми казваше: "Направи добро, пък го хвърли зад гърба си."
- Живееш в София, а синът и майка ти във Варна.
- Те приемат работата, която върша, и се радват за мен, защото знаят, че тази работа ме прави щастлив.
- Какво искаш да възпиташ в сина си?
- Да е отговорен. Искам да прави елементарната разлика между добро и зло.
- Нека се върнем назад във времето до момента, в който замина за Щатите, в момента, в който излезе "Граница" - големият ти пробив?
- Това е бил етап от живота на едно младо момче, на 23 години, което си помисли, че е стигнало тавана на развитието си, и съвсем авантюристично реши да изостави всичко, което е постигнало с много труд. Никога не съм принадлежал към актьорските среди, не го и крия. Буквално кандидатствах във ВИТИЗ, за да взема полагаема отпуска от казармата. Взеха, че ме приеха. То взе, че ми стана интересно. С много труд и любов започнах да се развивам като актьор и стигнах до едно ниво. Каниха ме в много театри, имах главна роля в киното. И съвсем присъщо за един млад човек, дори наивно, си казах: "Какво повече? Постигнах тук всичко. Чака ме ново предизвикателство!" Естествено е, че е замесено и момиче. Нормално е младият човек да вярва в любовта, в принадлежността на двама души един към друг и с лека ръка захвърлих всичко, което съм постигнал, в името на любовта. Направих го, не съжалявам.
- Младите нормално вярват в любовта, а порасналите не вярват ли?
- Все още вярват. Това е най-прекрасното нещо, което човек може да изпита.
- След като разбра, че момичето, с което замина, не е твоят човек, как се разви животът ти?
- Не съм опитвал като актьор. Не вярвам, че българин може да успее там. Едни приятели бяха изпращали мои снимки тук-там. Аз често се шегувам, но е самата истина, че единственото, за което ме поканиха там, беше порнофилм. Ние сме актьори. При един оператор ситуацията е различна, защото той говори на своя универсален език. Докато ние говорим на литературен език. Думите при актьора са просто върхът на айсберга. Тези думи ти служат да изразиш някакви емоции, характер, начин на мислене. Често казвам, че ако един актьор не може да мисли, говори и разбира Шекспир на езика, на който работи, резултатът няма да е добър. Остава опцията ням филм, но вече няма такива.
- Как? "Артистът" тази година обра 5 оскара.
- Ето, същият този актьор не може да го накараш да говори английски. Пък и аз абсолютно вярвам в народната принадлежност. Аз съм българин. Още едно от клишетата, в които вярвам. Мисля, че моето място е тук. Затова се върнах. Не е заради любов. Аз не съм чак толкова влюбчив. Пък и реално никога не съм заминавал. Бил съм месеци, години на някакви места, но не означава, че съм заминавал някъде.
- Как беше приет последният ти филм - комедията "Корпус за бързо реагиране"?
- Съдейки по тази дума "боксофис", филмът е приет много добре. Чувайки тук-там, реакциите са положителни в повечето случай. Не отидох на срещите със зрителите, които направихме в няколко града. Откровено - избягах. Не обичам да гледам филмите, в които участвам. Трябва ми време, за да мога да ги погледна спокойно. Включително и "Под прикритие". Не знам защо.
- Как ти се отрази времето между "Граница" и "Лов на дребни хищници"?
- Играх пет години в театъра, после снимах други филми. Така че реално времето, в което ме е нямало, са десетина години. Отрази ми се добре. Имах време да осмисля някои неща, да си дам сметка какво обичам, какво искам да правя, какво не, какви компромиси съм способен да направя и какви не. Имам позиция за нещата, която не е случайна и не ми е щукнала просто ей така. Знам, че мога и без кино. Знам, че мога и с него. Това, че не съм актьор, не значи, че животът е свършил. Единственият начин, по който моят живот може да свърши, е да загубя достойнството си. Ако трябва да бъда честен и откровен, аз ще бъда честен и откровен независимо от това, какво ще ми струва! Ето, позволявам си да нападна и да провокирам мисли в определен кръг български продуценти и режисьори. И не ме е страх, че, видиш ли, няма да ме вземат във филмите си. Защото началото на духовната смърт на една личност е със загубата на достойнството. А аз няма да направя това нещо със себе си. Ето такива неща осъзнах в годините, когато ме нямаше. Въобще не ми пука, ще говоря каквото си мисля и ще казвам истината в очите. И когато някой е нечестен на гърба на нещо, което обичам - в случая киното, аз ще му кажа: Ти си нечестен!
- Свободен си.
- Аз съм абсолютно свободен и ще изразявам мнението си свободно. Въобще не ме е страх, че няма да снимам следващите 10 години, защото знам много добре, че мога и без това. Но не мога без достойнство!
- Като карането на колело ли е актьорската професия? Забравя ли се?
- Не. Ментално може да не излезеш от форма. При нас нещата винаги започват ментално и емоционално. Но колкото повече практикуваш, играеш различни характери, толкова по-уверен и силен ставаш, толкова повече започва да работи фантазията ти, което е страшно важно за един актьор.
- Трудно ли беше, когато се завърна?
- Трудно, но много приятно. Не си спомням да съм бил толкова мотивиран като в "Лов на дребни хищници". Четири месеца преди да започнем снимки, концепцията за моя герои и за хората наоколо, защото останалите персонажи трябваше да бъдат избрани спрямо моята роля, беше, че той е борец. При което аз направих един сериозен компромис с тялото си и качих около 30 кг. Направиха ми силиконови счупени уши, счупен нос. Промяната беше фрапираща дори и за мен. Но това доведе и до физически увреждания, няколко пъти вдигах високо кръвно, защото се тъпчех по осем пъти на ден с килограми месо. Тренирах зверски много. И дойде моментът, в който трябваше да направим проби с камерата 15 дни преди старта на снимките. И гледката беше ужасяваща. Като видяха резултата, режисьорът Цветодар Марков и екипът тъжно ме погледнаха и осъзнах грешката, която направих. За 15 дни отслабнах с 25 кг. Това са ужасяващи компромиси със здравето, но пък резултатът си заслужаваше. Не става дума за това, че съм взел награда за главна роля. Става дума за вътрешно удовлетворение. Но тези 15 дни не мога да ги забравя цял живот.
- Би ли го направил отново?
- Да, абсолютно.
- От "Лов на дребни хищници" досега все ти поверяват ролите на мутра, лошо момче.
- На мен всъщност това ми харесва. Защото в крайна сметка се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда. Да, аз играя лоши момчета, но те всъщност са добри. Куката е добро момче, Синатра е добро момче. Единият се грижи за възрастната си леля и взима благородни решения. Другият обича безкрайно семейството си, готов е дори да се пожертва в името на тези тежки думи - приятелство, чест, достойнство.
- По какво работиш в момента?
- Имаше два проекта, които отказах с огромен респект към сценаристите и режисьорите. Не бих искал да се превърна във всичкояден актьор само и само да съм пред камерата.
- В този случай, ще те видим ли скоро на голям екран?
- Да, ще снимам скоро. Но не мога да кажа все още нищо повече.
- Каза, че имаш особен връзка с театъра.
- Да, много особена. Връзката ни е все едно съм се развел с жена, пък искам да бъда с нея. Ту го обожавам, ту го мразя. Но там ще бъда точно толкова безкомпромисен, нямам намерение да се превръщам в проекция на болните амбиции на някои режисьори да бъдат оригинални.