Казанлък. Във време, в което религията продължава да ни разделя, в казанлъшкото Долно Изворово православни и мюсюлмани заедно градят своите молитвени домове. През първия си мандат кметът Ферид Бекиров решил да вдигне минаре на джамията в центъра на селото. Идеята била на местния фурнаджия. Той не бил от най-заможните, но пък бил готов да помага с каквото може. Младият кмет, тогава само на 36, приел с ентусиазъм предложението. В онова безпарично време можели да си позволят да плащат надница само на енинския майстор строител бай Стоян, нает да направи кофража на 22-метровата игла от бетон и тухли. Общите работници по списък, воглаве с кмета, се редували да помагат на майстора. Включили се не само мюсюлманите, но и българи от селото. "Изградихме минарето за 3 месеца без нито един лев от държавата, само с доброволен труд и дарения на хората", припомня си със задоволство първия си успешен изпит селският първенец.
Още преди да изтече първият му мандат през 1999 г., навръх празника на селото 6 май Бекиров ударил първа копка и на православен храм. Съвсем естествено го нарекли "Св. Георги Победоносец" - на покровителя някогашното Средно Изворово, сега квартал на селото. Започнали да събират дарения, но лептата на хората се оказала повече от скромна. Като сменили парите от дарителската касичка след деноминацията на лева, събраните пари излезли едва 142 лв.
Тогава един хляб беше 600 лв.посочва за сравнение колко скромна наистина е била сумата Бекиров. Той вече бил наясно, че и храма, както минарето могат да вдигнат само с доброволен труд и дарения. Изтърколили се няколко лета и зими, но кметът не се отчайвал и търпеливо набирал съмишленици. Като семейството архитекти, Доротея и Жоро Христови, приятели на кмета, които направили безвъзмездно архитектурно-строителния проект на сградата. Като строителния предприемач Константин Карагитлиев, който с охота дарявал неведнъж строителни материали и цимент. Като десетките жители на двата квартала в селото, иззидали храма буквално с двете си ръце. Сред тях сега пък имало и мюсюлмани, върнали услужливо жеста на своите православни съселяни. По време на строителството живи пари похарчили кажи-речи пак единствено за заплатата на същия майстор бай Стоян, вдигнал някога и минарето.
"Старозагорският митрополит Галактион освети православния храм "Св. Георги Победоносец" на 26 май, 14 г. и 20 дни след първата копка, посочва неимоверно дългия път на градежа кметът Бекиров. Но е горд, че и владиката, и самите миряни са го нарекли "малко бижу". Всеки, който е надникнал дори в двора на малката черквица, сигурно ще се съгласи, че тази оценка никак не е пресилена. И заради стилната ограда, която опасва целия имот. И заради каменната чешма до портата, и заради входната врата с фина дърворезба. Същото изящество и тънък вкус лъха и вътре в самия селски храм - от иконостаса, от самите прозорци, които греят в ефектна стъклопис в синьо.
Така един мюсюлманин кмет записва завинаги името си сред ктиторите на православната обител в Долно Изворово. "Изгради се този пречист храм в лето 2013-о с благословията на Негово високопреосвещенство Старозагорския митрополит Галактион и при градоначалието на Ферид Бекиров...", пише на видно място вътре. За него самия обаче по-важно е нещо друго. "В кв. Средно Изворово повечето жители са християни, а никога не са имали черква, една свещица нямаше къде да запалят", посочва кметът. И смята за нещо съвсем естествено, че хора с различни вероизповедания са градили заедно своите молитвени домове. "Нали десетте Божи заповеди за праведен живот - не кради, не лъжи, не убивай и т.н., са в основата и на християнството, и на исляма", задава въпрос и към себе си Ферид. Мнозина от съселяните му търсят корените на неговата толерантност в родовия му корен по майчина линия.
Преди 9 септември 1944 г. дядо му, православен българин, е бил кмет на кв. Средно Изворово, тогава самостоятелно село. Неговата дъщеря, майка на Ферид, се омъжила за мюсюлманин, в едно време на по-голяма верска търпимост. Някои казват, че приела другата вяра в името на любовта
Други - че запазила тайно в душата си православието.
Това за кмета Ферид Бекиров обаче няма никакво значение. Защото вече пети мандат е дал обет да служи еднакво и на мюсюлмани, и на християни. "Много направи за хората. Ние сме от малкото села с канализация и асфалтирани улици, нямаме проблем вече и с водата", казва 53-годишният Петко Узунов, убеден, че и сега да има избори, пак ще гласува за Бекиров. На Фатма Кискинова пък преди 5-6 г. се запалила къщата. Лично кметът се хвърлил да гаси пламъците заедно с другите хора. "Ей такива хора трябва да издигаме нагоре, разтропани, добри, които мислят за нас", подкрепя я Зейнеб Ахмедова. Тя работи в казанлъшката фирма "Катекс", но си живее в уреденото и спокойно Долно Изворово. "Неслучайно са го кръстили така, наистина е железен (б.а. - ферид на турски буквално означава "желязо", "железен"), думата му на две не става", хвали кмета и неговият връстник Али Хайрлов. Той се преселил преди време в Турция, но когато си дошъл на гости, не можал да се нарадва, че селото става все по-хубаво и по-уредено.
Самият Ферид Бекиров пък си мечтае за оня комшулук навремето свързвал като роднини хората от селото, независимо дали са българи или турци. "Всяка къща имаше обща врата към съседния двор и винаги можеше да я отвориш и да влезе у комшията, да побъбрите, да пиете по една", припомня си това добро старо време Ферид. Първият пирон в комшулука според него удря т. нар. Възродителен процес. Безумната теория на Тодор Живков и компания искаше да изкара едва ли не всички български турци "ислямизирани българи". "И тогава, и сега нетърпимостта, омразата между различните етноси се насъскват отгоре", убеден е кметът на Долно Изворово Ферид Бекиров. Селото, в което православни и християни заедно търсят пътя към храма.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
