Сряда,

Генерал обявява дуел на Стамболов заради шавливата си жена

От: Стоян Праматаров -
2407
Генерал обявява дуел на Стамболов заради шавливата си жена
A
A
A
  • Михаил Савов жъне победи на фронта, но не може да се оправи с дворцовите интриги
  • Бащата на модерната ни армия си пати заради хубавата Срамайда

 

Някои историци го тачат като един от създателите на българската войска, смел пълководец донесъл бляскави победи по фронтовете на Сръбско-българската и Балканската войни. Други го считат за един от основните виновници за избухването и поражението ни в Междусъюзническата война и за „маша” на цар Фердинанд. Но, каквото и да са оценките за генерал Михаил Савов, името му остава водещо във военния и политически живот в началото на ХХ век.

Бъдещият генерал е роден на 26 ноември 1857 г. вСтара Загора. Учи първоначално в Хасково, Пловдив и Априловата гимназия в Габрово. По време на Априлското въстание е ученик в Галатасарайския лицей в Цариград. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София и през 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Две години по-късно заминава да учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург. След завръщането си в България през 1885 г. започва служба в милицията на Източна Румелия в Пловдив. Същата година е произведен в чин капитан и е назначен за адютант по строевата част на армията.

По време на Сръбско-българската война се включва от първия ден в отбиване на сръбското нашествие като командир на левия фланг в битката при Сливница. Отразява атаките на Дринската дивизия. И отказва да изпълни заповедта на командващия Западния корпус майор Аврам Гуджев да отстъпи позициите си. Така спомага за разгрома на Моравската дивизия в боя при Гургулят. След края на войната работи в Генералния щаб, а по време на Августовския преврат през 1886 г., довел до детронирането на княз Александър Батенберг, като началник-щаб на Пловдивската бригада подпомага усилията на командващия я полковник Сава Муткуров в организирането на отпор на превратаджиите и изгонването им от София. По време на Регентството до възкачването на княз Фердинанд на българския престол, Михаил Савов е военен комендант на Пловдив. През 1887 г. е произведен в чин майор и служи като помощник на военния министър и в Генералния щаб. На следващата година става флигел-адютант на княз Фердинанд. През 1891 г. е назначен за военен министър в кабинета на Стефан Стамболов и същата година е произведен в чин подполковник. През 1904 година става генерал - майор, 4 години по-късно генерал-лейтенант.

Но колкото бляскава е военната кариера на ген. Савов, толкова

пълен с перипетии е личният му живот му живот.

През 1886 г., докато служи в Пловдив, бъдещият генерал Михаил Савов се запознава с хубавицата Смарайда Милкова, племенница на Иван Евстатиев Гешов, и се сгодява за нея. Смарайда има сестра Мамота и двете са меко казано „популярни” сред пловдивския хайлайф.  Така, логично, след време до него достигат слуховете за леконравното поведение на бъдещата му съпруга и честолюбивият генерал търси начин да се откаже от дадената дума. Три месеца след годежа Смарайда получава анонимно писмо от неин бивш любовник, в което пише, че иска да поднови интимните си контакти с нея. Савов занася анонимката на градоначалника Димитър Свещаров и го моли да открие автора му. Тъй като писмото е предадено от циганче, стражарите арестуват 80 ромски деца и едно от тях признава и показва дома на човека, който му е дал писмото. Оказва се, че авторът на писмото е приятелят на Михаил Савов Шмит Кулли. Неочакващ такава развръзка, офицерът прибира анонимката и моли Свещаров да забрави за случая. На следващата година в навечерието на сватбата Савов заявява на годеницата си, че се отказва от годежа. Майката на Смарайда отива в двореца и изплаква драмата на княгиня Клементина, а чичо й Иван Ев. Гешов запознава Фердинанд с проблема. Вследствие на целия натиск военният министър Сава Муткуров вика Савов при себе си и му поставя ултиматум – или да се ожени, или да бъде уволнен от армията. Изборът е ясен. Сватбата е бързо организирана в дома на Гешов като кумове стават Султана и Рачо Петрови. На следващия ден Савов заминава с жена си за Шумен, където е новото назначение на офицера. За да спре похожденията на жена си, Савов поставя въоръжен караул пред дома си и според спомените на Султана Петрова редовно пребивал жена си докато я насини.

В същото време на власт е правителството на Стефан Стамболов, в което военен министър е зетят на премиера - първият български генерал Сава Муткуров. Но, Муткуров се разболява и заминава на лечение в Италия, като през това време в София го замества Рачо Петров, близък на княза и считан за следващия военен министър. Но, Стамболов не харесва Петров и назначава Михаил Савов на поста. По това време вече отношенията между Фердинанд и премиера са започнали да се влошават. На княза не допада популярността и голямата власт, която притежава Стамболов, а той от двоя страна започва да се дразни от политическите вмешателства на първия. За да унизи премиера, Фердинанд назначава Рачо Петров за Началник-щаб на армията, който всеки вторник докладва лично само на него. След няколко седмици Петров е назначен за флигел-адютант на княза и като такъв присъства на сватбата му с Мария-Луиза в италианския град Пианоре през 1893 г. За да се избави от Стамболов князът замисля план да вмъкне протежето си Рачо Петров в кабинета на Стамболов и така да провокира оставката му. В обществото започват да се носят слухове, че родителите и роднините на Савов живеят в нищета и той не им обръща никакво внимание. До ушите на Савов достига слухът, че Панайот Славков, председател на Народното събрание и близък приятел на Стамболов, е любовник на жена му. Савов се оплаква на премиера, който го успокоява, че това не отговаря на истината. Когато и това не сработва, в заверата на княза се включва Димитър Станчов, началник на Тайния кабинет на княза. Станчов започва да убеждава Савов, че и Стамболов - заклет пияч, картоиграч и женкар, също е любовник на Смарайда. За целта в дома на бившия княжески ординарец Димитър Марков е поканена сестрата на Смарайда - Мамота, която под благовидния предлог, че домакините ще й помогнат да се сдобри със съпруга си, който я е изгонил, разказва за похожденията със сестра си пред свещеника Христо Николов и софийския градоначалник Христо Басмаджиев. Зад полуотворената врата в съседната стая е и самия Михаил Савов. Така той чува следния разказ:„…След като мъжът ми ме изпъди, аз дойдох в София и се установих в къщата на Петър Първов. Аз дойдох на 6 юли 1893 г., след месец нещо време дойде един разсилен и ми донесе писмо от г-н Стамболов. В това писмо той ме молеше да отида при него в къщата, която ще ми укаже файтонджията. Той ме заведе в една къща до паметника Левски. Като влязох в къщата г.[-н] Стамболов беше вече там. Той блудства с мене и ме уверяваше, че ще убеди мъжа ми Митров да ме прибере. Той си отиде по-рано с файтон, който го чакаше. Нещо след два месеца дойде при мене Зорка, бившата слугиня на сестра ми, и ми донесе писмо от Стамболова, за да отида с нея в къщата, в която ще ме заведе. Тя ме заведи в къщата, която е срещу Пипиниерата до кавалерийската казарма. Там блудстваха с мене, първо Славков, а след него Стамболов… След това ни водиха [сестрите Момота и Смарайда] във файтон или в шейна в къщата на Георги Ковач на улица „Пиротска“. Там беше сам Стамболов, който блудства първо със сестра ми Смарайда, а после с мене. Друг път в къщата на Ковач бяха Славков и Стамболов. Там Славков блудства с мене, а Стамболов – със Смарайда“.Савов обявява дуел на Стамболов, който въпреки признанията на Мамота не признава участието си. Секундантите на Савов – полковник Ковачев и майор Петрунов се срещат със секундантите на Стамболов – министърът на външните работи Димитър Греков и полковник Кутинчев. След обилно полети с алкохол преговори двете страни приемат, че повод за дуел няма, защото неморалното поведение на двете сестри е широко известно на обществото, а и самата Смарайда била лишена от чест преди да е стъпила в брак със Савов.Савов обаче е непреклонен и иска дуелът да се проведе като сменя секундантите си. Но, в същото време във външнополитически план се случват неща, които отклоняват вниманието на обществото и политиците в друга посока – султан Абдул Хамид II удовлетворява исканията на кабинета българските училища да получат равни права с гръцките в Македония, както и се признават формално 40 общини за български и се назначават още двама български владици. Въпреки това на 14 април 1894 г. премиерът връчва оставката на кабинета си на княза, който я връща с думите:

”С калните гащи на Савовица аз кабинетен въпрос няма да правя!”

След което добавя, че най-добре е Савов да бъде отстранен, за да се потули скандалът. Така Савов е уволнен и изпратен в запаса. Скандалът отново набира скорост и предизвиква голямо недоволство срещу Стамболов особено в офицерските среди. Фердинанд настоява Рачо Петров да стане военен министър, на което Стамболов се възпротивява с кандидатурата на полковник Димитър Маринов. В крайна сметка князът надделява и министър на войната става Рачо Петров. Из София започват да се носят слухове, че Стамболов е наел хора да премахнат Савов, който веднага се оплаква на Фердинанд. Последният му предлага да замине в странство докато се уталожат нещата, на което Савов отвръща че няма пари.

На 17 април семейство Савови се качват на Ориент експрес и потеглят към Виена, като на гарата ги изпраща частният секретар на княза Димитър Станчов, който му предава 200 наполеона. Преди да напусне страната Савов се обръща с писмо към Фердинанд: „Ваше царско Височество, Пострадах за едно дело, за което само бъдещето ще покаже кой е прав и кой е крив. В тези жежки за мене обстоятелства моля да ми запазите и гарантирате живота, който е толкова необходим за единственото ми нещастно дете. Съм на Ваше Царско Величество най-предан поданик“. Князът заминава за чужбина като праща писмото на Стамболов с бележка да не се закача Савов. Стамболов обаче го обнародва във вестник „Свобода”, а точно това е очаквал и Фердинанд. В телеграма до секретаря си, князът нарича Стамболов „подлец”, срещу което премиерът протестира, че е в правото си да се защити от клеветите. В същото време офицерите си позволяват да ругаят министър-председателя и да го обвиняват в страхливост и малодушие защото не е приел дуела със Савов и го е пожертвал като министър. Междувременно Стамболов отново подава оставката си. При завръщането си у нас на гарата Фердинанд е посрещнат от всички министри с изключение на премиера, който „бил болен”. На проведения военен парад в Княжево на 18 май 1894 г. князът пита в прав текст висшето офицерство дали ще приемат оставката на Стамболов и след като чува утвърдителния им отговор, на следващият ден натоварва Константин Стоилов да състави нов кабинет, а Рачо Петров е произведен в чин генерал. Семейство Савови се завръщат няколко месеца след падането на кабинета на Стамболов и веднага се развеждат. Смарайда се жени втори път за чужденец, но прекарва живота си в бедност и лишения. Сестра й Мамота заминава за Париж където успява да стане любовница на висш държавен служител.

 

  • Савов гърми в аферата за патрони „Шарл-Жан“

В. "Мир" разкрива грандиозни подкупи за военни доставки

През 1903 г. след поредната реорганизация на кабинета на министър-председателя Стоян Данев, Михаил Савов отново заема поста на военен министър. Като такъв той остава и в наследилите го правителства на Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов и Петър Гудев. Като министър на войната продължава започнатото от него дело по реформиране на армията и нейното превъоръжаване. Но, през 1907 г. вестник „Мир“ разкрива аферата „Шарл-Жан“, която хвърля тъмно петно върху Савов и за да се защити подава оставка. В какво се състои далаверата? Военото ведомство обявява търг за доставка на патрони за карабини „Манлихер“, за да се попълнят запасите. Търгът печели фирмата „Келер“ със срок на доставка 13 седмици, но междувременно избухва Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия и отношенията между княжеството и Османската империя рязко се изострят. Военният министър сформира нова комисия която „препоръчва“ фирмата „Манфред Вайс“. С оглед на ситуацията тя обещава незабавна доставка за разлика от конкурента си. Впоследствие „Манфред Вайс“ успява да изпълни само частично поръчката в уговорения срок, но у журналиста Васил Христов попада писмо на представителя на фирмата в София Илия Киселов, в което пише, че за сделката министър-председателят Рачо Петров е получил 75 000 лева, военният министър 50 000, а началникът на артилерията и председател на комисията за избор на доставчик Бончо Балабанов – 40 000. В кореспонденцията Петров е наречен „Шарл“, а Савов – „Жан“, оттам тръгва и името на аферата. Започват дела, но след време Киселов се отказва от показанията си, а журналистът Христов влиза в затвора за клевета.Въпреки всичко обществените нагласи се нагнетяват вследствие скандала. В книгата си „Спомени от княжеското време“ учителят по български език на Фердинанд,  Добри Ганчев пише: “Бързаше М. Савов, много бързаше... Лаком бе за удоволствие, за разврат, за разгулен живот. А той се добива с пари, с много пари... И ги доби той тез пари, забогатя повече, отколкото си въобразяваше, в ръцете му дойдоха милионите. Купуваха се от Шнайдер (б.а. - френска оръжейна фирма) артилерия, палатки, лопати, мотики, топове, снаряди, въжа... какво не? Купуваха се за много десетки милиони, даже за стотици. А от тях, от тез милиони, имаше какво да се даде и на военен министър, и на княза, и на президент-министъра, та и на други някои...”

 

  • Прави първи план за мобилизацията

Въвежда модела на великите сили, подсигурява защитата на София

Скоро, след като става военен министър през 1981 г., ген. Михаил Савов започва работа по създаването на юридическата основа на армията – Закон за устройство на въоръжените сили. Това поставя началото на модерната за времето си дивизионна структура на войската, на основата на която са построени и армиите на Великите сили. С този закон се поставя началото на модернизацията на българските въоръжени сили и извеждането им на по-високи нива на боеготовност, въоръжение и маневреност. Поставя се началото на военната статистика и възприемането на доктрината относно числеността на армията – 10% от населението по време на война и 1% в мирно време. На тази база се правят и мобилизационните разчети според които България може да разчита на 360 000 щика в случай на война. Наред с това се провеждат и редица мероприятия за модернизиране на въоръженията в българската армия. На мястото на остарелите пушки „Крънка” и „Бердана”, специална комисия избира войската ни да ги смени с най-съвършената за времето си система „Манлихер”. Предстоящите Балканска, Междусъюзническа и Първата световна войни, макар и дипломатически и политически изгубени, на практика ще покажат силата и мощта на българския войник и армия.Не друг, а Михаил Савов като военен министър решава проблема със защитата на София по време на война. Споменът от Сръбско-българската война, когато сръбските сили стигат на броени километри от подстъпите към столицата, правят решаването на тази задача неотложно. По примера на други градове белгийският генерал Бриелмон – изтъкнат военен стратег и инженер, създател на укрепената турска линия при Чаталджа, предлага да се построят множество фортове и укрепителни съоражения в софийското поле. Но, полковник Савов правилно отбелязва съществуващата естествена планинска защита около столицата и отхвърля предложението като пренасочва огромните финансови ресурси, които би погълнало, за закупуване на нови образци оръжия. Въпреки безспорните му успехи като министър на войната Михаил Савов е уволнен през 1894 г.

 

  • Заобикаля Ньойския договор с "Трудовата повинност"

По време на управлението на БЗНС на Александър Стамболийски, генерал Михаил Савов е един организаторите на „Трудовата повинност“, която е легална форма да се заобиколят клаузите на Ньойския договор, ограничаващ числеността на българската армия. През 1920 г. е изпратен за пълномощен министър във Франция, а от 1922 г. е такъв и за Белгия. Според изследователи висши френски военни и политически лица са ползвали знанията му в този период за оценка на турските и гръцки военни възможности, стратегии и въоръжение. След Деветоюнския преврат 1923 г. генерал Савов е уволнен, но остава да живее във Франция с дъщеря си, която го гледа. Умира на 21 юли 1928 г. в Сен Валие дьо Тией след боледуване от туберкулоза. В завещанието си, написано близо месец преди кончината си, генералът иска да бъде погребан в София до родителите си, и тъй като според думите му се чувства недостоен за държавно погребение, настоява такова да бъде отклонено, и без военни почести, венци, церемониали и официални лица. Забранява тялото му да бъде поставено на лафет и да се произвеждат изстрели от почетна стража при полагането на тялото му в гроба, както и да се излагат ордените и медалите му и да се произнасят речи (както се полага според Гарнизонния устав относно погребение на военно лице по това време). Въпреки това цар Борис III изпраща на три пъти венец на гроба му, който дъщеря му връща, защото счита, че династията е виновна за националните катастрофи сполетели България.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички