- Легендарният пълководец губи битката с индианците при Литъл Бигхорн
- Американците научават историята му 20 години след поражението - от плакат
Когато нямаш собствена история - създай си я! Това не е патент само на днешните ни комшии от Северна Македония. Към това често прибягват и други народи. За генерал Кастър и битката при Литъл Бигхорн средностатистическият американец научава 20 години след паметното поражение и то не от учебник по история или изследователски труд, а от рекламна кампания на производител на бира. През 1896 г. производителят на бирата Будвайзер - компанията Анхойзер Буш, отпечатва с рекламна цел
150 000 литографии, пресъздаващи знаменателното сражение
За основа служи картината на Касили Адамс, основана на разказа на оцелелия разузнавач Кърли. Платното е завършено през 1888 г. и е откупено от Джон Фербер, който го излага в ресторанта си в Сейнт Луис, Мисури. Четири години по-късно Адолф Буш придобива заведението заедно с картината, защото собственикът им не е можел да изплати дълга си от 35 000 долара. Оригиналът на картината е унищожен при пожар през 1946 г., но и досега в САЩ могат да се видят литографии на платното. До момента са отпечатани над 1 млн. екземпляра с размери 60х100 см. В центъра на композицията е нарисуван генерал Кастър със сабя в ръка, готов да се жертва в битката, заобиколен от всички страни от свирепи индианци с пушки, револвери и томахавки. На преден план са изобразени мъртви войници и коленичили индианци, които ги скалпират. Голяма част от американците научават историята на Кастър от рекламния постер, без да се интересуват от фактите, довели до битката. Важното е, че за тях той е герой, заслужил множество медали и отличия, изправил се макар и останал сам срещу орда варвари. Друг е въпросът, че варварите са коренните жители на тези земи и тази битка е част от борбата им за оцеляване. В крайна сметка и изобразеното на картината не отговаря на историческата истина, но
народът получава нов идол, а пивоварната солидни печалби
Така се родила легендата за младия генерал, кръвожадните индианци и мита за воинския героизъм в битката при Литъл Бигхорн или за американците по-известна като "Последната позиция на Къстър". Джон Армстронг Къстър е роден през 1839 г. в Ню Ръмпли, Охайо, в семейството на немски емигранти. През 1861 г. завършва военната академия Уест Пойнт и веднага се включва в започналата вече Гражданска война. Две години по-късно е произведен в бригаден генерал, а впоследствие и в генерал-майор. И така само на 23 години става най-младият генерал на Съюза. След войната е назначен за командир на Седми кавалерийски полк. През 1867 г. участва в кампанията срещу шайените и сиуксите, а на следващата година и срещу арапахите. По това време получава и индианското си име - Пахуска(Дългокосият). Често се изявявал и като журналист, пращайки разкази за победите си над коренното население. Решил и да се именува "Ловецът на индианци", макар и да не научил езика дори и на едно от племената, нито пък знаел бойните им похвати и тактики. През 1873 г. участва в правителствена експедиция в Йелостоун, а на следващата година в Черните хълмове, Южна Дакота. Сведенията, получени именно от тази експедиция, че
в Черните хълмове има много злато
устремяват тълпи от златотърсачи натам и това е една от причините за последвалите събития. Правителството прави опити да изключи Черните хълмове от териториите, дадени на индианците, но племето лакота не се съгласява. Тогава официалните власти провокират война, която са убедени че ще спечелят и издават наредба, в която се забранява на лакота да водят традиционния си начин на живот, в противен случай действията им ще се възприемат като враждебни.
През пролетта на 1876 г. хиляди индианци излизат от резерватите, в които са изпратени няколко месеца по-рано и се присъединяват към племената на Седящия бик и Лудия кон (лакота) и Двете луни (шайени), които все още не са покорени от белите. Военните планират да проведат няколко летни експедиции, с които да върнат индианците в резерватите. Американските войски са разделени на три части, предвождани от полковник Джон Гибън, генерал Джордж Крук и генерал Алфред Пери, като целта им е да обхванат от три страни индианските племена и да ги приснат да отстъпят. Но,
отрядът на Крук е разбит от Лудия кон
Другите два отряда се срещат при река Роузбъд, но не знаят че Крук е отстъпил съм форт Мийд. Решават полка на Кастър да се придвижи нагоре по река Роузбъд, докато отрядите на Тери и Гибън се насочат към реките Бигхорн и Литъл Бигхорн. Кастър е намерил индиански следи и тръгва след тях, като разделя полка си на три батальона и обоз. Целта е била всеки от батальоните да открие индианските лагери, да ги нападне и задържи до идване на подкрепление. На 25 юни разузнавач донася, че наблизо е видял индианско село. До момента тактиката на Кастър е била да напада по зазоряване, но сега решава да не чака, въпреки че селото било доста голямо даже по критериите на белите. И така, батальонът на майор Рино е изпратен в долината, за да предизвика стълкновение. Батальонът на капитан Бентийн е изпратен да претърси съседните долини и така той излиза от радиуса, който би могъл да се притече на помощ. Кастър останал на билото, откъдето можел да контролира долината и да затвори пътищата за бягство. Планът бил жените и децата да бъдат заловени и така индианците воини да се предадат. Но, отпорът на лакота и шайените бил голям и принудил отряда на майор Рино да побегне отвъд реката. Там на помощ му се притекъл отрядът на капитан Бентийн, макар и с голямо закъснение и го спасява от тотално изтребление. Към тях се присъединяват и войниците от обоза и заемат кръгова отбрана
Нито един от кавалеристите на Кастър не оцелява и затова какво точно се е случило се съди само по разказите на индианците, които са неточни и понякога противоречиви. След като изолират силите на Рино, част от индианците се насочват към Кастър, който поема по пресъхнало речно корито на север, но по склоновете вече са били разположени стрелците на Белия бик. В същото време конно нападение водено от Лудия кон се врязва в редиците на военните. Така бойците на Кастър попадат в капан, командната структура вече не действала и повечето американци изпаднали в паника. Щом белите започнали да бягат, за индианците сражението завършило и започнало преследването и ловът, в който те били най-добри.След като унищожават отряда на Кастър, лакота и шайените се прегрупират да довършат отрядите на Рино и Бентийн. На 26 юни се появява колоната на генерал Тери и индианците се оттеглят. След направения оглед на бойното поле намират убити 242 войници и 16 офицери или 42% от личния състав на Седма кавалерия. Сред труповете е и този на Кастър с рани в гърдите и слепоочието. Всички са погребани на място, като по-късно останките на Кастър са пренесени в Уест Пойнт. Мнозина смятат че тази победа на индианците е следствие от
предсказанието на Седящия бик
по време на Танца на Слънцето. Той пророкувал, че индианците ще победят белите, но не трябва след това да крадат дрехите им и да поругават труповете им. Последното не било спазено - десетки скалпове украсили дрехите на червенокожите.Осем години след битката американското правителство и индианците лакота подписват споразумение, с което им се дава територия - неприкосновена индианска земя, в която можели да живеят и ловуват спорел обичаите и ритуалите си. Лудият кон се бие срещу генерал Нелсън Майлс, но впоследствие се заселва в резерват. Напуска го без разрешение, за да закара болната си жена при родителите й, и затова е арестуван. По време на конвоирането му е прободен от щик и умира.Седящият бик преминава с хората си в Канада, но след пет години се връща в Щатите. В края на 1890 г. властите изпратили отряд войници да го арестуват, но след кратко сражение войниците го убиват.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
