Донка е на 21. Страда от болестта на Щрюмбел и рядкото генетично увреждане я е приковало в инвалидна количка. Не говори, не ходи, ръцете й могат да движат единствено мишката на компютъра. В това си състояние момичето рисува, пише разкази и стихове, мечтае и крои планове за бъдещето. На половин ръка разстояние от нейния стол седи братчето й Божидар. 12-годишен, той страда от същата болест и тялото му бавно регресира по пътя, изстрадан вече от Дони. Божидар обича математиката, компютъра с виртуалните игри. Макар и трудно, Божко все още движи крайниците си. Стиснал в ръце множество дипломи от математически състезания, усмихнато показва доказателствата за своите успехи в училище. До инвалидните колички на двете деца е 47-годишната им майка Дияна Цветкова. На пръв поглед домът на семейството на тиха улица в Попово прилича на орисана от зла фея къща. Но всъщност се оказва гнездо на бялата лястовица.
Когато се родила Дони, нищо не подсказвало какво трудно бъдеще очаква нея и майка й. "Беше здрава, усмихната, много общителна. Когато дойде време да проходи, взе да стъпва на пръсти и коленете й правеха странни движения встрани. Първа забеляза проблема майка ми. Тя работеше в болница и имаше набито око за аномалиите", спомня си Дияна. В следващите осем години тя и мъжът й Красимир обикаляли болници и санаториуми в страната. Правели изследвания на Донка, изпробвали терапии, прилагали специални режими за оздравяване. Болестта обаче се развивала. "Всички лекари ни уверяваха, че детето страда от церебрална парализа. Бяха категорични, че ние самите сме здрави и можем да станем отново родители на здраво дете. Страхувахме се, но накрая се решихме. Родих Божидар, когато Дони вече ходеше трудно и имаше затруднения в говора", спомня си майката.
Дияна никога няма да забрави с какъв трепет е следяла всяко движение на момченцето, сравнявайки го с поведението на Дони на неговата възраст. Търсела да открие разлики с неистовата надежда, че синът й няма да повтори съдбата на сестра си. Когато Божко навършил годинка,
започнал да тича след бебешката си количка
но не събирал сили да се пусне сам. После майката видяла, че крачетата му се изнасят встрани, така, както е правила Дони, когато прохождала. "Беше ужасно. Повече от ужасно. Тя вече беше ученичка, занимавахме я по индивидуална програма. Крачетата й отказваха, ходехме на рехабилитация с две патерици. Когато видях аномалиите у другото дете, бях в шок. Но трябваше да се стегна. Мобилизирах се и тръгнахме отново по доктори", кратко обобщава майката.
Този път медиците решили да вникнат истински в проблема. Започнали изследвания на генетично ниво. Точната диагноза сложила проф. Венета Божинова: децата страдат от онаследена деформираща мускулна дистония, известна като болестта на Щрюмбел. Тя е резултат на фатално съчетаване на рецесивни гени от страна на двамата, абсолютно здрави, родители, които обаче са носители на проблемните ДНК клетки, категорична била Божинова. Заключението на медиците
сложило край на лутанията, но попарило надеждите
И послужило за начало на дългия и труден път, по който и до днес върви животът на Дияна и децата й.
"С Красимир не сме се карали. Болестта на Дони ни постави в екстремна ситуация още в началото на брака ни. Аз току-що се бях дипломирала в Икономическия университет във Варна. Заради състоянието на детето не можах да тръгна на работа. Отначало живеехме при неговите родители в Лозница. Често идвах и при нашите в Попово заради рехабилитационните процедури. Постоянно обикаляхме санаториуми - в Момин проход, в Тузлата. Когато се роди Божко, тръгнахме по познатия път отново - специализирани болници, санаториално лечение, трудности с парите. Красимир работеше в строителството. Често оставаха без поръчки. Плащаха им нередовно. Невинаги можех да вземам полагащите се на децата социални плащания, защото той се водеше на заплата, а пари при нас не идваха
Сама му предложих да се разделим
Беше ясно, че двамата остават на моите ръце. Той отскоро работи в Германия. Когато си дойде, е добре дошъл да ги види. Иначе аз разчитам на себе си и на Роси", спокойно, без злоба или укор, разказва Дияна. Роси е личната асистентка на Божко, Росица Бакалова, която двете деца възприемат като втора майка. Тя взема малкия от училище, води го у дома, помага му в уроците. "Виждам колко е трудно на Дияна. Къщата е с високи стъпала, количките ги изкарваме трудно. Аз се страхувам да правя това сама. Тя е много смела", признава помощничката Роси.
В този дом, белязан от болка и страдание, никой не хленчи, нито унива. Безкрайно умна и талантлива, макар и почти неподвижна, Дони цял ден е пред компютъра. Тази пролет е завършила своето обучение по индивидуална програма. Съучениците й от училище "Св. Климент Охридски" в Попово са я приели като една от тях. На 24 май в официална рокля тя била една от очарователните абитуриентки на Попово. "И Божко празнува, беше с костюм, с вратовръзка. Отидохме заедно на официалната церемония в гимназията", спомня си майка й.
Дони показва, че
виртуозно управлява мишката с показалеца
на дясната си ръка и компютърът й се подчинява. Пише стихове за любовта, разкази за мечтите си, рисува. Може да го прави и с цветни моливи. Тогава си служи с двете ръце.
През октомври в къщата на ул. "Гаговска" преживели истински празник. Дошъл екип на телевизионното предаване "Предай нататък". Личната лекарка на Дони Ради Атанасова разказала на телевизионерите за необикновената съдба на Дияна и децата й и така в България научили за тях. Освен че разказали историята й, от екипа на Наталия Симеонова се погрижили творбите на Дони да излязат в специална книга. Тя се казва "За думите..."
и е илюстрирана с нейните рисунки
Сега всеки, който дойде на гости, си тръгва с подарък - авторската книга на младата писателка. Изданието се продава онлайн и през личния сайт на Дони или в страницата на Донка Михайлова във Фейсбук. След като съдбата на двете деца и майка им излязла извън стените на дома, добри хора протегнали ръка на семейството. "Получихме материална подкрепа. С първите средства санираме стаите, където живеят децата. Мечтата ми е да разширим терасата и да монтираме към нея асансьор, така че лесно да излизаме на улицата", обяснява Дияна. Майката води отчет за всеки лев. Не иска пари за себе си. Ако някой помогне на децата й, обещава, че тримата ще му благодарят с усмивка, топлина и обич - трите "магически съставки", които позволяват на изстрадалото семейство да се радва на всеки нов ден.
"За думите" прави фурор
"Независимо дали си здрав или болен... трябва да си голям инат, за да живееш! И аз съм точно такъв Инат... Ако зависеше от мен, бих говорила, говорила, говорила... Толкова думи съм събрала, искам да ги изговоря, да залея света с река от слово, за да го напоя с доброта. Защото светът е създаден със силата на Божието слово...", казва Дони. И, оказва се, много българи са жадни за думите й. След като от "Предай нататък" й помагат да издаде книгата си, стотици искат да си купят томчето с поезия - сякаш за да попият от силата и вдъхновението на Дони. Дебютната й стихосбирка "За думите" може да се поръча на сайта www.izdavam.com, а цената е 11 лв.
ПОДАЙ РЪКА
Ако искате и можете да помогне на Дони и Божко да преследват мечтите си, макар и заложници на болестта, изпратете им пари на следната сметка:
Обединена българска банка, клон Попово
IBAN: BG19UBBS80024019006930
Донка Красимирова Михайлова
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
