Вторник,

Ба­ру­тан­ли­я­та пре­да­ва Ба­так

От: Сто­ян Пра­ма­та­ров -
Ба­ру­тан­ли­я­та пре­да­ва Ба­так
A
A
A
  • За ня­кол­ко ча­са на­се­ле­ни­е­то на­ма­ля от 9 хи­ля­ди жи­те­ли на 300, пи­ше Вик­тор Юго
  • Хо­ра­та да­ват оръ­жи­е­то си на по­ма­ка Ах­мед ага, а той за­по­вяд­ва жес­то­ко­то кла­не

"Ти Ба­так не си чул, а аз съм от­там:

пом­ня го кла­не­то и страш­но­то вре­ме.

Бях­ме де­вет бра­тя, а ос­та­нах сам.

Ако ти раз­ка­жа, страх ще те съ­зе­ме."

      Из "Въз­по­ми­на­ния за Ба­так" на Иван Ва­зов

В дни­те око­ло 5 май си спом­ня­ме за Ба­таш­ко­то кла­не, из­вър­ше­но при по­ту­ша­ва­не­то на Ап­рил­ско­то въс­та­ние. Ма­кар че за не­го е пи­са­но мно­го, дис­тан­ци­я­та на вре­ме­то не на­ма­ля­ва ужа­са от най-го­ля­мо­то и най-жес­то­ко кръ­воп­ро­ли­тие на не­вин­ни хо­ра у нас. След на­сил­стве­но­то ис­ля­ми­зи­ра­не на Ро­до­пи­те, Ба­так ос­та­ва един от мал­ко­то хрис­ти­ян­ски "ос­тро­ви" в то­зи край, об­гра­ден от по­маш­ки се­ла. Пе­тър Го­ра­нов е пред­се­да­тел на мес­тния ре­во­лю­ци­о­нен ко­ми­тет и ка­то та­къв учас­тва в съб­ра­ни­е­то на Обо­ри­ще. За­да­ча­та на ба­таш­ки­те въз­ста­ни­ци е би­ла да бло­ки­рат пъ­ти­ща­та и та­ка да поп­ре­чат на тур­ски­те вой­ски да по­лу­ча­ват под­креп­ле­ния и про­ви­зии. С на­ча­ло­то на въз­ста­ни­е­то бун­тов­ни­ци­те от­стра­ня­ват мес­тна­та тур­ска власт, но ско­ро след то­ва сре­щу тях е из­пра­те­на войс­ка, ко­я­то пре­ми­на­ва през Дос­пат и към тях се при­съ­е­ди­ня­ва от­ряд ба­ши­бо­зук на­че­ло с по­ма­ка Ах­мед ага Ба­ру­тан­ли­я­та.

Ви­де­ли ид­ва­ща­та зап­ла­ха, мес­тни­те пър­вен­ци ре­ши­ли да спа­сят жи­во­та на жи­те­ли­те и из­пра­ти­ли еми­са­ри да пре­го­ва­рят с по­ма­ка. Той им обе­щал, че ако пре­да­дат оръ­жи­е­то, ще по­ща­ди Ба­так. През то­ва вре­ме гра­дът бил об­кръ­жен. И след пре­да­ва­не на оръ­жи­е­то за­поч­на­ло кла­не­то. Ба­ши­бо­зу­ци­те за­поч­на­ли да па­лят и ог­раб­ват къ­щи­те, стре­ля­ли по всич­ко ко­е­то се дви­же­ло. Опит­ва­щи­те да се скри­ят мир­ни жи­те­ли би­ли зас­ти­га­ни от кур­шу­ми или от ята­га­ни.

Убийс­тво­то на кме­та Трен­да­фил Ке­ре­лов е опи­са­но от оце­ля­ла­та му сна­ха Бо­сил­ка от ан­глий­ския пуб­ли­цист Ро­бърт Джас­пър Мор в до­ку­мен­тал­на­та му кни­га "Под Бал­ка­на": "Мо­ят све­кър оти­де да пос­рещ­не ба­ши­бо­зу­ци­те, ко­га­то се­ло­то бе­ше за­о­би­ко­ле­но, и се срещ­на с Ах­мед ага, кой­то ка­за, че ис­ка да се съ­бе­ре оръ­жи­е­то от се­ля­ни­те. Трен­да­фил оти­де и го съб­ра. След ка­то то бе­ше пре­да­де­но, стре­ля­ха по не­го с пи­щов и кур­шу­мът му од­рас­ка око­то. То­га­ва чух Ах­мед ага да за­по­вяд­ва със соб­стве­ни­те си ус­та Трен­да­фил да бъ­де на­бит на кол и опе­чен. Ду­ми­те, ко­и­то из­пол­зва, бя­ха "Shishak aor", ко­е­то на тур­ски оз­на­ча­ва да се на­бие на шиш ка­то пар­че­та­та ме­со, на­ре­че­ни "ке­бап". След то­ва взе­ха от не­го всич­ки­те му па­ри, съб­ля­ко­ха му дре­хи­те, из­ва­ди­ха му очи­те и зъ­би­те и го на­би­ха на ко­ла бав­но, до­ка­то той из­ле­зе през ус­та­та му. След то­ва те го опе­ко­ха на огъ­ня още жив. Той жи­вя по­ло­вин час в про­дъл­же­ние на ужас­на­та сце­на." По-на­та­тък стра­дал­ка­та про­дъл­жа­ва:  "По вре­ме­то, ко­га­то ста­ва­ше то­ва, си­нът на Ах­мед ага взе де­те­то от гър­ба ми и пред очи­те ми го на­се­че на пар­че­та със са­бя­та си."

Ед­но от пър­ви­те мес­та на по­го­лов­на сеч е учи­ли­ще­то в ко­е­то се ук­ри­ли око­ло 200 ду­ши. В "За­пис­ки по бъл­гар­ски­те въс­та­ния" За­ха­ри Сто­я­нов опис­ва слу­чи­ло­то се: "Ба­ши­бо­зу­ци­те влез­ли вът­ре без ни­как­во пре­пят­ствие и кла­не­то се зах­ва­на­ло още от вра­та­та. Мно­зи­на има­ло скри­ти вът­ре в до­ла­пи­те, ко­и­то та­ка съ­що би­ли из­му­ше­ни и на­кас­тре­ни; в чис­ло­то на пос­лед­ни­те би­ли: све­ще­ник Ней­чо Па­у­нов и учи­те­лят Тон­джо­ров, ро­дом от Са­мо­ков. На пър­вия от тях кръ­во­пий­ци­те из­ва­ди­ли най-нап­ред очи­те, дуп­чи­ли го ка­то ре­ше­то по ця­ло­то тя­ло, до­ка­то из­дъх­не тоя хрис­ти­ян­ски мъ­че­ник в ръ­це­те им. Бли­зо до не­го пре­дал ду­ша и учи­те­лят Тон­джо­ров, кой­то та­ка съ­що бил на­се­чен по всич­ко­то тя­ло.... В дол­ния кат на учи­ли­ще­то има­ло до 200 ду­ши скри­ти, мъ­же, же­ни и де­ца, ко­и­то кръв­ни­ци­те, от мно­го бър­зи­на, се виж­да ра­бо­та­та, не мог­ли да на­ме­рят. Но да не по­мис­ли­те, че прос­ти­ят слу­чай ги е за­па­зил от смър­тта? Не, чи­та­те­лю! Те се отър­ва­ли от ята­га­на, би­ли ли­ше­ни от ле­ко­то дейс­твие на кур­шу­ма, но из­го­ре­ли жи­ви, ка­то чер­веи в гни­ло дър­во, в дол­ния кат на учи­ли­ще­то, за­що­то ба­ши­бо­зу­ци­те на тръг­ва­не за­па­ли­ли от че­ти­ри­те стра­ни то­ва зда­ние."

Пос­лед­на кре­пост за ба­так­ча­ни ос­та­на­ла цър­ква­та "Све­та Не­де­ля". Пос­тро­е­на през 1813г. са­мо за 75 де­на с тру­да на мес­тни жи­те­ли под ръ­ко­вод­ство­то на кос­тур­ски майс­то­ри, в нея ни­ко­га не се е слу­жи­ло на гръц­ки, а са­мо на бъл­гар­ски. Дво­рът на хра­ма, как­то и са­мо­то зда­ние би­ли пре­пъл­не­ни от тър­се­щи зак­ри­ла хо­ра. Пър­во­на­чал­но тур­ци­те про­би­ва­ли дуп­ки в ог­ра­да­та и стре­ля­ли на­по­со­ки. На 3 май ба­ши­бо­зу­кът ус­пял да про­ник­не в дво­ра и да из­бие на­ми­ра­щи­те се там. Ос­та­на­ли­те жи­ви се за­лос­ти­ли в цър­ква­та, ка­то вра­та­та не под­да­ва­ла на тур­ски­те на­пъ­ни за­що­то от вът­реш­на­та и стра­на би­ли плът­но при­ле­пе­ни ба­так­ча­ни. Мно­жес­тво въз­рас­тни и де­ца ум­ре­ли от за­ду­ша­ва­не. За­щи­та­та на хра­ма про­дъл­жи­ла още три де­на, ка­то през то­ва вре­ме тур­ци­те се опи­та­ли да раз­би­ят пок­ри­ва и от­там да про­ник­нат в зда­ни­е­то. За да при­ну­дят хо­ра­та да се пре­да­дат, ба­ши­бо­зу­ци­те хвър­ля­ли вът­ре за­па­ле­на сла­ма на­по­е­на с газ и пъл­ни с пче­ли ко­ше­ри. В цър­ква­та во­да­та свър­ши­ла и же­ни­те за­поч­на­ли да ко­па­ят по­да, за да тър­сят под­поч­ве­ни во­ди. В края на тре­тия ден оце­ле­ли­те бъл­га­ри из­лез­ли на­вън, осъз­на­вай­ки об­ре­че­нос­тта си. Всич­ки, ко­и­то не при­е­ли на­ча­са ис­ля­ма, би­ли обез­гла­ве­ни. След кла­не­то тур­ци­те се опи­та­ли да прик­ри­ят сто­ре­но­то ка­то опо­жа­ри­ли цър­ква­та, но ка­мен­на­та кон­струк­ция оце­ля­ла ка­то из­го­ря­ла са­мо цър­ков­на­та ут­вар и дър­ве­ния ол­тар. И до днес в хра­ма се виж­да кръв­та на мъ­че­ни­ци­те, из­кла­ни там. По-къс­но през де­ня на дър­ве­ния мост би­ли уби­ти още 300 оце­ле­ли, ка­то пър­во им от­ря­за­ли ръ­це­те, кра­ка­та, уши­те и но­со­ве­те.

За Ба­таш­ко­то кла­не све­тът на­у­ча­ва от аме­ри­кан­ския жур­на­лист Дже­ню­а­ри­ъс Мак­га­хан. В ре­пор­та­жа си за ба­таш­ка­та чер­ква той опис­ва: "То­ва, ко­е­то ви­дях­ме вът­ре, бе твър­де страш­но, ако чо­век за­дър­же­ше пог­ле­да си..."

Спо­ред ос­ман­ски ра­порт в Ба­так са из­би­ти 1346 ду­ши. Юджийн Скай­лър, кой­то съп­ро­вож­да Мак­га­хан при оби­кол­ка­та му из те­зи мес­та, об­я­вя­ва 5000 жер­тви - пре­дим­но же­ни, де­ца и стар­ци. "Тук са по­ги­на­ли над 5000 ду­ши, го­ля­ма част от тях же­ни и де­ца и кос­ти­те им, ко­и­то са под раз­ва­ли­ни­те, и раз­ла­га­що­то се ме­со от­ра­вят въз­ду­ха. Раз­пи­ле­ни чо­веш­ки кос­ти, че­ре­пи, реб­ра, до­ри це­ли чо­веш­ки ске­ле­ти, гла­ви на мо­ми­че­та, все още ук­ра­се­ни с плит­ки от дъл­ги ко­си, кос­ти на де­ца, ске­ле­ти, още пок­ри­ти с дре­хи. Тук ви­дях къ­ща, по­дът на ко­я­то бе­ше по­бе­лял от пе­пел и овъг­ле­ни кос­ти на 30 ду­ши, из­го­ре­ни жи­ви. Тук бе­ше мяс­то­то, къ­де­то сел­ски­ят пър­ве­нец Тран­да­фил е бил на­ни­зан на ко­пие и опе­чен и къ­де­то се­га е за­ро­вен; ви­дях един трап, пре­пъл­нен с раз­ла­га­щи се тру­по­ве; един во­де­ни­чен бент, из­пъл­нен с по­ду­ти те­ла; тук бе­ше ед­но учи­ли­ще, в ко­е­то двес­та же­ни и де­ца, по­тър­си­ли убе­жи­ще вът­ре, би­ли из­го­ре­ни жи­ви; тук ви­дях и цър­ква­та и цър­ков­ния двор, къ­де­то още мо­же­ха да се ви­дят око­ло хи­ля­да по­лу­из­стни­ли те­ла, ко­и­то за­пъл­ва­ха заг­ра­де­ния двор и об­ра­зу­ва­ха куп, ви­сок ня­кол­ко фу­та, къ­де­то меж­ду ка­мъ­ни­те, ко­и­то нап­раз­но са би­ли нах­вър­ля­ни от­го­ре за да ги прик­ри­ят, се виж­да­ха ръ­це, кра­ка и гла­ви, ко­и­то тро­ве­ха въз­ду­ха със сво­я­та смрад."

В есе­то си "Ба­таш­ко­то кла­не" на­пи­са­но в края на ав­густ Вик­тор Юго каз­ва: "...пред очи­те ни из­би­ват, опо­жа­ря­ват, раз­граб­ват, из­треб­ват, обез­гла­вя­ват ба­щи и май­ки, про­да­ват мал­ки мо­ми­чен­ца и мом­чен­ца: а те­зи де­ца, ко­и­то са пре­ка­ле­но мал­ки, за да бъ­дат про­да­де­ни, ги раз­си­чат с два уда­ра на са­бя­та; ос­вен то­ва из­га­рят се­мейс­тва­та в къ­щи­те им, как­то в то­зи град, Ба­так, нап­ри­мер, къ­де­то на­се­ле­ни­е­то на­ма­ля­ло за ня­кол­ко ча­са от 9 хи­ля­ди жи­те­ли на 300."

След ка­то све­тът на­у­ча­ва за слу­чи­ло­то се, глас сре­щу жес­то­кос­ти­те на тур­ска­та власт на­ди­га ця­ла­та ев­ро­пейс­ка об­щес­тве­ност, ка­то сред тях са най-вид­ни­те умо­ве на вре­ме­то - Джу­зе­пе Га­ри­бал­ди, Уи­лям Глад­стон, Чар­лз Дар­вин, Вик­тор Юго, Лев Тол­стой, Дмит­рий Мен­де­ле­ев, Фьо­дор Дос­то­ев­ски и мно­го дру­ги. На тра­гич­ни­те съ­би­тия са пос­ве­те­ни мно­го ли­те­ра­тур­ни про­из­ве­де­ния, ка­то най-зна­чи­тел­ни­те са опи­са­ни­я­та на За­ха­ри Сто­я­нов в "За­пис­ки по бъл­гар­ски­те въс­та­ния" и сти­хот­во­ре­ни­е­то на Иван Ва­зов "Въз­по­ми­на­ния от Ба­так". А епич­на­та кар­ти­на­та на пол­ския ху­дож­ник Ан­то­ни Пьот­ров­ски на­ре­че­на "Ба­таш­ко­то кла­не" пе­че­ли наг­ра­да­та на Плов­див­ско­то из­ло­же­ние през 1892 г. и по­нас­то­я­щем се на­ми­ра в На­ци­о­нал­на­та ху­до­жес­тве­на га­ле­рия.

В на­ше вре­ме ис­то­ри­чес­ки­те из­след­ва­ния за тра­гич­ни­те съ­би­тия про­дъл­жа­ват - през 2017 ав­то­ри­тет­но­то аме­ри­кан­ско спи­са­ние "Ми­ли­тър Хис­тъ­ри ме­гъ­зин" пуб­ли­ку­ва ста­тия на пре­по­да­ва­те­ля по ис­то­рия Ри­чард Сел­сър, пос­ве­те­на на де­ло­то на Джа­ню­а­ри­ъс Мак­га­хан в ко­я­то се каз­ва: "Съв­ре­мен­на­та ера на ге­но­ци­да за­поч­ва в заб­ра­вен ъгъл на Ос­ман­ска­та им­пе­рия - не в Ар­ме­ния през 1915 г., как­то вяр­ват мно­го хо­ра, а в мал­ко бъл­гар­ско се­ло през 1876 г. То­ва съ­би­тие - кла­не­то на жи­те­ли­те на Ба­так - бе­ше част от Ап­рил­ско въс­та­ние сре­щу ос­ман­ско­то вла­ди­чес­тво в Бъл­га­рия."

На 3 ап­рил 2011 г. в ка­тед­рал­ния храм "Све­ти Алек­сан­дър Нев­ски" по вре­ме на Све­та ли­тур­гия от­слу­же­на от пат­ри­арх Мак­сим бя­ха ка­но­ни­зи­ра­ни "про­си­я­ли­те от ро­да бъл­гар­ски Ба­таш­ки мъ­че­ни­ци".

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички