Пазарджик. Такова нещо не ми се е случвало - вече десет години съм в Италия, работя постоянно, при първите удари на кризата нямаше проблеми. Това разказа 38-годишният Христо Георгиев от Пазарджик. Мъжът току-що се е завърнал от покрайнините на Рим и вече стяга коледните приготовления. Малко отрано, но за него тази година Коледата ще трае три месеца. За толкова време ги разпуснал италианският бос, като им раздал по 1000 евро на прощаване.
"Като ни каза "Весела Коледа", и разбрахме, че работите отиват на зле", припомня си Христо. Босът Джорджо събрал него, двама румънци и трима хървати, почерпил ги текила в бара си и ги освободил предсрочно.
"Италианците са много изнервени, особено през последните дни около сагата Берлускони и изнесените данни за дълговете и борсовата криза", разсъждава нашенецът. Той си дошъл още преди Берлускони да подаде оставка. И сега само може да гадае как е реагирал неговият шеф, който бил заклет привърженик на Силвио.
Джорджо Бритоли имал малка ферма за риба както от Средиземноморието, така и речна. Христо въртял кормилото, а другите гастарбайтери чистели, товарели и замразявали. От 42-ма души работници останали на пост само 18 и всичките били или близки на Джорджо, или просто италианци от района на Рим. Рибният бос дори отпратил вкъщи четирима свои сънародници от Парма и Милано. Казал им, че могат временно да изкарат някое евро, за да не загубят месеца.
На всички пуснати предсрочно бизнесменът раздал по хиляда евро и им казал, че ще им се обади в края на януари - евентуално да се върнат на работа. "Спестил съм известна сума, но ме притеснява фактът, че ми останаха и пари в италиански банки", казва пазарджиклията. Там лихвите досега били добри, но всичко можело да се срине. Други българи от района на Рим му предлагали да остане при тях, за да помага в пицариите и почистването на площадите във Вечния град. Той обаче решил да остане верен на фирмата си, защото италианците мразели нелоялността.
Същата ситуация се стоварила върху главите и на други пазарджиклии, върнали се от Милано. Гастарбайтери, предимно жени от Пещера и Пазарджик, били освободени преди дни от кухненски блокове, цехове за обувки и шивашки ателиета с по 500 евро в джоба. Лилия например споделя, че досега пращала всичко на сина си и майка си в България и нямала други спестявания.
Като че ли малко по-добро е положението в Испания, където нашенци също са пуснати в ранна коледна фиеста с обещанието, че ще ги извикат на работа до 15 януари. Приятелят на Христо - Васил, работи като охранител във Валенсия. В този район като че ли кризата е по-малка, отколкото в южните части на Испания. Въпреки това последните събития в Европа уплашиха испанците, казва нашенецът, който се е завърнал след 3-годишен гурбет. Той дори го ударил на молба да му дадат поне някакъв аванс, но испанците били категорични, че българите ще пропуснат 12-ата и коледната заплати.
Васил има приятели от Пазарджик и Велинград, които пък работят в туристическия бизнес в северната част на Швейцария. Тези дни си идват няколко души, които пребивават в Санкт Гален, близо до границата с Германия, разказва мъжът. Неговият приятел от Велинград се изхитрил да покани швейцарско семейство хотелиери в родната си къща. Преди това в интернет им разказал чудесии за спа центъра на Балканите. Той инструктирал семейството си във Велинград да нареди горния етаж така, че швейцарците да бъдат шашнати. Щял да посрещне хотелиерите с местни деликатеси, ежедневни разходки със собствената си кола и тази на баща си. Надява се покрай това сближаване да се върне по-рано на мястото, където си изкарва по 1500 франка месечно.
Проблем имат другите ни гастарбайтери в този район, предимно жените, които са абсолютно нелегално там. Те работят като детегледачки, сервитьорки и момичета за всичко в многобройните планински хотелчета между Санкт Гален и Вейл, споделил велинградчанинът. Някои нашенци там дори се внедрили като работници в мандрите. Швейцарците били много доволни, но все пак предпочитали техни и немски работници.
Районът е много специфичен, защото е гъсто населен с някогашни емигранти от Албания, Косово и Тетовска Македония. Сега те са работодатели на наши момичета, като ги държат на 12-часов работен ден, дават им по-малко от 1000 франка, а вече ги и гонят. Албанците спокойно обяснили, че тяхната многобройна челяд ще се справи с обслужването отсега до края на новогодишните празници и дори през януари.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
